О тминаващата седмица довя от меката на киното - Лос Анджелис, прекрасната вест, че българи отново са номинирани за най-престижната кинонаграда зад Океана - "Оскар".
И както пръв "Телеграф.бг" разкри, продуцентът Катя Тричкова е номинираната тази година за късометражен филм.
Катя Тричкова
САМО В "ТЕЛЕГРАФ": Българи с номинация за "Оскар" 2025! (СНИМКА)
ПОД ЛУПА: Българският принос към наградите „Оскар“ през годините
Девет българи са стигали до най-престижните филмови награди „Оскар“ през последните години, пресметна „Телеграф“.
Това са Мария Бакалова, Димитър Маринов, Тео Ушев, Христо Грозев, Георги Боршуков, Владимир Койлазов, д-р Илиян Иванова, д-р Дана Проданова.
Аниматорът Златин Радев е първият, който след соца успява да пробие желязната завеса и да получи номинация за „Оскар“ за късометражен проект - „Консервфилм“ през 1991 г., след като година по-рано е грабнал над 20 кинонагради.
Златин Радев
Сега с такъв шанс е продуцентът Катя Тричкова, която миналата година спечели „Златна палма“, а преди броени дни бе номинирана и за „Оскар“.
Глас
Филмът на режисьора Небойша Слиепчевич „Мъжът, който не можеше да мълчи“, който е копродукция на 4 държави (Тричкова от българска страна), ще се бори за статуетка в категорията Best Live Action Short Film (игрален късометражен филм).
Кадър от Мъжът, който не можеше да мълчи
„Страхотна новина! Научих я, докато пътувах в метрото. В групата на екипа на продукцията започнах да получавам поздравления „Честито“, „Честито“ и така разбрах. Не мога да направя прогноза кой ще спечели, защото съм гледала само една анимация от останалите номинирани, затова смятам, че всички имат шансове“, коментира пред „Телеграф“ Катя Тричкова.
Тя все още не знае дали ще присъства на церемонията по награждаването, тъй като предстои да се запознае с процедурата. „Това е един мирен филм за войната. Той се посвещава на всички онези хора, които не игнорират неправдата, не се страхуват да изправят своя глас в търсене на справедливост и истина. Това е много важно в днешно време, когато точно тези понятия се разминават и има огромен дисбаланс“, сподели за филма продуцентката.
Тя се познава с колегите си от Хърватия от 8 г. и оттогава се опитват да направят нещо заедно.
Като за малък филм българското участие е доста сериозно – костюмограф е Гео Павлов, работил за първия сезон на „Къщата на драконите“, гримьорка е Магдалена Бояджиева, звукорежисьор на терен – Веселин Зографов, а София Жечева – бум.
„Постпродукцията на звука е изцяло в България - Иван Андреев, Александър Симеонов, Цветан Кадийски и Иво Нацев. Най-хубавото е, че режисьорът и продуцентите бяха много доволни - казаха, че българският екип са страхотни професионалисти, което е много важно“, доволна е Тричкова.
Борат
Разследващият журналист Христо Грозев получи „Оскар“ за документалния филм „Навални“, като екипът на лентата му благодари и уточни, че без него филмът за Алексей Навални нямаше да съществува.
Христо Грозев бе отличен за Навални
Мария Бакалова бе първата българска актриса с номинация за "Оскар" за поддържащата й роля в "Борат 2". Тогава конкурентки й бяха Глен Клоуз, Оливия Колман, Аманда Сайфред и Юн Ю-джуни.
Мария Бакалова на Оскарите през 2021 г.
Също през 2021 г. продукцията "Дълбоко усещане" с българско участие се бори за "Оскар" за най-добър късометражен филм. Асоциирани продуценти на филма са проф. д-р Илиян Иванова и д-р Дана Проданова. Сценарист и режисьор е Дъг Роланд, а изпълнителен продуцент - Марли Матлин.
Първият българин, качил се на сцената на "Долби Тиътър" в Лос Анджелис, е Димитър Маринов. През 2019 г. "Зелената книга" на режисьора Питър Фарели спечели наградата "Оскар" в категорията за най-добър филм на 91-вата церемония за връчване на статуетките.
Димитър Маринов
В него актьорът изпълнява второстепенната роля на музиканта Олег. На церемонията на 24 февруари 2019 г., при обявяването на наградата, заедно с целия екип на филма Димитър Маринов се качи на сцената с българското знаме, затъкнато в джоба на костюма му.
Вайша
Два филма на Теодор Ушев са били близо до награда "Оскар". На 24 януари 2017 г. Асошиейтед прес и Би Би Си съобщиха, че късометражният анимационен филм "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на писателя Георги Господинов е номиниран за "Оскар" за късометражен анимационен филм. Номинираните 5 филма са подбрани сред 69 претенденти.
В тази категория са номинирани и филмите "Време назаем" на Андрю Коутс, "Крушов сайдер и цигари" на Робърт Вели и Кара Спелър, "Перла" на Патрик Осбърн и "Свирчо" на Алън Бариларо и Марк Зондхаймър, който печели "Оскар".
През 2019 г. филмът на Теодор Ушев "Физика на тъгата" е включен в краткия списък за наградите "Оскар". От 92 филма в предварителната селекция са избрани 10, един от които е "Физика на тъгата" по едноименния роман на Георги Господинов. Филмът не получава номинация за "Оскар".
Тео Ушев с продуцента Марк Бертран
През 2010 г. български филм достига до "полуфинала" на Оскарите в конкуренция с 65 заглавия от цял свят. "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на режисьора Стефан Командарев по едноименния роман на Илия Троянов е сред деветте претендента за номинации за чуждоезичен "Оскар". БНТ е копродуцент на филма. Филмът не е включен в окончателния списък от пет номинации.
Ефекти
Двама българи са били отличавани с "Оскар" за научни и технически постижения и визуални ефекти.
Първият е Георги Боршуков - експерт по специални ефекти в киното, който през 1997 г. по време на специализацията си в САЩ е поканен да стане част от екипа за визуалните ефекти на филма "В какво се превръщат мечтите".
Георги Боршуков
Продукцията печели "Оскар" за "най-добри визуални ефекти" на 21 март 1999 г. Георги Боршуков е един от участниците и в екипа, работил по ефектите за филма "Матрицата", който на 26 март 2000 г. печели четири награди "Оскар", като едната е за най-добри визуални ефекти. На 2 март 2001 г. и на 7 февруари 2015 г. Георги Боршуков заедно с Ким Либрери и Дан Пипони получават "Оскар" (сертификат) съответно за техническо постижение за разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани с компютърна графика дакери и за технологията Universal Capture на компанията Esc Entertainment. Георги Боршуков е част и от екипите, работили по визуалните ефекти на филмите "Матрицата: Презареждане", "Матрицата: Революции", "Мисията невъзможна", "Дълбока синева" и "Майкъл Джордан на макс".
На 11 февруари 2017 г. в Лос Анджелис българинът Владимир Койлазов - тогава главен технически директор и съосновател на софтуерната компания Chaos Group, получава плакет с гравирана фигура на статуетката "Оскар" за цялостния си принос в категорията "Научни и инженерни технологии" за оригиналната концепция, дизайн и прилагане на технологията V-Ray, която е използвана в продукции като "Игра на тронове", "Доктор Стрейндж", "Дедпул" и други.
Владимир Койлазов
Академията присъжда наградата на новатори, чиито "изобретения допринасят значително за качеството на кинопродукциите".
„Полегнала е Тодора“ в "Баншите от Инишерин"
Макар и до момента българин да не е получил "Оскар" за художествени постижения, не са малко нашите сънародници, които са били част от екипа на наградени филми.
Понякога имаме българско присъствие дори само като песен - например "Полегнала е Тодора", която звучи в откриващата сцена на "Баншите от Инишерин".
Кадър от Баншите от Инишерин
В края на хитовата лента “300” се чува “Зайди, зайди, ясно слънце” в изпълнение на “Мистерията на българските гласове”.
В “Исус от Монреал” звучи Стефка Съботинова с “Притури се планината”. “Планино, Стара планино” на композитора Стефан Драгостинов е част от документалния филм “Срещи на края на света”. Гласове от Лондонския български хор пеят в биографичния филм за Елизабет Първа “Кралицата дева” и в касовата продукция “Троя”.
А Радка Варимезова е избрана да изпълни Jake's First Flight на измисления език на навите в лентата “Аватар” от 2009 г. Композиторът Томас Бергенсен вкара "Излел е Дельо хайдутин" в касовия филм "Утреландия" с Джордж Клуни. Лейди Гага използва „Кавал свири“ на Петър Льондев в своя биографичен филм.
Лео Богдановски
