- Давид, мина повече от седмица, откакто станахте големият победител в Big Brother. Как се чувстваш сега и какво завари навън, извън Къщата?
- Емоцията наистина малко се успокои, чувствам се доста по-спокоен. В началото всичко ми беше супер натрупано – адреналин, внимание, нови хора… Беше ми странно, че изведнъж всички ме разпознават, спират ме, искат снимки. Аз не съм свикнал да се държат така с мен и ми беше неловко.
- Аз бях на афтър партито на Big Brother и видях как хората буквално ви наобиколиха – пипаха ви, дърпаха за снимки… Вие стояхте като едно малко объркано дете, което не знае накъде да гледа.
- Точно така се чувствах. Радвам се, че ме харесват, но за мен това е нещо съвсем ново. Аз по принцип съм свит човек, не съм в центъра на вниманието и затова реакциите ми бяха малко… замръзнали (смее се).
- Тогава споделихте, че за първи път влизате в дискотека. Как така, все пак сте на 20 години?
- Наистина преди това не бях стъпвал в дискотека. В Германия, където живея, всички на тази възраст постоянно са по клубове и барове, но аз не съм такъв. Не обичам шум, тълпи, не съм купонджия. Много пъти и в Къщата съм казвал, че обичам животът ми да е по-смирен, по-тих, с малко хора около мен.
- А как тогава се забавлявате?
- По-спокойно – с близки приятели, вкъщи, разходки. Нямам нужда от големи купони, за да ми е хубаво.
- Ако се върнем към момента, в който се записахте на кастинг за Big Brother – защо поискахте да влезете вътре, при положение че обичате спокойствието?
- Исках да ми се случат нови неща. Обичам формата, винаги съм го гледал. Колкото и да харесвам спокойствието, понякога искам малко екшън в живота си. Big Brother събира много различни характери на едно място – и ми беше интересно дали ще успея да се задържа вътре и как ще реагирам в такава среда.
- Какво според вас е качеството, което притежавате и накара зрителите да гласуват точно вие да бъдете големият победител?
- Честно казано, още се чудя (смее се). Много хора ми пишат, че им е харесало това, че съм си бил просто… аз. Че съм изглеждал като едно малко загубено дете, което не ходи по клубове и е малко встрани от всичко. Мисля, че ги спечели това, че не разбирах и не приемах много от нещата, които се случваха вътре – не го очакваха от човек на моята възраст.
- И в Къщата ли се чувствахте като „загубено дете“?
- В началото – да. Всичко беше ново, шумно, напрегнато. После свикнах, намерих си хора, с които ми е комфортно, но винаги съм бил по-тих и наблюдаващ.
- Как реагира семейството ви и любимата ви – Насито, на представянето ви?
- Майка ми много ми се кара, че през цялото време бях по джапанки и с едни и същи чорапи (смее се). Направо ме уби за този стил. А Насито… тя беше много емоционална. Писала ми е стотици неща, всеки ден ме е ъпдейтвала за епизодите – „Тук много добре се справи“, „Това не ми хареса толкова“… Толкова много ми е писала, че докато прочета всичко сега... (смее се).
- Успяхте ли да се гледате? Видяхте ли вече някакви моменти от предаването?
- Гледах някои хубави моменти, но и такива, в които си казвам: „Ех, можеше да реагирам по друг начин“. Не е лесно да се видиш отстрани.
- Кои от съквартирантите смятате, че ще останат ваши приятели за в бъдеще?
- С Калин се чуваме често, мисля, че с него ще си останем близки. Със сигурност и с Иван, и с още няколко от хората вътре. Елена живее тук, също ще поддържаме контакт.
- Не споменахте Сияна, а пък последните седмици като че ли най-много близост усетихме между вас.
- И със Сияна ще продължим да се чуваме, просто не знам колко често ще се виждаме. Тя ми е много симпатична, много си говорихме, разбирахме се добре. С нея имах най-личните разговори в Къщата.
- Не очаквахме да споделите толкова личен момент от живота си. Бихте ли го направили, ако не беше нейната история?
- Честно – не. Нейната история ме накара да отворя и моята. Иначе едва ли щях да събера смелост да говоря за това пред толкова хора.
- Майка ви и Насито знаеха ли за тази случка преди предаването?
- Насито знаеше, майка – не.
- Как реагира майка ви, след като го сподели публично?
- Искаше да говорим повече по темата. Аз ѝ казах: „Майко, спокойно, всичко е наред, преживяваме го, минава“. За нея беше тежко да чуе това отново.
- Сега, когато толкова много млади хора – момичета и момчета – ви гледат, какъв съвет бихте им дали, ако не дай Боже попаднат в подобна ситуация?
- Не мисля, че е редно да постъпват като мен – да мълчат. Ако ти се случи нещо толкова тежко, трябва да го споделиш с човек, на когото имаш доверие – учител, родител, приятел, който и да е. Не го дръж в себе си. Това, че толкова години мълчах, беше най-голямата ми мъка.
- Това попречи ли ви за известен период да имате доверие на момичетата и да създавате отношения?
- Да, абсолютно. Още от малък не харесвах момичета, не ме интересуваха. Първото момиче, към което почувствах нещо, беше Насито. И оттогава останах с нея – никога не съм имал интерес към други момичета. Дори вътре в Къщата, каквото и да се случваше, аз си мислех: „Искам да съм с Насито, защо не съм с нея сега?“.
- Каква беше причината за вашата раздяла тогава?
- Разстоянието. Тя беше в България, аз – в Германия. Не можехме да подредим нещата, скъсахме. После пак започнахме да си пишем, един-два месеца се търсихме, опитвахме пак… Но все не се получаваше.
- Сега ще останете ли в България?
- Да, вече съм решил. Връщам се тук.
- Какво смятате да правите оттук нататък? Все пак спечелихте награда от 100 000 лева. Ще си отворите ли мечтаната пекарна?
- Да, това е голямата мечта – да отворя пекарна и да продавам заквасен хляб. Това ми е професията и удоволствието. Още преди Big Brother гледах помещения и машини. Сега съм още по-мотивиран. Ще се консултирам и с Елена от Big Brother, защото тя има опит и може много да ми помогне. Планът ми е готов, остава да го реализирам.
- Вие сте много бърз – кога излязохте, кога огледахте помещения и машини!
- Аз това го мисля отдавна. Предаването просто ми даде шанс да го направя.
- Имаше ли негативи коментари, обиди. След формата имаше ли хора, които ви нараниха с думите си?
- Много. В TikTok и Instagram хората бяха супер мили, но във Facebook направо ми разкатаха играта. Псувни, обиди към мен, към майка ми… Извадиха някаква снимка с мой приятел от море и решиха, че съм бил на гей оргия.
- Да, излезе такава снимка и те набедиха, че харесваш мъже.
- Имам много снимки с този приятел, той ми е като брат. В едно участие казах „нямам брат“, а после в друго интервю го нарекох „брат ми“ – хората го взеха буквално и започнаха да ме изкарват лъжец. Истината е, че така си говорим, просто израз. Взимат всяка дума буквално и я обръщат срещу мен.
- Свиква ли се с тази известност?
- Опитвам се. Понякога ме боли от някои коментари, но си казвам, че няма смисъл да се занимавам. Ако някакъв човек на улицата ми каже нещо грубо – защо да му влизам в конфликта? Ако някой напише „Ти си такъв и онакъв“, просто… го подминавам. Не искам драма.
- Насито ревнува ли от цялото това внимание?
- Много (смее се). Много ме разглобява. Като гледаше сцените от джакузито, беше готова да ме убие. Добре, че влязох в Изповедалнята да обясня как стоят нещата. Но тя е умно момиче и видя, че няма за какво да се притеснява.
- Въпреки че сте млади, мислите ли за продължение – за брак, семейство?
- Това са неща, за които човек мисли, да. Тя е специална за мен.
- Накрая да ви върна малко назад. Какво дете бяхте? Сега ви видяхме като много добродушен, леко затворен човек.
- Бях същият. Не бих казал, че много съм се променил. Като дете бях по-срамежлив, но винаги съм избягвал караници и драми. Ако някой ми се кара, аз казвам „Да, прав си“ и продължавам. Не обичам конфликти.
- Това, че отстъпвате, пречило ли ви е в живота?
- Зависи. Ако някой засегне нещо много лично и важно за мен, ще си защитя позицията. Но ако някакъв човек просто реши да се заяде, не виждам смисъл да хабя нерви. Животът е достатъчно тежък, за да се караме за глупости.
- И на финал – какво бихте пожелали на читателите, които ще прочетат това интервю?
- Пожелавам на всеки много здраве. Пожелавам ви един уникален живот. Моля ви, бъдете искрени, бъдете щастливи. Не гледайте негативното, винаги търсете позитивното в ситуацията – и ви обещавам, че ще сте много по-щастливи хора.
Елизабет Методиева
