- Лия, как се роди новата ви песен "За България"?
- Заглавната композиция на последния ми албум "Това остава" е на Етиен Леви. Много се учудих, когато един ден ми се обади и каза: "Направил съм една песен за теб, кога можеш да дойдеш да ти я изсвиря". Няколко пъти се чуваме и все не мога да отида, минаха повече от три месеца. Един ден си казах: "На всяка цена отивам днес". Предполагах, че ще бъде пак такава балада. Никога не съм знаела, че има афинитет към фолклорната музика. Започна да свири и аз явно съм направила някаква много странна физиономия, защото той каза: "Не ти хареса, нали". Не, напротив, просто не очаквах, че ще ми предложиш нещо такова - му отговорих. Аз съм македонка - това е моя песен. Ритъмът е ширто. От раз ми хареса тази мелодия. Той я свири с един патос и си казах, че трябва да има патриотична нотка в текста, не може да бъде любовна, банална.
- Кой го написа?
- Обадих на Явор Кирин, защото много пъти във Фейсбук пуска постове на историческа и социална тематика, които са близки до мен като виждане и мислене. След около седмица ми изпрати текста и каза, че толкова лесно и бързо му е било да го направи, а на когото го е прочел, се е просълзил. Когато го прочетох като текст, стихът "Сините очи на Левски" малко ме притесни дали е удачно да ги включим, но той беше толкова категоричен: "Така съм го излял тоя текст от душата си, ако искаш да напиша друг, но да не променям нищо от този". В момента, в който изпях текста вече като песен, самата аз настръхнах. Едно е да го прочетеш, друго да го изпееш. За да изглежда толкова тържествена и красива тая песен, огромна заслуга има Пламен Велинов. Той направи невероятен аранжимент. Китарите звучаха по-лирично, аз исках да има повече тяга в тях - единствено това промени. Записах я изключително бързо при Теодор Ташев, който каза, че звуча така, сякаш съм я пяла много пъти. Всеки отдаде душата си на този проект. На всички коментарите им бяха да не остава без клип тази песен.
- Той как стана?
- Там пък беше другата черешка на тортата - участието на картините на Васил Горанов. Нямам думи да изкажа възхищението си от скромността на този гений. Много харесвам изкуството му, ходя на изложбите му, имам и две негови картини. Решихме моето изпълнение да бъде заснето на някое емблематично място, спряхме се на „Шератон“. Имаше идея да се използват кадри от България. Режисьорът Павлин Иванов-Башмоушън каза, че негов оператор има много хубави от дрон. Когато направи първото смесване на клипа и ми го изпрати, толкова се различаваха кадрите от дрона с нашите, които носят топлина, че ми бяха като кръпка. Казах си, че това е знак и щом не ми харесва, ще пиша на Васил Горанов, защото през цялото време съм си представяла негови картини във видеото. Изпратих му песента и след 10 г. ми отговори: "Вълшебна е, през цялото време настръхвах, докато я слушах. С удоволствие ви предоставям да си изберете от моите картини". Бях на седмото небе. Изпрати ни файловете с по-хубаво качество и стана страхотен клип.
- Как мина първото й представяне на сцена?
- Завърших концерта на ансамбъл „Българе“, посветен на Трети март, в зала 1 на НДК. Още като я записах, я изпратих на Христо Димитров и му казах: "Ако някой път намериш място на тази песен в някой от твоите спектакли, ще бъда щастлива". Той ми отговори: "Това не е песен, а химн и отсега те каня на 2 март в спектакъла "Българийо, те за теб умряха". С танци, песни и стихове разказват историята на България. Толкова настръхващ, болезнен на моменти, сърцето ти се разкъсва, докато го гледаш. Беше много грандиозно и красиво. Толкова хубави отзиви получих и си казах, че ако докоснеш дори 10 души, значи си си свършил работата. Оттук нататък смятам да си завършвам своите участия с тази песен.
- Има ли нужда от такива песни в момента?
- Много голяма! Да се осъзнаем ние като нация колко сме горди, стари, оцеляващи като вид. Който и да се опита по някакъв начин да омаловажи нашия смисъл и присъствието ни като нация, няма да успее. Ние, българите, имаме специална душа. Може да минем някъде с наведена глава, да премълчим нещо или да се съобразим, но има един момент, в който се изправяш и казваш: "Ние сме". Неслучайно преди няколко години издадох албума "Българка" с авторските македонски песни. Аз съм закърмена с нашата горда българска кръв и за мен е важно да оставя някаква следа след себе си точно с такива песни. Преди повече от 20 г. изпях една песен - "Илинден", която ме кара да се чувствам горда. Сега имам и "За България" и съм още по-щастлива.
- Поредната война започна близо до нас. Страх ли ви е?
- Не чувствам страх, честно казано. Все си мисля, че доброто в хората в крайна сметка ще надделее и в един момент ще се усетим като световен народ. Преди години бях по-страхлива, повече се поддавах на такива емоции, като се случеше нещо като пандемия или силно земетресение, военни действия. Сега, пораствайки, си казвам, че минаваме етап през нашето развитие и ако се случват такива апокалиптични ситуации в света, през това трябва да минем. Въпросът е пътят, през който минаваме - ние какви сме, дали даваме най-доброто, дали даваме любовта, с която сме създадени. Имам усещане, че скоро войната ще свърши. Очаквам чудо и да заживеем в един утопичен ако щеш свят и съм убедена, че рано или късно това ще се случи.
- Свикнахте ли вече с еврото?
- Да, въпреки че продължавам несъзнателно все още да си обръщам цените в левове. Даже е облекчение, защото този месец, в който плащахме и с евро, и с левове, ми беше адски неприятен - чаках с нетърпение да се установи само едната валута.
- Сметките за ток, които стресираха голяма част от българите, как се отразиха при вас?
- Аз съм щастлива, че токът го плаща моят Жоро. Забелязвам, че сумите на етикетите са същите като преди, но вече в евро. Не ми стана приятно, но всеки си прави избора.
- Преди два месеца ни изненадахте с дует с Тони Димитрова. Как се случи това?
- Ние сме приятелски семейства от 3-4 г. Аз съм човек, който не иска да се възползва от приятелството на някого, за да направя нещо. Затова никога не съм си представяла да кажа на Тони да направим нещо заедно. Бях болна с ковид вкъщи, когато тя ми се обади с един изключително делови тон, чак се стреснах и я попитах дали всичко е наред. "Емилче, искам да изпеем на моя концерт една песен заедно с теб, но не ми казвай „не“! Ако трябва си помисли малко. Отдавна го обмислям и сега реших, че му е времето" - ми каза тя. Бях неочаквано приятно изненадана. С това тя ми показа, че ме уважава и като изпълнител и за мен е голяма оценка. Бях притеснена най-вече заради нея, да не я изложа, да не тръгнат в социалните мрежи да я хейтят "Как може Тони Димитрова поканила фолкпевица да пее с нея". Тя вика: "Ти не ме ли познаваш? Мен въобще не ме интересува кой какво ще каже, аз искам да е така". Тя избра баладата "Есента на мама", тъй като и двете сме много отдадени на децата си. Няма да ми се разсърди, ако го кажа, вече ме е поканила да участвам в някои от летните й концерти като този в Бургас на 21 август.
- Имате още едно такова историческо изпълнение - дует с Васил Найденов...
- Това беше на една сватба. Кумувахме на приятелско семейство. Те страшно харесват Васил Найденов, ние също, той ни е дългогодишен приятел. Желанието на това семейство беше тяхната песен за първия танц като съпрузи да бъде "Огън от любов". Но булката го попита "Може ли вместо Силвия Кацарова нашата кума да пее с теб". Беше импровизирано, но много хубаво и спомен за цял живот.
- Незабравим остава и дуетът с Кондьо "Обич за двама", която обаче не е авторска.
- Честно казано, не знам на кого е музиката. Кондьо е предложил песента, но продуцентите ни решиха да бъде дует. Не съм чула оригиналното изпълнение. Нашият текст е великолепен, на Надежда Захариева, аранжиментът на Емил Бояджиев е уникален. И по-добре, че не съм чула оригинала, защото тогава давам моята емоция, чувство и усещане, а не несъзнателно да искаш да се доближиш до човека, който за пръв път я е изпял. Кондьо си беше записал неговата част, аз моята - отделно. Първото ни изпълнение беше на фестивала "Златният Мустанг" и за пръв път се събрахме заедно на сцената. Спомням си, че първата вечер се класира за награда и на финала като излязохме, в залата светнаха запалки - сега светят с телефоните, но тогава беше така. Цялата зала стана като в светулки и на инструментала Кондьо ми прошепна: "Лия, разбихме ги". Явно в хитовете песни има нещо, което не мога да кажа какво е, но то докосва страшно много хора наведнъж. Когато я записвахме, въобще не ми е минавало през ума какво ще се случи. Първо беше странен този дует - ние сме в коренно различни стилове. Освен това Кондьо беше много по-популярен от мен и нямах никакви очаквания, че ще забележи някой тази песен. Просто е трябвало да стане.
- Утре е 8 март, какви са ви плановете?
- Още преди 3-4 месеца обещах на едно момче да отидем на участие с Кондьо в заведение в Плевен тази вечер. Повече от 25 г. не съм правила такива участия и ще съм като в първи клас. Вълнувам се много. За празника нямам планове. Обикновено се събираме семейно, правим си вечеря вкъщи, защото заведенията са пълни.
- Тъй като сте една от най-красивите певици не само в попфолка, каква е тайната ви?
- Това мисля, че въобще не е вярно. Ако ме питате дали си правя нещо - нищо не си правя. Гледам да се движа повече. Живеем близо до гората и като имам възможност, правя по-дълги разходки. Много обичам масажи, ако може да се каже, че е тайна. Не е глезотия - намалява стреса, тонизира ме, кара ме да се чувствам по-силна. Това ми доставя истинско удоволствие и гледам да го правя по-често. В навечерието на 8 март искам да споделя, че съм записала една страхотна песен по стихове на Евтим Евтимов – „Предупреждение“, които започват така: "Вълните на морето са жени, избягали от къщните окови". Още преди 7-8 месеца я записах по музика и аранжимент на Светослав Лобошки. Правата за стиховете ми бяха дадени от неговия син Венко Евтимов. Покрай песента "За България" много закъснях и не успях да й направя клип, иначе беше страхотен повод да я пусна на 8 март. Разбрах, че по същото стихотворение има песен и покойната колежка Румяна, но двете песни са коренно различни, дори и текстовете са различни, защото тя е използвала само първата част от стихотворението. Това е песен за силните жени, с която искам да поздравя всички читателки.
Лео Богдановски
