Ч ерно море става все по-солено, като концентрацията на бялото злато се е вдигнала от 18% на над 20%. Това привлича масово средиземноморски инвазивни видове като лаврак, ципура и и минокоп, които идват от гръцки води и влизат в мрежите на рибарските ни кораби. Това сензационно разкри пред „Телеграф“ капитан Емил Милев, председател на сдружение "Черноморски изгрев", в което влизат над 35 фирми с 56 риболовни кораба с дължина над 12 метра. Още миналата година в Созопол бяха засечени рибари, които продават единични бройки див лаврак, но тоси сезон пасажите са масови и стигат до северното крайбрежие.
Сезон
Капитан Емил Милев направи тревожна равносметка. Според него, рибарите по Северното Черноморие изпращат най-слабия сезон от четвърт век насам. „2025 г. бе нулева за сафрид и чернокоп. Хванахме малко барбун, който почти всичкият отиде за Гърция“, обобщи той. Годината е била добра обаче за улова на калкан, като местните рибари са успели да усвояват отпуснатата квота от ЕС. „Лошото е че само ние с Румъния спазваме европейските рестрикции за улова на калкан от всички черноморски държави. Останалите 4 правят каквото си искат!“ коментира капитанът и споделя, че в бранша се чуват тревожни сигнали от Брюксел за намаляване в квотата за следващата 2026 г.
Граца
В момента в Черно море има само дребен сафрид т.н. „граца“, която е обект на промишления риболов. „Според мен липсата на рибни ресурси в нашия затворен басейн тази година се дължи основно на климата. Духаше предимно южен вятър, който гони рибата от нашето крайбрежие.
От друга страна браншът също страда от общата болест на липса на кадри. В професионалния риболов няма млади хора, все по-малко са тези, които искат да се занимават с тази тежка, мръсна и неблагоприятна професия, казва капитанът. Всички искат да работят на бюро с чисти дрехи, добавя той и посочва, че риболовът трябва да бъде страст, а не само начин за изхранване. Към момента в сдружението има само един член на тридесет и няколко години. „Той е потомствен рибар от Бяла. Иначе най-младите сме 50+ годишни“, казва Милев. „Съсипаха професионалното образование у нас. Вече няма училища за стругари и шлосери, а камо ли за рибари. Трябва да вземем пример от Гърция, където законодателството е добре уредено и за тази професия се внасят главно работници от трети страни“, смята рибарят.
Ледогенератор
Капитан Милев изрази оптимизъм за модернизацията и ремонта на Рибарско пристанище - Варна. Документите за кандидатстване за финансиране по европрограма вече са на фаза разглеждане, каза той. Със средствата трябва да бъдат изградени нови складови помещения, да се модернизира оборудването, което включва нов ледогенератор и кантари и др.
Рибарството е символ на нашата култура, традиции и поминък. Градовете по Черноморието са създадени от рибари. Трябва пристанищата да не са изтласкани в покрайнините, а да са на удобни места, както за нас, така и за туристи. Те могат да се превърнат в една уникална атракция за гостите от други места, смята Милев.
Той обърна внимание и на спекулациите около пристанище „Карантината“ в „Аспарухово“, които според него са единствено поле на политически интриги от страна на определени партии. „Това е едно чудесно пристанище, по което има още работа. То изключително удобно и подходящо за обикновените рибари с лодки, а инфраструктурата, която предлага е на европейско и световно ниво“, коментира кап. Милев.
Като пример за добра организация на пристанищна за рибарите председателят на сдружение „Черноморски изгрев“ посочи община Бяла, която е пионер в изграждането на подобна инфраструктура с европейски средства у нас.
Всички от бранша приемат с огромна удовлетвореност уверението на властта, че няма бъдещи планове за изграждане на ветрогенераторен парк в морето, посочи още той.
Чистачи
В последните години рибарите са се превърнали в чистачите на Черно море, а замърсяването от страна на търговския флот е на критични нива, посочва Милев. „Във водата се изхвърлят всякакви боклуци от корабите, като започнем от битови отпадъци, през железа до опасни вещества“, коментира рибарят. Той споделя, че корабите от сдружението винаги избягват местата за рейд на корабите от търговския флот, защото под тях е сметище. Тук отново идва отговорността на държавата, която не прави нищо в тази насока – няма нито контрол, нито санкции, споделя Милев.
Гърците ядат наш барбун, ние тяхната риба с лекарства
Емил Милев съобщи, че организацията реализира проект, с който цели да повиши информираността сред българското общество за качеството на черноморската риба. „Тенденцията е тревожна, защото все по-малко хора посягат към местната риба. Нашият улов отива в съседна Гърция, където изнасяме 90% от улова на барбун. Така гърците ядат нашата качествена, дива риба, а ние техните ципури и лаврак, хранени със смески и антибиотици“, каза кап. Емил Милев.
7 кг. риба е годишната консумация на глава от населението у нас, за сравнение в Португалия е между 80 и 90 кг. на човек.
Връщат във водата двайсетгодишни есетри
Рибари от сдружението са уловили огромна есетра с дължина 2,40 м и тегло около 150 кг. Рибата е била хваната и върната обратно жива във водата. Според оценката на рибарите есетрата е на възраст около 20 години. Тя е уловена на 10 морски мили източно от Бяла от екипажа на ПМ 085 „Свети Никола“ - Станимир Луков и Емануил Луков.
Записваме случая под №192 в инициативата „Спасител на есетрите", похвали се кап. Милев.
Програмата „Спасител на есетрите“ е насочена към опазване на древните есетрови риби в Черно море и река Дунав. „Ние не сме бракониери, а точно обратното, ние най-много милеем за опазването на Черно море и рибните ресурси, защото това е нашият поминък“, каза капитанът.
Любомир Славов
