Н а китарата на Ерик Клептън свири фронтменът на група „Кукери“ Иван Иванов - Джон, който на 25 март влезе в юбилейна годишнина.
„Купих си я от Хановер при първото ни излизане в чужбина. Червен Fender Stratocaster - три нощи само я гледах и я бършех с кърпичка, не можех да й се нарадвам. Защото първата ми китара беше такава, но бяла само на външен вид, правена в България и се разстройваше още на първата песен“, разкри пред „Телеграф“ големият музикант.
Втора награда за "Юнак дядо" на "Златният Орфей"
„Бийтълс“
Едва 6-годишен той е взел първия си урок по солфеж и цигулка. Именно при учителката той срещнал сламенорусия красавец Пламен Басаров, с когото малко по-късно ще основат една от най-обичаните български групи „Кукери“. „След като завършихме 7-и клас, и двамата бяхме приети във втория випуск на новооткритата английска гимназия в Русе, която беше в центъра на парка в много красива старинна сграда на немския лицей. Бяхме пълен пансион и седяхме на един чин. По това време изгря „Бийтълс“ и много искахме да бъдем като тях. Няколко наши преподаватели бяха англичани, имаше и едно семейство от Америка, като се прибираха от празниците, винаги ни носеха плочи и списания. В 10-и клас започнахме да правим концерти като „Пеещите звезди“, а след нас всяка година се събираше нова група с това име. Но ние може би сме единственият случай, в който директорът ни купи китари - в Русе имаше изложение на музикални инструменти, откъдето ни оборудваха“, разказва за началото Джон.
Мадамата с йониката
Двамата музиканти са приети студенти в София: Джон - английска филология, Пламен - архитектура. „Запознахме се с Нели Янкова, която после стана известна като мадамата с йониката, която беше последна година в Музикалното училище. Четвъртият в групата беше Стайко Стайков - цигулар, с когото се познавахме още от Русе, той после стана много известен като аранжор, композитор и басист в оркестъра на Петър Петров - Петьо Парчето. С него през 1974 г. направихме първите си записи на песните „Тракийски момичета“ и „Първа любов“ от Янко Миладинов - пианиста на Биг бенда. С Дени Драганов се запознах в казармата. Първо служих в школата във Враца, после ме разпределиха в Сливен. Идва един полковник да ме търси и като старши школник директно ме направи шеф на оркестъра в ДНА-Сливен. Дени вече беше на 6 месеца служба. Той пък от малък свири с комшията си Стефан Попов. И ето я група „Кукери“, продължава китаристът.
Чудо
От Импресарска дирекция им станали кръстници. „Те ни предложиха името „Кукери“, понеже имахме песен с фолклорни мотиви и да звучи по-българско. Нас не ни харесваше, но почнаха да ни обявяват така и така си остана. Имахме късмет да ни харесат от младежка редакция на Радио София, които непрекъснато гостуваха по заводи, предприятия, ТКЗС-та, да им правим концерти, които се излъчваха на живо по радиото. Така се запознахме с Кирил Иванов - Мъглата, който ни направи най-хубавите записи. Той имаше изключително ухо и бързо се превърна в един от най-търсените тонрежисьори“, споделя Джон. След като студентите завършели, трябвало да ги пратят по разпределение за 3 г. „Истинско чудо е, че мен ме оставиха на работа в ректората на Софийския университет. Професорът, който отговаряше за чуждестранните студенти, ме прати в Съвета по висшето образование и именно оттам ме назначиха, а кабинетът ми беше врата до врата до този на ректора Благовест Сендов“, добави той.
Отвори ми
„Кукери“ записали първата си грамофонна плоча и Кольо Кюлджиев от „Балкантон“ извикал музикантите в студиото да я прослушат. Но им казал: „Момчета, ние утре я пускаме на пазара, но да знаете, че ще си я слушате само вие и близките ви. Музиката ви не е за широката публика, много е сложна, искаме по-лесно запомнящи се песни, които да станат хитове“. Веднага им поръчал да започнат да работят по втори албум с по-комерсиални парчета. „Морис Аладжем беше заместник-директор на Тончо Русев в Държавно обединение „Музика“. Един ден ми се обади и вика: „Ела да ти дам една песен да направите“. Отидох, подаде ми листче с 1-2 петолиния - куплет и припев, и ме прати при Павел Матев да взема текста. Започнахме да я репетираме, но колегите викаха: „Това прилича на танго, ние нали сме рокаджии“, и с голямо нежелание я записахме първа, като за загрявка я сложихме последна от Б-страна на плочата. Предполагам, че се досетихте, че става дума за песента „Отвори ми, нося тишина“, която се превърна във визитната ни картичка. Веднага тръгна градският фолклор: „Отвори ми, нося ти коняк“, „Нося ти пари“ и т.н. Записахме „Приказка“, „Обич за обич“, заснехме тв рецитал и ни тръгна концертната дейност“, споделя още сладкодумникът.
Първата формация на Кукери от 1973 г.
В най-славното време
„Трамвай №5“
След пет успешни турнета в бившия Съветски съюз, изяви на най-престижните сцени в Европа в средата на 80-те започва трансформация в „Кукери“. „Нели ни напусна, като каза, че й е време за деца и семейство. Тогава направихме прослушване за певица и всички, които се явиха, първо питаха колко пари ще получат. Единствената, която не го направи, бе Розина Караславова - пианистка, пее страхотно, а после стана известна като създателката на детската вокална група „Бон-бон“. Тя доведе Биляна - Биба и с тях записахме четвъртата си плоча. След това и Рози тръгна да ражда, Дени и Стефан не издържаха психически на това натоварване и през 1989 г. се оказах абсолютно сам с един куп договори за бъдещи ангажименти. Тогава направих втората формация „Кукери“ с Юксел Ахмедов и Петър Драмов от „Фоноекспрес“ и Джина от „Трамвай №5“, признава Иван. Той се жени за гласовитата болярка малко преди съвместно турне с „Трамвай №5“ през 1988 г. „Тогава всичките отидоха при Петко и му казаха: „Бременни сме“, и заради това по майчинство групата преустанови дейност. Наистина и четирите бяха забременели, всяка в различен месец, като нашата Марти се роди последна. Джина беше истински герой да изкара всички новогодишни балове“, допълни музикантът.
Втората формация с Джина от Трамвай №5 и Юксел от Фоноекспрес
Импресарио №1 на Европа първо му отказва, после го менажира дълги години
Още при първото си участие в Младежкия конкурс за забавна песен „Кукери“ правят фурор, като печелят първа награда на журито, както и наградите на публиката и на Българската телевизия с песента „Изгубени есени“ на композитора Любомир Денев, който започнал като барабанист в оркестъра на Панайот Славчев. Младежкият конкурс е известен като „малкия Златен Орфей“ и става трамплин и за голямата сцена. В пет поредни издания на международния фестивал участват музикантите, като печелят отличието на Съюза на българските композитори и втора награда за „Юнак дядо“ на Стефан Драгостинов. „Там се запознахме с най-големия импресарио на Европа - Джон Вардел от Амстердам, който води всички големи звезди за рецитали на „Орфея“. „Директорката на Импресарска агенция „София концерт“ Жана Моллова му беше казала за нас. Свириме на коктейла в „Магурата“ на Слънчев бряг, правим фурор, както обикновено, и после сядам при тях. А той директно ми отказа: „Не мога да ви взема. Свирите много силно, имате концертен репертоар и манталитет на звезди“. На следващата година се виждаме, а той: „Не ме моли“. Жана му каза: „Ще ги вземеш заради мен, а те ще си го заслужат“, и той се съгласи. След три дни прати договора и няколко месеца по-късно започнахме работа. И така 20 г. изкарахме в чужбина“, разказва още Джон.
На участие във Франкфурт
Пламен - архитект в Австралия, Стефан - инженер в пътното
Музикантите от легендарната група са пръснати по света и почти не поддържат връзка. Последното им събиране е преди 15 г. в тв предаване. „Пламен избяга в Австралия през 1983 г. по време на турне в Германия. Един ден вика: „Ще отида до Бон да си подновя паспорта и повече не го видяхме. После ми изпрати телеграма: „Много съжалявам, няма да мога повече да работя с групата“, и тя ни спаси, защото можеше повече да не работим. Идвал си е два пъти в България, но не сме били в София тогава. Работи като архитект в Австралия, там е с жена си. Последно се видяхме по скайп в ефира на БНТ. Със Стефан се чуваме, той се върна и работи като инженер в Пътно строителство. Нели години наред работеше в БНТ, но се пенсионира и си гледа внучето, мъжът й е известният онколог д-р Константинов. Драмов има частен бизнес с жена си. Дени Драганов първо си направи студио на тавана на Чочо Владовски, но след като той почина, си премести техниката вкъщи. Записва с Васил Петров и Диана Дафова, с нея даже взеха музикална награда в Америка“, разказа за колегите си Джон.
ЧРД с кандидат-зет
Джон е отпразнувал рождения си ден с новия си кандидат-зет Сашко. „На 23 март имахме концерт с „Трамвай №5“ в Попово от турнето „Дискотека на 80-те“. На 24 март целия ден пътувахме и вечерта направо пристигнахме при дъщеря ми Мартина, която имаше рожден ден. Тогава се запознах с новия й приятел, а за моя рожден ден на 25 март за пръв път реших да направим само един семеен обяд в заведение. Сашко също дойде, неговият брат Ривърмен е най-добрият басист в момента. От Русе са. Усмихнато момче, нетипично за българин в днешно време - без завист, злоба и омраза. Много талантлив и добър, не се дразни, не отмъщава, казва за него дъщеря ми. Участвал е с успех в музикални тв формати, бил е вокал на Лили Иванова, скоро издаде албум с авторска музика, свири на китара и пее“, споделя Иван Иванов.
Рожденият ден с новия кандидат-зет
С любимата си дъщеря Мартина
Лео Богдановски
