Младият българин Викторио, който живее във Финландия, оставя следа в европейската музикална сцена още с първия си авторски проект. Създадена само за ден, в специален творчески лагер в Австрия, песента Tough To Love веднага печели стотици хиляди гледания и слушания в музикалните платформи.
Песента е създадена по изключително трогателна лична история. Викторио я посвещава на „пропуканите“ отношения между баща и син, които са негова болка от години.
- Здравей, Викторио. Нека те върна малко назад във времето и момента, когато накара всички да говоря за теб в "Гласът на Финландия". 10 години по-късно какви чувства будят в теб спомените от онзи момент?
- Здравейте! Връщате ме назад в период, който беше като че ли определящ за пътя ми. Преминавайки през това приключение само на 13 и прясно преместил се във Финландия беше красиво, омайващо, но и трудно за един детски ум. Тогава все още не говорех финландски добре, притеснявах се, че правя грешки, говорейки пред една цяла нация или пък, че няма да разбера коментарите на журито. Успявах да лавирам умело и да давам вид на някой, който разбира всяка дума по негов адрес, но това не винаги беше така. Сега, връщайки се назад, си давам сметка, че именно грешките в речта и акцентът ми са ме направили така разпознаваем и очарователен тогава, освен пеенето, разбира се. Форматът ме научи на дисциплина в ранна възраст. Научи ме на това да жертвам нещо скъпо в името на нещо друго, още по-голямо и важно. Спомням си, че много исках да се прибера в България за рождения си ден. Това щеше да е първото ми прибиране, година след преместването ми. Когато получих графика на снимките, се разплаках, защото си дадох сметка, че няма да мога да се прибера, ако стигна до края. Навръх рождения ми ден бях на репетиции за полуфинал, а седмица по-късно пях на финала. Участието ми там най-вече ме научи да мечтая смело и ме накара да осъзная, че не искам музиката да е мое хоби, а професия.
- По-труден или по-лесен си представяше пътя към успеха?
- Започвайки така млад, изобщо не си представях що е то музикален бизнес и колко суров може да бъде той. Очакванията ми, каквито и да са били те, бързо бяха изместени от бързо учене на правилата на индустрията, а когато пораснах, разбрах, че успехът е много плаващо понятие. То си променя формата и вида според възрастта и житейската позиция, в която си. За мен сега успех в сферата на музиката значи творчеството ми да стига до хората, да ги докосва, да задава въпроси и да търси отговори. Мисля, че съм на прав път.
- Чувстваш ли се по-оценен в чужбина, отколкото у нас, и замислял ли се за някое риалити в България?
- Не се чувствам така. Вярвам, че ако носиш в себе си нещо ценно и стойностно, то обезателно ще стигне до правилните хора, които да го оценят. Генерално на този етап не мисля за тв формати никъде. Бях там, взех максимума и сега гледам напред към нови мечти и предизвикателства.
- Живееш във Финландия, разкажи ни как избра да твориш и прекарваш дните си там?
- Не избрах аз живота във Финландия. Майка ми отиде да работи там, защото в България като самотен родител нямаше възможност да издържа мен и сестра ми така, че да можем да следваме всички свои амбиции за развитие.
Когато дойдох във Финландия, тя ме прегърна и ми даде подиум да раста и сбъдвам себе си автентично. Затова и останах, когато вече имах възможност сам да решавам къде да живея.
- Липсва ли ти България?
- Все по-малко ми липсва България и това го казвам във възможно най-хубавия смисъл. Въпреки че се преместих във Финландия едва на 13, моята връзка с България ставаше все по-смислена и задълбочена през годините зад граница. Сега повече отвсякога имам възможността да се прибирам често, да творя тук, да се срещам с любимите си хора и да посещавам най-любимите си места. Затова не ми липсва, защото често съм тук.
- С първото си авторско парче Tough To Love спечели сърцата на феновете с искрената си изповед? Смяташ ли, че най-красивите песни са изстраданите?
- Не, не смятам, че най-изстраданите песни са най-красиви. Истинските са. Тези, които те пускат до душата на артиста и ти позволяват хем да се чувстваш като част от нещо много интимно и лично, хем да се припознаеш в тях. Though To Love е такава, макар и изстрадана.
- Зад личната ти история се крие липсата на бащино присъствие. Какво ти донесе като емоция на теб самия това парче?
- Tough To Love беше катализатор, прераждане и една изповед, която дойде 23 години по-късно, отколкото трябваше. Писането на песента ми донесе много болка, поради това, че се наложи да бръкна много надълбоко в една травма, която доста умело бях завоалирал. Най-вече ми даде свобода обаче. Няма нищо по-освобождаващо от това да се срещнеш с проблема лице в лице. Не да усещаш как ти диша във врата, а да дишаш ти право в неговото лице. Едва когато в песента зададох въпроса “Труден ли бях за обичане?” си дадох сметка, че никога не съм бил и че действията на баща ми никога не са били свързани с моите качества като дете или син. Аз бях едно прекрасно дете. Будно и весело, с кръгли очила, вечно задаващо въпроси и вечно искащо да участва в разговорите на възрастните. Tough To Love ми помогна да се погрижа за това дете. Помогна ми и да срещна баща си с цялата ми болка, обида и обич.
- Готвиш ли нов проект и какъв?
- В момента работя по нещо много лично и вълнуващо за мен. Нямам търпение да го споделя и заедно с публиката да му вдъхнем живот!
- Сам пишеш и текстовете, и музиката си, коя е твоята муза?
- Обикновено пиша заедно с други хора, като първоизточникът на вдъхновението ми винаги е нещо, което аз съм преживял. После го разказвам на хората, с които пиша и започваме да градим заедно. Вдъхновяващо е да си в една стая с талантливи хора, които първо слушат историята ти, а после я интерпретират през своите призма и преживявания, и ти помагат да я облечеш в думи и ноти.
- Каква е оценката ти за музикалната сцена у нас?
- Малка е музикалната сцена у нас. Има неща, които ми липсват. Иска ми се повече артисти да излизат на сцена заедно с музиканти на живо. Ще ми се всички в индустрията да ценим повече музикантите и танцьорите зад артистите и ми се ще участията в клубове да бъдат изместени от концерти в зали. Макар и малка музикалната сцена в България, тя е пъстра, разнообразна и пълна с талантливи хора, някои от които са мои големи кумири. Все повече са артистите у нас, които следват сърцата и интуицията си, и се осмеляват да експериментират, да стъпват смело. Това е много обнадеждаващо.
- В личен план щастлив човек ли си?
- Здрав съм. Свободен съм да мечтая и да работя усърдно за това мечтите ми да се превръщат в реалност. Имам прекрасни приятели, семейство и куче, които пълнят дните ми със смисъл. Щастлив човек съм.
Елизабет Методиева
