С ъвременна форма на остракизъм – метод за борба срещу лица, смятани за опасни – така накратко се дефинира превърналата се в особено популярен феномен през последните години „кенсъл култура“. Думата „кенсъл“ (от английското cancel – б.а.) означава „отказвам“ в буквален превод и най-често се свързва с популярни личности, които по една или друга причина потенциално си навличат публично неодобрение.
Съвременна форма на остракизъм – метод за борба срещу лица, смятани за опасни – така накратко се дефинира превърналата се в особено популярен феномен през последните години „кенсъл култура“. Думата „кенсъл“ (от английското cancel – б.а.) означава „отказвам“ в буквален превод и най-често се свързва с популярни личности, които по една или друга причина потенциално си навличат публично неодобрение.
Изгревът на този вид култура в съвременната история започна с небезизвестния холивудски ас и мастит продуцент Харви Уайнстийн. Мъжът, смятан в средите за властелин на Холивуд, падна от своя пиедестал след съвместно разследване на The New York Times и The New Yorker от октомври 2017 г. Над дузина жени обвиниха тогава продуцента в сексуален тормоз и дори изнасилване. До края същия месец техният брой бе стигнал 80. А част от тях разказаха за събития, случили се още през 70-те години на миналия век – периодът, в който Уайнстийн (заедно с брат си Боб) използва натрупаните пари от организирането на концерти, за да основе първата си продуцентска компания Miramax – кръстена на родителите му Мириам и Макс.
На фона на всички обвинения, немалка част от които вече са доказани в съда, скрити за широката публика остават други факти около персоната на Харви Уайнстийн. Пример за това е решението на продуцента да даде приходите от първия си успешен филм на благотворителна кампания, посветена на човешките права. В рамките на цялата си кариера той е подкрепял и други каузи – за ХИВ, бедност, множествена склероза и т.н.
Друг интересен факт е, че сексуалното насилие е последният „пирон“ в ковчега на репутацията му, но съвсем не и първият. През годините холивудският ас е бил обвиняван за редица нередности, като фриволно премонтиране и съкращаване на чуждестранни продукции, които купува и разпространява на американския пазар. През пиковите си години Уайнстийн също така е бил
уличаван и в побои, включително и срещу журналисти и режисьори.
Въпреки всичко това (и последвалите разлъки) множество режисьори, актьори и актриси са работили рамо до рамо с продуцента. Сред приятелите на Уайнстийн в средите беше Бен Афлек. Екранният Батман заявява, че не е знаел за деянията на Харви. Една от най-яростните обвинителки на продуцента – Роуз МакГауън, обаче е категорична, че това не е така. Друга жертва на Уайнстийн заявява, че е признала за опита за насилване на колегата си Колин Фърт, но той така и не предприел действие. Британската звезда по-късно обясни публично, че си спомня за този разговор и че единствената информация, която е получил, е била за „неприятна случка“. Повече подробности не му били дадени. Сюзън Сарандън и Куентин Тарантино пък сами са признавали, че са знаели, че в слуховете за приятеля им Уайнстийн има доза истина.
Статусът на продуцента в средите до 2017 г. го приравняваше на божество. От 1966 до 2016 г. на Уайнстийн са благодарили общо в 34 речи на Оскарите – точно толкова, колкото и на Бог. Пред тях застава единствено Стивън Спилбърг с 43 споменавания в благодарствените слова.
Гузната съвест на цяла една индустрия за тишината, в която е приемала престъпленията (вече доказани и от съда) на Харви Уайнстийн е и тази, която отключи вълната на кенсъл културата отвъд Океана. Водени от желанието си да се
реваншират за всички години на толериране на агресия, нелоялни практики и сексуално посегателство,
филмовите и телевизионните дейци в Холивуд станаха изнеднъж особено чувствителни към темите, свързани с половата равнопоставеност и насилието над жени. И така стигаме до момента, в който представители на същия този шоубизнес биват изритани от него заради най-малката спекулация с името им. И кариерите на всички тях потъват с невиждана бързина, въпреки че тези слухове често остават недоказани.
Иконични примери за това са актьори като Кевин Спейси и Джони Деп. Само дни след първите публикации по адрес на Уайнстийн през 2017 г., актьорът Антъни Рап си спомни в медийна статия за своя сблъсък с екранния президент Франк Ъндърууд от „Къща от карти“. С обвиненията си Рап разкри и хомосексуалната ориентация на Спейси, която до този момент не бе известна. А след него редица други майки на някогашни непълнолетни момчета обвиниха актьора в неподходящо поведение, граничещо със сексуалния тормоз. Това направиха и колеги на Спейси от „Къща от карти“. Струва си да се отбележи, че в тези обвинения не се споменава изнасилване.
Срещу някогашния холивудски чаровник започнаха да се водят няколко дела, голяма част от които за сексуално посегателство, като досега актьорът не е признат за виновен в нито едно от тях. Спейси загуби арбитраж единствено относно нарушаване на етичните правила на снимачната площадка на „Къща от карти“, като тази битка по всичко личи, че ще продължава да се води.
Въпреки липсата на осъдителна присъда по раздадените преди вече над 4 години обвинения,
кариерата на Кевин Спейси бе опустошена.
Почти светкавично след първите публикации с тезата на Антъни Рап, режисьорът Ридли Скот взе решение да презаснеме всички сцени от филма си „Всичките пари на света“, в които е участвал скандалният вече актьор. Франк Ъндърууд беше премахнат и от последния сезон на „Къща от карти“. Самата звезда също се покри, като рядко нарушаваше медийната си карантина. Най-често досега това се случваше на Коледа в специални видеообръщения на Спейси (в образа на Ъндърууд) към избирателите.
Липсата именно на такъв клип през 2021 г. предизвика шеговити подмятания във връзка с „изчезването“ на Кевин Спейси. Той обаче се оказа, че е прекарал празниците в новия си (поне засега) дом – Загреб. В Хърватия актьорът ще опита и да рестартира кариерата си. Той ще изиграе първия хърватски президент Франьо Туджман във филм, режисиран от Яков Седлар.
Да вдъхнеш втори живот на кариерата си в Европа след скандали в САЩ не е нова концепция. Още през 70-те години това прави и Роман Полански. Важна подробност е, че френският режисьор се признава за виновен по обвинение за незаконен сексуален контакт с непълнолетна. И след близо 10-годишен престой в САЩ той бяга – първо към Великобритания и след това – в родна Франция. Така, режисьорът успява да избяга от евентуално екстрадиране. В същото време продължава и кариерата си – след бягството във Франция той създава филми като „Пианистът“, „Оливър Туист“, „Писател в сянка“, „Касапница“, „Офицер и шпионин“ и т.н.
По примера на Полански към Франция се ориентира и Джони Деп. Екранният капитан Джак Спароу бе отлъчен от Холивуд заради скандалния му развод с Амбър Хърд. Актрисата, която е с 23 години по-млада от карибския пират, го обвини в домашно насилие. Джони Деп й върна жеста със сходна теза, но с обратен знак. Това, което навреди най-много на репутацията на актьора, бе отсъждането на британския съд. Според него The Sun не е оклеветил Деп
наричайки го „бияч на жени“,
каквито бяха обвиненията на доскорошния ас. Заради съдебното решение Warner Bros. помолиха актьора да се оттегли от ролята на Гринделвалд във „Фантастични животни“. От „Дисни“ се отказаха да работят с него по новите „Карибски пирати“, а MGM постави на трупчета разпространението на филма с негово участие „Минамата“. Именно заради последната продукция и самият Джони Деп обяви публично, че се чувства бойкотиран от Холивуд. Актьорът неотдавна отправи предупреждение, че никой не е застрахован от това да стане жертва на „кенсъл“ културата. Това той направи в рамките на последното издание на фестивала в Сан Себастиан от месец септември, когато получи награда за цялостно творчество.
Значително по-склонни към прошка се оказват зрителите и индустриите в европейските страни. Освен феста в Сан Себастиан, през 2021 г. Деп бе почетен и от този в Карлови Вари. Във Франция пък се готвят да възродят кариерата му с все още неназован филм за Луи XV. В него актьорът ще изпълни главната роля под режисурата на Майвен льо Беско, която също е от страната на Айфеловата кула. Самата тя също ще играе пред камерата: в ролята на Мария-Жана Бекю. Известно е, че снимките за продукцията ще започнат това лято. Повече подробности за проекта обаче към момента се пазят в тайна.
В немилост изпада и прочутият испански тенор Пласидо Доминго през 2019 г., след като девет жени говорят пред Associated Press за сексуалния тормоз, упражнен им от страна на оперната мегазвезда. Макар че няма съдебна присъда, която да го признава за виновен, публикацията води до
оттеглянето на Доминго от Метрополитън опера,
от операта в Сан Франциско. Тенорът сам се оттегли от позицията си на директор на операта в Лос Анджелис. По-късно същата проведе вътрешно разследване, в което установи, че испанецът (който е бил начело на организацията от 2003 г.) действително се е държал непристойно с няколко жени. По-късно Доминго заяви, че „галантните жестове днес се приемат различно“.
Въпреки разлъката с американските опери, 81-годишната звезда продължава да е на особена почит в Европа. Продължава да се изявява във Виена, а миналата година предизвика истински фурор заедно със Соня Йончева на концерта им в София.
Обвиненията в сексуално посегателство са белег на модерния прочит на „кенсъл културата“. Тя обаче съществува и извън това понятие, като се проявява и още от преди ерата на падналия от пиедестала си Уайнстийн. През последните години, например, телевизионната водеща Елън Дедженеръс си навлече гнева на мнозина заради публикации за „лоша работна среда“. Реални доказателства за това не са сведени до знанието на широката аудитория. Въпреки това (по собствено или не желание) Елън сега снима последния сезон на своето дневно шоу. Пример за „кенсъл“ отношение още от десетилетие по-рано са Линдзи Лоън и Аманда Байнс, чиято кариера изглежда безвъзвратно приключила заради скандали, свързани със злоупотреба със забранени субстанции.
На фона на масовото отрицание в Холивуд, България по-скоро следва примера на континента, към който принадлежи и
проявява склонност към бърза прошка
– дори когато става въпрос за доказани провинения. Това поне можем да съдим от появата на Ванко 1 в предаването „Вип Брадър“ през 2018 г. Казусът с бившия рапър, излежавал присъда за трафик на хора и незаконно притежание на оръжие, стигна и до Нидерландия, където е позиционирана Endemol Shine Group – компанията, която притежава лиценза за риалити формата. „Всички продуценти на локално ниво трябва да потърсят оторизация за всеки потенциален участник, който има нечисто съдебно досие. Подобно разрешение не е търсено в конкретния случай“, обясниха тогава от Endemol пред „Монитор“. Интересен факт е, че широк отзвук темата имаше първо в чужбина. След отворено писмо от организацията „Не си сама“ публикации се появиха първо във Великобритания и по-точно – The Guardian. Едва след това казусът резонира у нас и в крайна сметка Иван Главчев, както е истинското име на изпълнителя, напусна предаването (по здравословни причини).
Противоположен е казусът със състезателя по фигурно пързаляне Максим Стависки. След злополучната катастрофа от 2007 г., довела до смъртта на момче и тежка телесна повреда на момиче, се започва тежка съдебна битка. Самият спортист се признава за виновен, като делата се водят във връзка с точната присъда. След скандала Стависки напуска България с Албена Денкова, като по последни данни живеят в Русия.
Монитор
