П епеляшка е развратна, зла и капризна в нова и странна адаптация по легендарната умилителна приказка.
Норвежкият филм „Грозната доведена сестра“ си поставя за цел да вземе историята за Пепеляшка и да я обърне с главата надолу, така че да ни се завие свят. Филмът носи жанра боди-хорър, популярен през 70-те и 80-те години на миналия век, но завръщащ се все повече в модерното кино.
Комплекс
Режисьор и сценарист е Емили Блихфелд, като решава да ни разкаже известната на всички приказка за бедното момиче, което иска да стане принцеса, но историята повече се приближава към по-мрачните варианти на братя Грим и Шарл Перо, отколкото към Дисни. Всъщност главен герой във филма се явява Елвира (Леа Мирен), една от двете доведени сестри на Пепеляшка (Теа Софи Люк Нес), която е твърдо решена да стане бъдещата жена на „приказния принц“ (Исак Калмрот). Слагаме го в кавички, защото принц Юлиан е един безпардонен перверзник. Самата Пепеляшка е разглезена злобарка, а Елвира – дълбоко комплексирано момиче, което страда по външния си вид. С помощта на майка си Ребека (Ане Дал Торп), която не желае нищо друго освен власт и пари, грозната доведена сестра започва да минава през трансформация, която трябва да се случи на всяка цена и ще й коства всичко.
Хирургия
Определено филмът носи със себе си социален коментар по отношение на хирургичните намеси, на които жените (но не само те) се подлагат в наши дни. За да може Елвира да привлече вниманието на принца, тя прави няколко неща, които в днешно време звучат като нещо нормално, но във филма са представени гротескно. Чупи носа си с длето, за да го изправи, пришива си мигли (буквално) и поглъща яйце на тения с цел да отслабне. Въпреки всичко това персонажът на Елвира успява да накара зрителя да й съчувства и може би дори да измени историята в полза на иначе „лошата сестра“. Филмът включва и оригиналния замисъл на Братя Грим, свързан с невъзможността за обуване на пантофката, за което подсказва и плакатът, а също така има и скрита сцена след края на надписите.
Култ
Не е случайно, че сравняват „Грозната доведена сестра“ с „Веществото“. Два силни женски персонажа в главна роля, два коментара за женската красота и издигането й в култ, и два идентични жанра. Все пак разликите между двата филма също не са малко, като например епохата. Костюмите са направени перфектно и отразяват точно времето, в което филмът се опитва да ни потопи. Актьорската игра е на изключително ниво, имайки предвид, че не се разчита на големи имена, които да привлекат хората в киносалоните. Операторската работа на Марсел Зускинд е повече от впечатляваща и въпреки че по европейски филмът не страни от голота и секссцени, „Грозната доведена сестра“ има шанс да се превърне в култова класика — но това само времето ще покаже.
Александър Пашов
