– Г-н Лингорски, как преминаха първите дни от въвеждането на еврото в България? Имаше ли затруднения в БНБ или в банковата система?
– Първите дни от въвеждането на еврото преминаха спокойно и в рамките на очакванията. Всички основни платежни системи – банкови разплащания, ПОС терминали и банкомати – функционираха нормално още от първия ден. На 1 януари бяха извършени десетки хиляди тегления от банкомати и над сто хиляди картови плащания без системни проблеми или прекъсвания. Това е резултат от продължителна техническа и организационна подготовка както от страна на БНБ, така и от страна на търговските банки и търговската мрежа.
– Какво предстои за БНБ и за банковия сектор оттук нататък?
– Основният фокус в следващите седмици е плавното приключване на периода на двойно обращение и пълното преминаване към работа изцяло в евро. За банките това означава обслужване на клиентите при обмяната, логистично управление на наличностите и адаптация на вътрешните процеси. За БНБ – наблюдение на паричното обращение, анализ на ликвидността и гарантиране на стабилността на финансовата система в новата рамка на еврозоната.
– Достатъчни ли са наличните евробанкноти и евромонети за обслужване на паричното обращение?
– Да, наличностите са напълно достатъчни. Разчетите бяха направени консервативно, като бяха осигурени буфери за повишено търсене в първите дни и седмици. Особено внимание беше отделено на дребните номинали, които са ключови за ежедневните плащания. Към момента не се наблюдава недостиг нито на банкноти, нито на евромонети. Предизвикателствата са предимно логистични според очакванията.
– Какво ще се случи с българските банкноти и монети след изтеглянето им от обращение? За какви количества става дума?
– Само през месец декември от паричното обращение бяха изтеглени над 4,4 млрд. лева в брой, а за последните шест месеца – над 10 млрд. лева. Това показва, че процесът протича активно още преди формалното въвеждане на еврото. Българските банкноти ще бъдат унищожавани по утвърдени технологични процедури, а монетите – претопявани и рециклирани. Това е стандартна практика, прилагана и в други държави при преминаване към еврото.
– Имаше ли затруднения сред хората при преминаването към новата валута? Постъпвали ли са сигнали за нарушения или опити за измами?
– В първите дни се наблюдаваше по-скоро повишено внимание и предпазливост от страна на хората, което е напълно разбираемо. Към момента в БНБ не са постъпвали сигнали за системни нарушения или масови опити за измами, свързани с еврото. Ситуацията се следи внимателно съвместно с другите компетентни институции, включително в частта за коректното обозначаване на цени и защитата на потребителите.
– Какво трябва да направят гражданите, ако имат съмнения, че са попаднали на подправени евробанкноти или монети?
– С приемането на еврото като законно платежно средство в Република България редът, който действаше и преди това при съмнение за неистинност на банкноти и монети, се запазва. Ако гражданин получи евробанкнота или евромонета, за която счита, че е неистинска или подправена, трябва незабавно да бъдат уведомени органите на полицията.
Важно е да се подчертае, че притежаването и особено прокарването в обращение на неистински банкноти и монети, когато се знае, че те са фалшиви, представлява престъпление.
При съмнение гражданите могат да се обърнат както към каса на БНБ, така и към най-близкия клон на търговска банка. Ако банкнотата или монетата поражда съмнение за неистинност, касиерът е длъжен да я задържи и да издаде на приносителя протокол за задържане. След това паричният знак се изпраща за експертиза в Националния център за анализ на БНБ, който издава официален документ за резултата от проверката. Неистинските банкноти и монети не се заменят и не се връщат на приносителя.
– Има ли още предизвикателства във връзка с процеса на преминаване към еврото? Как оценявате прехода до момента – успешен ли беше?
– Преминаването към еврото е мащабен процес и винаги има предизвикателства, но към този момент можем уверено да кажем, че преходът е успешен. Финансовата стабилност е висока, банковият сектор остава добре капитализиран и свръхликвиден, а достъпът до инструментите на Евросистемата допълнително укрепва тази стабилност. Предстои период на адаптация, но България вече функционира като пълноправен член на еврозоната, което е стратегически важна стъпка за икономиката и обществото. Като централна банка, след повече от 27 години ограничения в режим на валутен борд, с колегите ми с ентусиазъм и интерес се подготвихме за преминавате към режим на пълноценна и независима парична политика. Ето това е една голяма нова тема, за която вярвам ще говорим отново в близкото бъдеще и занапред.
ТОВА Е ТОЙ:
- Илия Лингорски е член на Управителния съвет на Българската народна банка с шестгодишен мандат от 18 юни 2022 г.
- Роден е на 18 октомври 1970 г. в София
- По образование е магистър от Химикотехнологичния и металургичен университет
- Преди да бъде избран на сегашния си пост в БНБ, е бил икономически съветник на УС, а после главен икономист в Българската банка за развитие
- В периода 2010-2017 г. е бил регионален директор за Централна и Югоизточна Европа, ECORP International/ECORP Energy
- Между 2006 и 2009 г. е бил икономически директор, Калиакрия ризорт (група компании Linexa property)
- От декември 2003 до септември 2005 г. е бил заместник-министър на финансите и ръководител на Държавното съкровище в Министерството на финансите
- В периода януари-юни 2003 г. е бил съветник и член на политическия кабинет на вицепремиера и министъра на икономиката
- От октомври 2021 г. е хоноруван преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Икономика“
- Председател на Съвета на директорите, Монетен двор на БНБ
София Симеонова
