Г оривата са рекордно евтини в сравнение с преди три години. Това показаха сметки на „Телеграф“ въз основа на официалните данни на специализирания сайт Фуело.нет.
А преминаването към еврото от 1 януари т.г. донесе поне визуално до още едно намаление заради превалутирането на цените по бензиностанциите.
Данни
Взехме за база средните цени на бензин А95, обикновен дизел и газ пропан-бутан на 31 декември няколко години назад. В последния ден на 2022 година те са били съответно 2,65 лв. за бензина, 3,03 лв. за дизела и 1,18 лв. за пропан-бутана. Година по-късно бензинът е струвал 2,62 лв., дизелът 2,67 лв. и газът – 1,25 лв. В края на 2024 година стойностите са били 2,55, 2,57 и 1,29 лв. А на 31 декември 2025 г. бензинът се е продавал средно за 2,42 лв., дизелът – за 2,47 лв., а пропан-бутанът – за 1,13 лв.
Само за сравнение най-високите цени на основните горива бяха регистрирани у нас през пролетта и лятото на 2022 година след инвазията на Русия в Украйна. Тогава масовият бензин А95 и дизелът удариха рекордните над 3,50 лв. за литър.
Докато цените на горивата бележат устойчив тренд надолу, точно обратното се случва със средната работна заплата у нас, която расте непрекъснато. Според официални данни на статистиката в края на 2022 година тя е била бруто 1947 лв., година по-късно става 2123 лв., през 2024 г. достига 2468 лв., а в края на миналата година е вече 2580 лв. Нека всеки да си направи сметката колко повече горива може да си позволи днес спрямо доходите си през предходните години.
Сравнение
България се оказва истински оазис по евтиния на горивата в Европа. Навсякъде в ЕС бензинът и дизелът са доста по-скъпи. Например в Австрия А95 вчера струваше преизчислено в левове 2,98 лв., а дизелът – 2,99 лв. Най-скъпи са горивата в Нидерландия – съответно 3,95 лв. за бензина и 3,51 лв. за дизела. В Германия е 3,31 и 3,11, а в Дания - 3,62 и 3,49. В Албания цените са направо кожодерски – 3,49 лв. за бензина и за дизела. По-ниски са стойностите в Турция – 2,03 лв. за бензина и 2,08 за дизела. Малко по-ниски от нашите са цените и в РС Македония – там вчера литър А95 струваше 2,39 лв., а дизелът – 2,35 лв. за литър.
Коментар
Трудно мога да прогнозирам как ще се движат цените на петрола и на горивата през цялата година на международния пазар. В първите месеци на 2026 г. цените на петрола би трябвало да се задържат на подобни на сегашните нива, ако не и на малко по-ниски, защото има сериозно очакване за свръхпроизводство от началото на годината. Тоест ще има повече суров петрол, отколкото е търсенето му. Очаква се произведените количества да бъдат в рамките на 2,5-3 млн. барела дневно повече, отколкото е търсенето, което е доста сериозно количество. Това заяви председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев за „Телеграф“.
Това зависи от много фактори. Как ще се развие ситуацията във Венецуела? Какво ще стане между Русия и Украйна? Ще има ли споразумение? Ще има ли ново облекчаване на санкциите към „Лукойл“ и „Роснефт“, каза още Бенчев. Пазарите залагат, че това ще е положението. Ще видим. Общо взето пазарът предполага, че ще има излишък.
У нас, в България, ситуацията с горивата зависи от това какво ще стане на световните пазари. Вижда се, че колонките държат стабилни нива, даже има намаление с процент на средната цена за бензина и два – за дизела, което отразява малкото намаление, което имаше суровият петрол „Бренд“ в рамките на 1-2 долара. Причината за него е очакването следващата година да има сериозен излишък на петрола, тоест производството да е по-голямо от търсенето, посочи Бенчев.
Правила
„С влизане на еврото няма опасност бензинът да стане по-скъп“, каза още Бенчев и обясни, че правилата за закръгляне на цените при преминаване към новата валута са ясни. От 1 януари дължимата сума се изписва върху фискалната бележка в евро. Потребителят може да даде левове и ще му бъде върнато рестото в евро.
Преизчисляването се прави на ръка – съвсем бързо и по официалния курс. Бензиностанциите и големите магазини са местата, където ще се въртят банкноти. Готови сме за подобна ситуация.
Рафинерията на „Лукойл“ у нас продължава да работи нормално и да снабдява пазара с горива. „Благодарение на създаването на статута на особен управител бяха дадени дерогации от английска и американска страна.“ Ако се наложи те ще бъдат продължени, смята Светослав Бенчев.
ОПЕК запазва нивата на добив
Обединението ОПЕК+, което включва страните членки на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК, OPEC+), както и нейните партньори, вероятно ще запази нивата на добив на петрол без промяна, въпреки политическото напрежение между ключови членове като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и задържането от САЩ на президента на Венецуела, предаде Ройтерс.
Срещата на осем държави от ОПЕК+, които заедно произвеждат около половината от световния петрол, се провежда на фона на спад на цените на суровината с над 18 на сто през 2025 г., което е най-големият годишен спад от 2020 г. поради нарастващи опасения за свръхпредлагане. Осемте страни – Саудитска Арабия, Русия, ОАЕ, Казахстан, Кувейт, Ирак, Алжир и Оман – увеличиха целевите си нива на добив с около 2,9 млн. барела дневно в периода от април до декември 2025 г., което представлява близо 3 на сто от световното търсене на петрол. През ноември те се договориха да замразят по-нататъшните увеличения на добива за месеците януари, февруари и март, като според три източника от ОПЕК+ на този етап не се очаква промяна в тази политика, допълва Ройтерс.
Екип на Телеграф
