- Г-н Велев, как се отразява вдигането на минималната заплата върху индустрията?
- Минималната заплата у нас е някакъв фетиш, който води дотам в крайна сметка бизнеси, които нямат тази добавена стойност и ползват много ръчен труд, напускат България. Би било добре, ако те могат да бъдат заместени с по-високодоходни такива, но образованието и равнището на квалификация на заетите в тези бизнеси е такова, че не привлича очевидно алтернативни бизнеси. В индустрията ние наблюдаваме един спад на заетостта и затваряне на работни места, през последните няколко години с 35 000 са намалели заетите в този сектор. Всичко това на фона на демографската катастрофа, защото губим всяка година на пазара на труда 50 000 работни места. Това административно определяне на минималната работна заплата, несъобразено с равнището на производителността, не води до добри последици за икономиката като цяло.
- Това са страшно много работни места и очевидно има сериозен проблем.
- Проблемите на индустрията са в инфантилните и абсолютно несъстоятелни европейски политики, които се провеждат последните години. В резултат на тях Европа се деиндустриализира. Имаме спад на индустриалното производство от три години. През декември 2022 година е последният месец на ръст в индустриалното производството. Оттогава или за 36 месеца непрекъснато има спад, с изключение на два месеца. Това означава, че за последните 34 месеца индустрията е надолу. В момента сме под равнището от 2021 година, тоест продаваме по-малко оттогава, но заплатите са нараснали с над 60% под натиска на административното увеличаване на минималната, както и заради щедро изливаните пари в бюджетната сфера. Всичко това води до допълнително изяждане на ресурси за инвестиции. Тоест средства, които трябва да отидат за обновяване и инвестиции, за развитие за повишаване на производителност, технологично обновяване, иновации, отиват за увеличаване на заплатите, защото бюджетната сфера и минималната заплата оказват този непосилен натиск. Всъщност средната заплата в индустрията през 2021 година е била от порядъка на 1330 лева месечно, а през миналата е 2200 лева месечно. Това е под средното за страната, защото бюджетната сфера се раздават щедро пари, които не са изработени на пазара, а се взимат заеми и заробват същата тази индустрия да ги връща.
- Какви са предизвикателствата пред частния сектор?
- Проблемите в индустрията идват от зелената сделка и ако трябва да бъде посочен първият проблем, който трябва да бъде решен, той е цената на тези измислени квоти. За тон въглероден двуокис в Европа се плаща в момента 82 евро, в другите страни по света, ако изобщо има такава търговия, е от порядъка на 10 евро за тон, което е близо 10 пъти по-малко. В момента природният газ в ЕС е 55 евро за мегаватчас, в САЩ е 9 евро за мегаватчас. Цената на енергията и ресурсите е изкуствено оскъпена в резултат на грешни политики. Оттам цената на еленергията също е по-висока. От началото на годината за индустрията е 123 евро за мегаватчас. За съпоставка за бита цената е 72 евро за мегаватчас. Нашите конкуренти в другите големи икономики като САЩ, Китай, Индия и Русия цената е 60 евро за мегаватчас или двойно по-евтин ток спрямо цената му у нас. Това идва от квотите и от скъпия газ, който купуваме поради факта, че забранихме да купуваме евтин отблизо, затова купуваме скъп отдалече.
- Как би се отразила войната в Близкия изток?
- В тази сметка дори не е калкулирана. Тя допълнително ще оскъпи енергията и ще доведе до трудно предсказуеми на този етап последици, особено ако продължи по-дълго.
Имаше някакво крехко възстановяване и надежда. Това показа индексът PMI, който мери мениджърите по покупки, 50% е границата между растежа и спада. За последния месец февруари има данни, според които за първи път от 34 месеца е над 50%. Разбира се, че това не означава, че през март ще е пак над 50%. Но в Германия за първи път расте, но във Франция спада на 49,9%. В Азия обаче е 53,8%, а в Индия е 57,5%. В България статистиката също наблюдава бизнес тенденциите и в промишлеността, макар и да са под дългосрочната средна, се забелязва леко повишаване на оптимизма сред мениджърите и тук. Това, което ние наблюдаваме сред нашите предприятия в последните два месеца, има пречупване на тази тригодишна тенденция за спад и леко възстановяване, но то е толкова крехко, че сега не може да се каже, предвид войната в Залива, какво ще се случи. Защото основните причини за индустриалния спад е, че безразсъдната зелена сделка не е премахната. Това води до бягство на индустрията от Европа и тази тенденция няма как да бъде спряна, без да бъде спряна първопричината.
- Как се отрази приемането на еврото у нас от началото на тази година и влизането ни в Шенген през миналата на бизнеса?
- Еврото помага, но в кошара не вкарва. Ползата от него е, че се премахна валутният риск, тоест инвеститорите сега не очакват да се събере парламентът в неделя и да промени курса на лева към еврото. Този риск вече е избегнат, той не съществува. На базово равнище подобрява условията за инвестиции и за правене на бизнес. Но то не променя факта, че цените на емисиите са 82 евро у нас, а по света няма такава глупост или ако я има, е 10 пъти по-евтина. Няма как еврото да компенсира тази безразсъдна политика. Разбира се, че е по-добре за бизнеса да няма валутен риск, да няма разходи за превалутиране, всичко това помага, но няма как да преодолее тези груби фатални грешки, които водят до деиндустриализация.
- И все пак очаква ли се някакъв ръст на заплатите в частния сектор след влизането на еврото у нас? Защото в момента общественият сектор плаща по-високи възнаграждения от частния.
- Държавата взима парите от частния бизнес, за да плати високи заплати в бюджетния сектор и назаем. Тоест пак частният сектор ще ги връща и раздава пари на бюджетния и казва на частниците да правят като тях. Това означава, че фирмите трябва да вземат пари назаем от банките и да даваме заплати. Банките за заплати заеми не дават. Те дават за нов бизнес, за разширяване на бизнеса, така че да могат да бъдат върнати тези кредити. Ние имаме най-голям ръст на заплатите, откакто сме в ЕС. В същото време производителността изостава, инвестициите спадат. Имахме 36% разходи за дълготрайни материални активи, отнесени към БВП, преди да влезем в ЕС в продължение за 4 години. Сега този процент е 18 и продължава да намалява, тоест в момента правим два пъти по-малко инвестиции. Парите отиват за текущи разходи и най-вече в заплати. С това подклаждаме инфлацията и допълнително обезценяване доходите в реалния сектор и спестяванията на хората. Взимаме заеми, оскубваме частния сектор, раздаваме големи заплати, качваме инфлацията и частния сектор, който изкарва тези пари, обеднява от цялата тази политика по доходите. Доходите трябва да се качват с повишение на производителността, а това става с инвестиции. Ние правим всичко възможно, за да разколебаем инвеститорите с политиките, които провеждаме. С липса на конкурентна бизнес среда, без конкурентна цена на енергията, с всевъзможни регулации, със санкции, затваряне на пазари със санкции и с мита.
- Ще има ли някакво отражение евродирективата, която задължава работодатели да обявяват и заплатите?
- Тази директива е поредната регулация, която някой ще наблюдава за това дали се изпълнява, и ще плащаме и за тези чиновници. Тя не е някакъв проблем, не решава някакъв проблем, по-специално за България. Защото у нас няма дискриминация на женския труд. Тази директива идва да реши точно такъв проблем. При нас това не е проблем, тоест няма на полова основа дискриминация. Това нито ще помогне, нито ще попречи. Проблемите, които трябва да се решават, са за подобряване на средата за бизнес. Ние на базово равнище имаме да постигнем още две важни задачи. Да ни отпишат от черния списък за пране на пари и да довършим процедурите по приемането на страната ни в ОИСР. За да бъдем на базово равнище равно третирани в нашия свят. Ние сме единствената страна в ЕС, която е в черния списък за пране на пари и сме една от малкото страни в ЕС, които не са членове на ОИСР. Тези две задачи са национални приоритети безспорно, но те няма да повишат конкурентоспособността на нашата индустрия при скъпата енергия, при безразсъдната зелена сделка, при безумните санкции, които си разменяме с пазари, на които можем да продаваме. Много друго може да продаваме в Китай, Азия или Индия. Там производителността е много по-висока, където хората работят, а ние се състезаваме кой да работи по-малко. Кой ще работи четири дни или по-малко от 40 часа седмично. И нашата европейска икономика затъва.
- Как може да се справим с тези предизвикателства?
- Тези емисии не са пазарна величина, а се определят от Европейската комисия с това колко емисии пуска и какви, на кого предоставя безплатни квоти. Тоест това е изкуствена величина, която убива индустрията на Европа. Те трябва да бъдат на нивото на нашите конкуренти. Ако се вземе средното аритметично на четирите най-големи икономики, а именно на Китай, САЩ, Индия и Русия, прави средно претеглено цената на квотите при тях и правим в Европа такава цена. Сега, за да се произведе един мегаватчас еленергия от въглищна централа, трябва да платите два пъти повече за квоти, отколкото този мегаватчас струва. Цената така се оскъпява три пъти. В Европа намалява потреблението на въглища, а в Индия расте. И от това, че ние сме намалили потреблението, на нашата планета не й става по-добре. На всеки тон въглища по-малко в Европа има два тона повече в Индия.
- А води ли се някакъв диалог по този проблем?
- Ами не, води се диалог за война, за да не мислим за този проблем.
Това е той:
Васил Велев e роден на 1 април 1959 г.
Изпълнителен директор на „Стара планина холд“ АД и председател на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
През 1977 година завършва с отличие 133-то СОУ в София
Завършва като първенец на випуска Школата за офицери от резерва при Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност „Техник на самолета и двигателя“ и е произведен предсрочно в офицерски чин
През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на ТУ в София с отличие, златен медал и като първенец на випуска
През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „Корпоративно развитие и управление“
Елена Иванова
