- Честита "Златна палма" за късометражен филм, г-жо Тричкова. Очаквахте ли такава награда?
- Благодаря! Честно казано, не. Голямата награда за целия екип беше, че избраха да включат филма в основната конкурсна селекция на фестивала в Кан. Поканата за участието дойде буквално две седмици преди старта, което ни създаде доста работа.
Звуковата постпродукция правихме в България, Иван Андреев е звуковият дизайнер на филма, той така и не успя да празнува Великден със семейството си, за да можем да свършим работата по филма. В последния момент буквално успяхме да предадем файла, така че нямахме никакви очаквания. Това ми е най-бързо реализираният филм, буквално за три месеца се случи всичко – заснехме го в началото на февруари и до края на април беше готов.
Режисьорът Небойша Слиепчевич щракна как Вим Вендърс снима как Копола връчва награда на Лукас в Кан
- Защо ви е важен този филм?
- Това е един мирен филм за войната. Не случайно заглавието му е "Мъжът, който не можеше да мълчи". Ние ще направим прожекция в България, защото той трябва да бъде видян. Той се посвещава на всички онези хора, които не игнорират неправдата, не се страхуват да изправят своя глас в търсене на справедливост и истина. Това е много важно в днешно време, когато точно тези понятия се разминават и има огромен дисбаланс.
Ние гледахме и останалите 11 филма от късометражната селекция. Имаше страхотни филми, така че нямахме никакви очаквания. По една случайност бяхме на церемонията по награждаването. Ако трябва да съм честна, влязохме с билетите на приятели продуценти, които си заминаха, защото бяха поканили само режисьора и главния актьор. Церемонията започна с късометражната категория - дадоха специалната награда на един португалски филм - Bad for a moment, и след това обявиха победителя - нашия филм. Разбрахме и че журито единодушно е взело това решение. А най-голямото признание беше, че след това получихме поздравления от сина на прототипа на главния герой – Томо Бузов.
- Имахте ли интересни срещи в Кан?
- На наградите се засякохме с Джордж Лукас и Франсис Форд Копола и беше много емоционален момент. Режисьорът даже направи една снимка как Вим Вендърс снима как Копола връчва награда на Лукас. Така че всеки се е вълнувал от този момент без значение колко голяма звезда е в Холивуд. Видях отблизо Деми Мур, гледах последния й филм "Веществото", който спечели награда за сценарий, тя прави невероятна роля.
На снимки със Стефан Командарев
Това ми е пето или шесто ходене в Кан и вече не ходя на червения килим, а залагам на срещи. Сега за първи път започвам да развивам сериал - нещо съвсем ново за мен, заедно с Теодора Маркова, която познаваме от "Под прикритие", "Денят на бащата", "Войната на буквите". Тя работи заедно с Невена Кертова, действието се развива между България и Швеция и имах среща с шведски продуценти, които много харесаха идеята, и се надявам, че ще може да се реализира.
Това беше и първият български проект, селектиран на най-големия форум за драматични сериали в Европа - Series Mania. Имах и срещи с други копродуценти. С Христо Симеонов - един от най-обещаващите ни млади режисьори, правим първия му игрален филм "Обувките на баща ми", който в момента е в монтаж, копродукция с Франция. С младата режисьорка Пламена Славчева правим документалния филм "Няма как да си кажем сбогом" - много силна лична история, копродукция също с Франция. В началото на май завършихме снимките на последния филм на Стефан Командарев Made in EU - копродукция между България, Германия и Чехия. В момента работим по монтажа на картината и се надявам до края на годината да е готов.
- Лесно ли намерихте финансиране на наградения филм?
- Два пъти кандидатствах в НФЦ. В България за копродукции нямаме отделна линия за късометражни филми и се конкурираш с пълнометражните игрални филми, зад които стоят режисьори с доста опит, признание и конкуренцията е голяма. Когато казваме НФЦ, тези проекти се оценяват от външни експерти, които са назначени в комисии, и те са наши колеги.
Те предлагат кои проекти да бъдат финансирани и директорът на НФЦ ги утвърждава според бюджета. Първия път ни класираха под средата, но понеже много го харесвах, реших да проявя упорство и да кандидатствам втори път.
Тогава го класираха на първо място. След това видях Виктор Божинов, член на комисията, който каза: „От всички проекти най-много ми хареса този късометражен филм“. Той тогава беше с работно заглавие "671" - номера на купето във влака, в който се развива действието. Та бих искала да благодаря на всички тези колеги, които тогава го подкрепиха.
Със сценаристката на Под прикритие Теодора Маркова на най-големия форум за драматични сериали в Европа - Series Mania
- Как станахте съпродуценти на този филм?
- Познавам продуцентите от Хърватия от 8 г. Ние сме приятели, отдавна се опитваме да работим заедно, бяхме кандидатствали с други проекти тук и там, винаги сме следели нещата, които правим, и като има хубав проект, ако има смисъл, го правим заедно.
- Какво е българското участие в него?
- Доста сериозно като за малък филм. Костюмограф е Гео Павлов, който е завършил в Англия и е работил по големи продукции като Wonder Woman и първия сезон на House of Dragon, сега предстои да излязат негови филми като "Платформата" на Ники Мутафчиев и "Плът" на Дими Стоянович, а в момента е в Гърция за снимките на копродукция с гримьорката Магдалена Бояджиева, която също работи в хърватския филм.
Звукорежисьор на терен е Веселин Зографов, а София Жечева е бум. Постпродукцията на звука е изцяло в България - Иван Андреев, Александър Симеонов, Цветан Кадийски и Иво Нацев. Най-хубавото е, че режисьорът и продуцентите бяха много доволни - казаха, че българският екип са страхотни професионалисти, което е много важно.
- Продуцент сте на "Уроците на Блага" заедно със Стефан Командарев. Това е другият бум на годината в киното - голямата награда в Карлови Вари.
- За съжаление не можах да присъствам на фестивала, но го гледах онлайн. Хванахме един такъв подем, в който културата излезе на фокус. Това го обвързвам и с успехите на Георги Господинов - повечето хора се зарадваха на "Букър" за "Времеубежище", след това излезе и нашият филм.
Аз такъв голям отзвук, толкова да се говори за български филм не си спомням отдавна. Когато направихме кампанията за оскарите, започнаха да излизат позитивни ревюта в най-престижните световни издания, в някои от прогнозите бяхме фаворит за чуждоезиков "Оскар".
В нощта, когато чакахме да обявят номинираните, беше "Златен ритон". Нашият оператор, който спечели награда за документален филм, е бил там и разказа как всички колеги са чакали новината и после се ядосвали, че не сме успели. Такъв дух на задружност изключително ме радва, независимо от творческите различия усетих безпрецедентна подкрепа от всички колеги.
- Как се запознахте с Командарев?
На снимки със Стефан Командарев
- Съвсем случайно. Бях гледала "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и много ми беше харесал. Срещата ни беше провокирана от моя преподавателка в НАТФИЗ - освен право съм учила режисура, Нина Алтънпармакова - най-добрата ни монтажистка, с която сега работя. Тя ми звънна, че Стефан си търси човек, който да му помага за следващия филм, и го насочила към мен. Той се виждаше и с други хора, винаги е много честен. Мина време и каза - хайде да пробваме. И така стана. "Съдилището" беше на етап финансиране и много от нещата научих от процеса, който извървях.
Всичко, което съм научила за продуцентството, научих на терен, чрез практиката. С истинска звезда като Мики Манойлович, 4 държави намесени, 48 снимачни дни. На много сложно място - скалата над Ивайловград до Орлово гнездо, всяка сутрин имаше мъгли, вятър, каскадьори, които правеха пътя на мигрантите. Оттам започна сътрудничеството с Командарев и продължава вече 12 г. Впоследствие завърших и няколко от най-престижните европейски продуцентски програми, за да мога да натрупам допълнителни знания как да работя международно - ЕAVE, ACE, Eurodoc.
- Какви сцени помните още от различните ви филми?
- Асен Блатечки как спасява момичето да не се удави във водата в „Съдилището“. Беше си предизвикателство и за първи път усетих какво е да правиш много голяма продукция. Още помня монолога на Ирини Жамбонас в „Посоки“ - много силен. Това е първият БГ филм за последните 28 г. (спрямо 2017 г.), който отиде на фестивала в Кан. От „Уроците на Блага“ помня сцената с хвърлянето на парите - телефонната измама. Въпреки че я бях чела на сценарий, после я гледах на монтажа, когато я видях за първи път на голям екран, толкова беше убедителна Ели Скорчева, че за малко не извиках "Не, не, не ги хвърляй!".
- Каква е рецептата за успех?
- Предварителната подготовка, която Командарев прави месеци наред, му се отплаща после на терен всичко да върви гладко. Тогава е и много лесно да си продуцент, когато имаш такъв екип. В други продукции срещам предизвикателство от различен стил на работа, но от друга страна е стимулиращо, защото нито един режисьор и филм не си приличат сами по себе си. И в "Уроците на Блага" имаше трудности, но заради това, че сме добре сформиран екип, работим върху това да отстраним трудностите. Бяхме в поредната вълна на ковид, за щастие в екипа не се разболя никой сериозно, което да прекъсне снимки. Времето беше лошо, но успявахме да проявим гъвкавост и да снимаме интериор тогава. Няма да говоря за пари, които винаги в един момент свършват, защото ми омръзна основните дискусии в българското кино да са за пари, вместо да се фокусираме върху творчеството. Със Стефан се работи много леко и лесно, той казва - това не е екип, това са приятели и съмишленици. На Made in EU това много го усетихме. Най-леките ми снимки изобщо. Нямаше никакви спънки.
- Какво друго ви предстои?
- В момента работим следващия филм на Константин Божанов, който спечели с "Безсрамните" награда за женска роля в "Особен поглед". Той се нарича "Гамбит" и ще бъде по-комерсиален проект - имаме обир на картини, една силна жена, която е решена на всичко да успее. Има елементи на криминале, черен хумор и много залагаме на него. Той вече е подкрепен от НФЦ, сега търсим и международно финансиране. След феноменалния успех на дебютния му филм "Цветанка" с Юлиан Табаков снимаме втория му филм „Бог ме надцени“. Правим една любима поредица, подкрепена от НФК, 12 късометражни портрета, с които влизаме в ателието на 6-има скулптори и в студиото на 6-има фотографи. Веселин Бойдев, който спечели наградата "Васил Гендов" за късометражен филм за "Свиждане", е режисьор.
- Какъв филм липсва на нашия екран?
- История, в която все пак накрая виждаш, че доброто побеждава и усилията са имали смисъл. Винаги показваме непосилната тежест на битието и оставаш с усещането за една неправда. Затова ми се иска да имаме един добър пример - че въпреки всички трудности човек успява, получава подкрепата на обществото. Нещо като филма "Мис Слънчице". Такъв филм липсва, в който да се насърчат добрите примери и да дадат надежда, че не всичко е лошо.
Това е тя:
- Родена е в Пловдив, израснала е в Елхово – града на Велко Кънев.
- Завършила е магистратура по право, специализирала филмова и тв режисура при акад. Людмил Стайков.
- Започва като съпродуцент на филмите на Стефан Командарев „Съдилището“, „Посоки“, „Уроците на Блага“, Made in EU.
- Други филми, по които работи, са: „Смирен“ (Светослав Драганов), „Икар от Кочериново“ (Емил Спахийски), „Тихо наследство“ (Петя Накова), „Свиждане“ (Веселин Бойдев) и други.
Лео Богдановски
