- Шеф Манчев, как прекарахте едни от най-дългоочакваните дни в календара – Бъдни вечер и Рождество?
- Прекарах прекрасно! Заедно със семейството, децата и приятелите. Това са едни от любимите ми празници, очаквам ги с вълнение, тъй като споделям времето с хората, които обичам.
- Какво задължително трябва да има на празничната трапеза и коя е по-нетрадиционната интерпретация?
- Аз съм българин, израснал в християнско семейство, и спазвам всички традиции. Не търсете нещо различно... Не ядем трюфели (смее се). Едно от любимите ми неща на Коледа е пълнена пуйка с ориз и дреболии. Готвя, но основната работа е на жена ми, тя се справя повече от добре. Аз съм около нея и помагам. Тази година тя направи содената питка и беше невероятна.
- Успяхте ли да се насладите на споделено време с хората, които обичате и ви обичат?
- Да, но някак не ми стигна. В момента програмата ми е натоварена. От една страна, снимам, от друга, работя върху собствения си бранд “Манчини”. Имам страшно много неща за вършене, понякога открадвам по един или два дни, за да си почина... Бягам от столичната динамика, обичам да прекарвам време в планината, виждам се с приятелите си. Времето, което отделям за себе си, е сутрин във фитнес залата.
- Ако върнем лентата назад, дори в детинските ви години, кой е незабравимият подарък?
- В нашето семейство подаръците са раздават на Бъдни вечер. Никога няма да забравя как намерих уокмен под елхата. Бях на 12 години, радостта ми беше неописуема. Кръстникът на сестра ми живееше в Германия, той го беше купил. Чувството беше нещо “уоу”, да държиш уокмен, с касетите и слушалките... Този момент беше истинско щастие! Да стоя и да слушам музика...
- А днес каква музика слушате?
- Джаз, диско музика, харесвам и класика.
- Как ще отбележите имения си ден?
- Винаги поливам този ден с приятели. Събирам най-близките си хора. В този ден телефонът ми е с три батерии. Над 500 души, дори повече се свързват с мен, за да ме поздравят.
- На 5 януари “Черешката на тортата” се завръща в ефир с нови епизоди. Какво да очакват зрителите?
- Този сезон ще е много интересен. Всички риалити звезди, превърнали се в любимци след участието си в дадено шоу, ще се окажат в кухнята. Разпределили сме ги в различни седмици. Така мнозина от тях, които се познават задочно, ще имат възможността да се срещнат очи в очи. Зрителите ще получат доза добро настроение и усмивки, всички ще готвят с хъс.
- Колко трудно се ръководи предаване от такъв тип, затруднява ли ви подборът на участници, зададените теми...
- Изисква доста сериозна подготовка. В България имаме много звезди, нашата задача е да ги съберем както по общи интереси, така и различни като хора и характери. Екипът, който рамкира идеята, е голям и отдаден на работата си. Защото идеята е всеки да покаже себе си, да разкрие как е живял, какъв е бил преди и сега. Това е феноменът – храната е събирателното в случая. Тя ни събира на маса, отваря куп теми, през храната можеш да разбереш кой какво знае, какво обича, къде е пътувал и други. Да не забравяме, че прекрачваме прага на нечий дом.
- Роди ли това предаване приятелства?
- Разбира се! Аз имам ужасно много приятели. Почти всички знаменитости у нас са гостували в “Черешката на тортата”. Дори издадох книга “Черешките от Черешката на тортата”, а сега работя върху втори том, в който ще включа участниците, които са ме впечатлили с усещане, отношение, поведение, рецепти... Всъщност повечето ми добри и дългосрочни приятелства са създадени чрез шоуто.
- Усещали ли сте някога творческа спирачка, резултат от пренатоварване, дълги години опит и куп реализирани проекти?
- Всеки човек се сблъсква с този момент. Попадаш в една среда, в която някак нищо не се случва, това е моментът, в който трябва да се предизвикаш. Ако имаш усещането, че не знаеш – време е да търсиш. Пренатоварването трябва да се пречупи. Дори с книга, аз например чета по два-три часа в седмицата. Моят режим е такъв. Хората, които търсят развитие и резултат, трябва да имат ясен план, затова поддържам тази линия.
- През февруари предстоят нови епизоди на „Кошмари в кухнята”, с какво ще сюрпризирате зрителите?
- Направихме един страхотен сезон, който ще даде различен поглед върху бизнеса. Не сме снимали в продължение на две години и половина. По няколко причини, основно заради пандемията. В тази сфера винаги има големи проблеми, повечето от тях са свързани с персонал... Този път зрителите ще видят задълбочено какво не трябва да се прави. Кошмарите са навсякъде, във всеки един аспект на живота. Въпросът е да ги осъзнаваш и да ги отхвърляш.
- В това предаване участниците свалят маските, допускат ви близо, понякога се радват, понякога плачат... Каква е ролята на трудностите?
- В живота никога не е лесно. Когато човек се стреми към нещо, ще мине през трудности, но точно това те изгражда и те кара да вървиш напред, да мислиш. Понякога не се получава, това отново може да те направи по-добър, стига навреме да си разбрал пропуските по пътя. Трябва да си отдаден и влюбен в това, което правиш. Да се фокусираш върху целта. Трудността е необходимост. Въпрос на гледна точка, всеки бизнес има своите препятствия и специфики. Всеки ден трябва да бъде по-добър от другия.
- На какъв принцип подбирате участниците?
- Повечето от тях ни пишат, преглеждаме кореспонденцията, насрочваме срещи, коментираме... Зрителят познава участниците преди мен.
- Кой е най-веселият момент в кариерата ви на екран, случката, която провокира смях и днес?
- Няма да забравя шоколада в Рудозем. До ден днешен се смея... Хората искат да са различни, понякога ми става и мъчно, но знам, че са осъзнали грешката си.
- Разкажете ни за авторското ви кафе „Манчини“...
- От години насам гледам на кафето като на проект. На първо място кафето е храна. Това е завършекът на едно добро усещане за храна... Какъвто например е десертът. Като кулинар се насочих в тази посока, в същото време съм голям кафеджия. Пия между осем и десет кафета на ден. Беше ми на сърце, познавам материята. Намерих уникални ферми, изпипах до съвършенство процентите на съдържание кафе. Знаех какво и как да сложа, за да намеря правилния баланс. Развивам бранд, който наистина си заслужава. Той тръгва от бебе, ти си този, който го отглежда... Отне ми две години и половина, преди да го пусна на пазара. Говоря за сериозна подготовка и упорит труд, защото когато се заявиш като шеф Иван Манчев – кафето трябва да бъде най-доброто.
- Вие сте едно от позитивните лица в българския хайлайф, каква е рецептата да си щастлив и успешен?
- Човек трябва да гледа живота през позитивен аспект. Да вижда всичко от добрата му страна, без отрицание. Ако гледаш лошото, лошото идва при теб. Така е и с хубавото. Аз съм добре, защото избирам светлата част.
- Кой е Иван Манчев, когото зрителите не познават? Имате ли скрито хоби, интереси, които не сте разкривали?
- Почти всичко се знае за мен... Зрителите знаят кой съм, какво правя, как го правя, но, от друга страна, близките ми са онези, които познават перфекциониста в мен. Те знаят колко педантичен съм, познават труда и постоянството ми. Ако съм тръгнал да правя нещо, го правя до края, и то по най-добрия начин.
- Ако не бяхте готвач, какво щяхте да работите?
- Аз работя по много проекти, със сигурност щях да се занимавам с нещо, което обичам и което правя с удоволствие, пример е кафето.
- Кой е най-силният ви коз?
- Безспорно постоянството.
- Каква е равносметката за изминалата 2025 година?
- Беше прекрасна, смислена и успешна година. Роди се “Манчини”. Успях да съчетая работа и почивка. За да е добра една година, хората трябва да се вгледат в себе си, да развият това, което правят, да гледат позитивно. Изберете хубавото! Така животът ви ще е дългосрочен и с повече настроение.
Стефани Тонева
