- Честит рожден ден, г-н Вапцаров, как го отбелязахте?
- Правил съм какви ли не партита… Този път тихо, по семейно му.
- Вие завършвате актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Атанас Илков. Някога играли ли сте роли в постановки за деца? Имали ли сте възможността да играете в куклен театър?
- Играл съм много за деца… Те са невероятна публика. Имахме много спектакли с кукли и като клоуни, предназначени за най-малките. Обичам детския смях и детската енергия. Като сред свои хора съм сред тях и се зареждам с много положителна енергия. Неслучайно имах и детска градина 10 години, както и детско шоу „Кой е по-по-най“ около 23 години.
- По-късно във вашия житейски път вие се дипломирате и като филмов режисьор в НАТФИЗ. Защо избрахте по-скоро пътя на режисурата, отколкото този на актьорството?
- Режисура записах заради любовта си към киното. Винаги съм искал да правя филми. Обичам киното и гледам много филми ежедневно.
Като Дони и Нети в Като две капки вода
- Вашата късометражна лента „Добре дошли на Земята“ е номинирана на София Филм Фест, както и на редица други международни филмови фестивали. Дори печели първо място в категорията „Най-добър късометражен филм“ на фестивала Philadelphia Independent Film Festival. Чувствате ли се оценен в качеството си на режисьор?
- Да, студентският ми филм пожъна голям успех и бе селектиран на много международни фестивали. Сега ще се радвам и пълнометражният ми дебют „Добри родители“ да срещне публиката. Любопитен съм какви ще са реакциите, какво ще разберат хората от посланието на филма. Нямам търпение да излезе по кината.
- Вие режисирате и още няколко филма. Какъв е вашият творчески процес по създаването на един филм?
- Първоначалната радост и забавление е по написването на сценария. Това е невероятно творческо удоволствие. Следва кастингът, изборът на актьори, което е истинско удоволствие, защото с всеки един актьор си представяш филма в друга светлина. Така че търсиш, докато намериш тези, които най-добре ти пасват като емоционалност, разбиране за това какво искаме да кажем с този проект, тези, които се включват активно и креативно, и заедно развиваме първоначалната идея.
- А какъв е подходът ви към актьорите, ако има момент, в който не оправдават очакванията ви?
- Най-важното е да избереш правилните актьори още на кастинга. Успееш ли с това, голяма част от работата е свършена и натам нещата вървят като по вода. Работата е удоволствие и забавление.
- Докато си говорим, предполагам, кипи усилен труд по сътворяването на вашия дебютен игрален филм Gode Foreldre („Добри родители“). Какво можете да ни издадете за сюжета на филма?
- Нищо засега не мога да издам, освен че е семейна драма. Целият филм е с фокус около живота на една майка.
- Ще излезе ли скоро?
- Може би март. Това вече ще е решение на продуцента Николай Мутафчиев.
- Все пак и участвате като актьор в два филма. Коя роля от български филм бихте изиграли, ако ви беше дадена тази възможност?
- Бих изиграл някакъв ярък, интересен образ, различен от моето амплоа. Харесва ми да се преобразявам и да ставам неузнаваем с добър грим. Умея да влизам в кожата на различни от мен персонажи и това ме възбужда творчески. Като магия е.
- Според вас кое липсва на българското кино, за да бъде на европейско, а защо не и на световно ниво?
- Сценарий. Модерно, различно мислене. Добър диалог. Чуждите европейски филми имат много добър диалог. Може би смел и оригинален кастинг. Да видим нови, различни, по-странни и необичайни лица, не едни и същи. Дори да са добре познатите ни добри актьори, е добре да са преобразени до неузнаваемост, така че да ни провокират.
- Въпреки неразривната връзка с киното като че ли повечето българи ви асоциират най-вече с дълголетната ви телевизионна кариера. Някога мечтали ли сте си като дете да се занимавате с телевизия?
- Не. Исках да стана актьор. Да се занимавам с кино. Но след 90-те телевизията много се разви и това някак ме грабна и мен.
- Как изобщо бяхте избран да водите „Супершоу Невада“ по БНТ – вашия първи досег с телевизията, предопределил малко или много живота ви?
- Явих се на кастинг и го спечелих. Продуцентът Димитър Станчев много хареса моята енергия. И тя взриви публиката на шоуто. Обичам да излъчвам суперенергия към публиката и да усещам, че я вдигам емоционално. Това е дарба.
- Поддържате ли и до ден днешен отношения с едно от вашите момичета на късмета – Гала?
- Не, но сме запазили добри чувства един към друг. Често срещам и Иринка, тя е невероятна душица и се радвам да си поговорим на улицата.
- Вие сте водещ и на „Кой е по-по-най“ и „Риск печели, риск губи“. Кое от вашите предавания ви е най на сърце, ако можете да направите подобна съпоставка?
- Може би „Кой е по-по-най“. Това е предаване магия. Защото всичко се случва на момента. Всичко е пълна импровизация, която не можеш да предвидиш, можеш само да провокираш, когато имаш опит.
- Кое от децата участници в „Кой е по-по-най“ няма никога да забравите? Било то заради таланта му или пък заради някоя смешна ситуация.
- Те са десетки… Няма да забравя едно момче с дълга коса, което рецитира много дълго стихотворение, и когато го попитах: „Защо имаш толкова дълга коса?“, то каза: „Така черпя сили от Космоса“.
- А в „Риск печели, риск губи“? Там също нерядко е имало хора, които сякаш не знаят къде се явяват.
- Рискът също беше голям купон. Народно шоу. С него обикаляхме цяла България години наред. Къде ли не сме били, по басейни, ски курорти, спортни зали и стадиони. Велико усещане беше.
- Смятате ли, че в днешните предавания липсва естествеността на водещите?
- Не мога да коментирам.
- Днес липсват ли ви тези игри на късмета? Или сте си взели всичко, което сте могли, от тях и от телевизионните развлекателни шоута като цяло?
- Не ми липсват. Липсват ми хубави филми. Макар че в българското кино има много добри заглавия.
- Ако някой днес ви предложи да водите предаване, бихте ли се съгласили?
- Зависи от проекта. Ако е забавно, защо не.
- Освен водещ вие сте и участник в редица шоута – VIP Brother, „Като две капки вода“, „Маскираният певец“, Hell’s Kitchen. И то повече от веднъж в някои от тях. С кое не можахте да се примирите в изкуствената среда в риалити формата VIP Brother?
- Може би с опитите на продуцентите да манипулират публиката и да изкривяват пред нея случващото се вътре. Другото е окей.
С шеф Виктор Ангелов в Hell's Kitchen
- Какво от външния свят ви липсваше в тамошната действителност?
- Книгите.
- Кой образ от двата сезона на „Като две капки вода“, в които участвате, ви е най-любим? А чий образ смятате, че не успяхте да пресъздадете изобщо?
- Имах много успешни имитации, с които истински се забавлявах. Слави Трифонов, Лили Иванова, Майли Сайръс, Тим Линдеман… много са. Всеки е суперготин и си ги обичам всички. Радвам се, че поне втория път успях да изпълня мечтата си да играя и като човек и кукла, и направих нещо, което не е правено в „Капките“. Дони и Нети, като Дони бях аз, Нети – кукла, и с двата образа пях на живо. Велико беше.
- Колко трудно ви беше да пазите в тайна участието си в „Маскираният певец“ от всички хора в близкото ви обкръжение?
- Николко. Просто си мълчах. Вкъщи знаеха, разбира се. Няма как.
- Някой усъмни ли се?
- Не. Никой.
- Вие продуцирате и две предавания в българския ефир – „Горчиво“ и „Любовни игри“. По-ангажиращо за вас е да сте зад или пред камера?
- Не само... и „Това е мое“ - отново формат на Sony, и други… Когато имаш готин водещ, предаването е песен.
- Освен всичките изяви по телевизията и в киното пишете и книги – „Секс за душата“ в 2 части, Prostotin Stop и „Любовитал Gel“. Все с по-хумористична насоченост. Смятате ли, че вече всички сме станали прекалено чувствителни към всякаква форма на хумор?
- Не мога да преценя. Аз се забавлявам по своему. Който може да ме оцени, ще се радва.
- Хуморът от преди години би ли се приел в днешната обстановка на политическа коректност?
- Не мога да преценя.
- Като баща на трима синове на какво успяхте да възпитате децата си далеч от светлините на прожекторите и обективите на камерите? Далеч от хайлайфа и света на шоубизнеса...
- На доброта, трудолюбие, оригиналност, почтеност.
- Бихте ли променили нещо в професионалния си път досега? Има ли нещо, което съжалявате, че не сте успели да постигнете?
- Може би по-рано е трябвало да започна да правя филми.
- А избор, който предпочитате да не бяхте правили?
- Няма такъв.
- Вие сте русенец. Ходите ли си често до родния град, ако имате това свободно време?
- Рядко, но с удоволствие. Обичам Русе и имам много приятели там.
- Какво ви обвързва с Русе все още, разбира се, освен корените?
- Спомените и приятелите. Съучениците. Все още се събираме.
- И като за финал. Вие ще си останете момчето на късмета в сърцата на българските зрители. Какво ви отреди колелото на късмета във вашия живот, за което ще бъдете вечно благодарен?
- Късмет. Талант. Жизнерадостна усмивка. Добри идеи, които непрекъснато ми идват. За това съм най-благодарен.
Това е той:
- Роден е на 25 юли 1963 г. в Русе;
- Завършва актьорско майсторство за куклен театър при проф. Атанас Илков;
- Дипломира се и като филмов режисьор;
- Води предаванията „Супершоу Невада“, „Кой е по-по-най“ и „Риск печели, риск губи“;
- Режисира няколко филма;
- Участва в многобройни телевизионни формати.
Кирил Каймашки
