Ч етвъртата част от поредицата „Заклинанието“ се завръща, за да ни разкаже за последния случай на паранормалните проучватели.
Всички филми са базирани на истински случаи, което ги прави още по-смразяващи, а лентата тръгва от днес по кината.
Огледало
Историята ни запознава с младите Ед (Патрик Уилсън) и Лорейн (Вера Фармига) през 1964 г., когато поемат случай, свързан със зловещо огледало. Лорейн е бременна и докато се взира в него, усеща нещо ужасяващо – водите й изтичат. Детето се ражда мъртво, но след искрена молитва на майка си оживява и така на бял свят се появява Джуди (Миа Томлинсън), която през целия си живот ще бъде белязана от паранормалното. Двайсет години по-късно в Пенсилвания многолюдното семейство Смърл празнува рождения ден на една от дъщерите си и като подарък получава именно същото зловещо огледало. Скоро всички осем членове на фамилията започват да изпитват ужасяващи прояви – всеки по различен начин, но всички под общия натиск на свръхестественото. Ед и Лорейн вече са се оттеглили от активни разследвания, но след като техният близък приятел отец Гордън (Стийв Коултър) губи живота си в опит да помогне на отчаяното семейство, те решават да се намесят. Сега не само трябва да влязат в къщата, обсебена от демони, но и да се изправят лице в лице със зло, което ги е преследвало отдавна.
Проучвания
„Заклинанието 4: Последното причастие“ идва 12 години след първото заглавие във франчайза. Режисьор е Майкъл Чавес, а за сценария са отговорни Иън Б. Голдбърг, Ричард Наинг и Дейвид Лесли Джонсън-Макголдрик, по сюжет на Джонсън-Макголдрик и Джеймс Уан. Филмът е базиран на героите, създадени от Чад и Кери Хейс. Лентата определено ще държи публиката „на нокти“ – картината е силна, макар и на места твърде тъмна, за което заслуга има операторът Ели Борн.
Ед и Лорейн Уорън са реални личности, чиито разкази вдъхновяват поредицата. Историите им, макар адаптирани за екран, стъпват върху истински случаи и вече са дали основа не само за „Заклинанието“, но и за легендата за Амитивил, както и за филмите от серията „Монахинята“. Те подробно документират проучванията си в книги и чрез участия в редица популярни токшоу програми.
Жертва
Може би най-известният им случай, който остава актуален и до днес, е случаят на куклата Анабел (която също се появява и във филма). През 1970 г. двама съквартиранти се свързват със семейство Лорън, твърдейки, че детската кукла, която притежават, е обладана от малко момиче на име Анабел Хигинс. Те взимат играчката и я заключват в техния музей за паранормални артефакти. След като двойката почива, Анабел сменя много собственици, които я купуват, за да я излагат пред зрители. Много хора не вярват в паранормалното, но последният собственик на Анабел няма да е съгласен с тях. Дан Ривера, паранормален изследовател, който последно закупува куклата, тръгва заедно с нея на турне. През юли тази година е открит мъртъв в хотелската си стая и въпреки че службите казват, че няма нищо съмнително в смъртта му, Анабел липсвала от стаята, когато го открили. В крайна сметка тя е открита и върната в музея на семейство Лорън. Последно комикът Мат Райф купува дома им (в който е и музеят) и притежава куклата за следващите поне 5 години.
Александър Пашов
