К ато клиент и като общественик се вълнувам от въпроса в заглавието. Миналата седмица на частно парти ми бе представена смесена двойка от французин и българка. Имали ресторант, казаха името му и аз възклихнах, че това е „моят квартален стол“ и почти всеки ден съм там. О, господин Минчев, ама няма какво да ни казвате, ние Вие виждаме на камерите.
Обля ме ситна пот, защото не бих искал докато плащам за своето уединение и хранително удоволствие да бъда налюдаван. Ще каже някой- ама това е за сигурността и прочие. За мен пък е пълна перверзия, защото никой не може да потвърди точно какви са намеренията на собствениците, поставили камерите. Може да твърдят, че така контролират персонала- това също ми звучи неправдоподобно. В друг ресторант наблизо до нас казусът е същият. Звъни ми чорбаджийката и ми казва, стой там, идвам след малко. Къде бе, драга, да седя, откъде на къде знаеш къде съм.
И идва нашата, нахилена като любеница в паница и ми казва- ето ги камерите над теб, ние вика, си те гледкаме. Ами, добре, аланкоолу, ами ако съм си бъркал в носа, чесал съм си нещо, бъркал съм с ръце в чинията, галел съм по скута гаджето си, изневерявал съм в същия този ресторант… Правилно ли е предвид всичките тези предполагаеми обстоятелства, някой да документира присъствието ми… За каква цел могат да се използват тези камери недобронамерено? Заведението е такова, че там влизат политици, звезди, хора с криминално минало и настояще.
Има ли скрита цел поставянето на камерите, защото контрол на персонала не е оправдание, ако работиш с тях от години и си имате доверие. Та, моралните и практични, дори законови притеснения от това, трябва да бъдат изяснени и поставени в норма, която да бъде удобна за двете страни. Освен ако няма трета, за разкош или притеснение.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Лорд Евгени Минчев
