Г олемият актьор Йосиф Сърчаджиев е направил като режисьор 24 постановки след инсулта.
Това призна самият той при получаването на „Наградата на София“ на Столичната община при откриването на 29-ия София филм фест. Призът бе връчен от кмета Васил Терзиев. Големият актьор бе представен от кинокритика проф. Божидар Манов, който припомни подробно неговата творческа биография.
Азбука
„Няма страшни неща. Страшно за мен е, че много трудно говоря. Когато получих инсултчето, една част от мозъка ми отказа да работи и дълго време не можех да общувам с хората. Имах учители логопеди, които ме научиха, че има азбука от а до я. И не само това, аз почнах да общувам с хората – с очи, с ръка, с малко думи. И на всичкото отгоре започнах да работя. Станах режисьор. Ужас! В тези години, след инсултчето, направих 24 постановки и играх в четири филма. Странното е, че едва се движа, едва говоря, а станах режисьор. Уви, така става в България“, разказа актьорът под бурните аплодисменти на публиката.
Гуру
След това припомни, че има общо над 120 роли в киното, театъра, телевизията и радиото. „Бях на 18 години, когато се появи моето гуру и то ми посочи пътя. А гуруто беше и е моята съпруга Райна Томова. Тя отиде в другия свят, но тя е тук, защото тази награда е и за нея. Преди малко дори ми каза: „Йосо, забрави изречението, което много обичаш да казваш: „Не ми пука!“. Напротив, Йосо, трябва да ти пука. За всичко, което става в София, България, Европа, света, в Космоса. Защото, когато ти пука и реагираш, тогава ти си човек, а не камък“, каза Йосиф Сърчаджиев.
Стих
Специална награда имаше и за режисьора Коста Биков. Той прочете стих на Валери Петров, посветен на Рангел Вълчанов, като каза, че той е един от неговите „небесни осиновители“. Припомни и думите на Анджей Вайда: „По-тежко от материалното е духовното робство. Дайте на роба криле и той ще отиде да мете с тях улицата“.
Лео Богдановски
