Протестни шествия в няколко града у нас под наслов „Нито една повече”. В Международния ден срещу насилието над жени институции и организации алармираха за сериозни пропуски в системата по отношение на защитата на жертвите.
И изведоха тревожни данни - от началото на годината 23 жени са изгубили живота си вследствие на насилие у нас.
Протестът в София се проведе пред вратите на Съдебната палата с надежда на по-бързо законодателно действие за жертвите. Подобни протести има в Пловдив и Стара Загора.
От МВР уточняват, че 5252 са заповедите за незабавна защита, което е ръст с 18% спрямо предходната година. Данните на социалните институции показват, че от началото на 2025 г. до септември случаите на домашно насилие са 1203, като обръщат внимание, че повечето от тях са за насилие над деца.
Сред нерешените проблеми са липса на кризисни центрове, както и недостиг на иначе безплатната психологическа, юридическа и социална подкрепа на пострадалите в най-малките населени места и дори в някои по-гъстонаселени региони.
“Наистина вярвам, че ще има справедливост за моите деца, но до този момент такава няма”, сподели Роза, която преди година бива пребита почти до смърт от мъжа си пред очите на трите им деца. Тогава вместо работеща система – тя среща стена.
“Три екипа от полицията в Пирдоп дойдоха. Видяха ме – просто се обърнаха и си тръгнаха. Аз издъхвам – те ме разпитват, давам обяснения, разказах абсолютно всичко”, разказва тя.
С отстранен яйчник, две счупени ръце и пречупена психика, тя събира смелост - и разказва историята си в ефира на NOVA. Kолелото се завърта: шефът на полицията в Пирдоп губи работата си, насилникът е задържан. За 8 месеца, които, според закона, са максималният срок той да бъде в ареста преди да бъде осъден. Делото още тече.
“Той е на свобода, в мен страхът живее. Този насилник заплашвал съседката, която ме спаси, да оттегли показанията си и тя го направи. И се наложи моето момиче да застане пред съдия и да разкаже всичко. Защо не погледнат истината в техните очи – щом в моите я няма”, попита Роза.
В същото време системата все пак е направила крачка напред – с вече готовия Национален координационен механизъм.
“Не една жена да обикаля 4 гишета на 4 институции и 4 пъти да преживява ужаса да разкаже какво й се е случило, а когато това е станало известно на социалния работник или на лекар в спешната помощ – по веригата останалите да разберат, за да можем да предоставим защита”, каза правосъдният министър Георги Георгиев. Но по думите му има нужда от още работа.
“Липсата на мрежа от кризисни центрове – това все още е проблем в някои населени места. Все още в 15 от 28 областни центрове липсват специализирани услуги за подслон и подкрепа”, сподели омбудсманът Велислава Делчева.
“Лечебните заведения нямат никаква подготовка в страната да вземат сезиращата молба на жертвата, когато тя е с телесни проблеми и е настанена за лечение – и да я входират в районния съд по местонахождение”, смята Катя Кръстанова от фондация „Асоциация Анимус“.
Докато едни чакат системата да заработи по-плавно - Роза също чака: справедливост. И въпреки че тъкмо е преминала през операция номер 5, на мястото на синините вече има усмивка.
“Надявам се и ще продължавам да вярвам, че ще има справедливост и я чакам заради моите деца”, сподели Роза.
