„Ах, акълсъз будала! Булгаръм демектен неден утанъйорсун!” (Б.р. - „О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин”.)
Така би се обърнал на турски към българите основоположникът на българското национално Възраждане Паисий Хилендарски. В ролята на преводач на Отец Паисий влиза 28-годишната българистка от Анкарския университет Тууче Конач, която за първи път преведе на турски език пълния текст на „Историята”. Преводът е част от магистърската работа на Тууче за ролята на „История славянобългарска” за изграждането на българското национално самосъзнание.
Славянство
„Нямам никаква кръвна връзка с България, но много обичам славянските езици, сега, след години, мога да кажа, че обичам и България, и българите”, разказва Тууче, докато пием чай край един от мостовете на Марица в Одрин. Младата дама е родена далеч от границите с България в Анкара. Столичанка? Да, столичанка в повече, смее се Тууче и демонстрира едновременно самоирония и познаване на българския телевизионен продукт. „Още от малка обичах славянските езици, в един период исках да запиша руски”, спомня си Тууче Конач. Баба й работела навремето в австрийското консулство в Анкара, а домът й бил отворен за гости. „Постоянно идваха чужденци и аз от малка, като дойдат, си бърборех „уауабууабабуа” – опитвах се да имитирам речта им и да си мисля, че говоря на техните езици. Така се появи интересът ми към чуждите езици.”


Съвет
В родния си град Тууче завършила езиков лицей с английски и немски, а за бъдещата й професионална реализация и образованието й влияние оказал баща й. „Не е филолог, сега е пенсионер, а преди беше шофьор, член на асоциацията на шофьорите в Анкара, но искаше да получа добро образование, което да ми даде възможност за професионална реализация”, разказва за избора си Конач. „Българския език го владеят по-малко хора и ще има повече възможности за теб, когато има нещо, свързано с България и Турция, ще търсят теб”, мотивирал я татко й. Момичето не скършило бащиния хатър. Баща й написал на едно листче няколко езика, сред които китайски и български. Когато подала документи за Анкарския университет, българският бил на първо място, а тъй като балът й бил много висок, я приели още по първото желание.
Трудно
Първите хора, които отворили вратичката на комшулука към България, били българският изселник проф. Хюсеин Мевсим, известен преводач и изследовател, който от 1991 година работи и живее в Турция, и родената в Македония проф. Меляхат Парс. „Системата в Турция е по-различна, отколкото в България. В първи курс по специалността „Български език и литература” се записаха около 60 души, но после не всички можаха да продължат във втори курс, защото е много трудно, останахме 4-5, а е имало моменти, в които на лекции съм била сама с преподавателите”, описва началото на своя път в българистиката Тууче. Казва, че по-лесна е граматиката, поне за нея, а по-трудно е самото говорене, фонетиката.
Избор
С Паисий и неговата „История” се срещнала за първи път още в първи курс в часовете, посветени на Българското възраждане. След Анкарския университет записала магистърска програма „Балканистика” в Тракийския университет в Одрин и започнала да се замисля за дипломната си работа. Търсела нещо, което да има научен принос към българистиката и балканистиката в Турция. Така съвместно с преподавателя си се спряла на „История славянобългарска”.
„Хванах се с превода на „История славянобългарска”, защото това произведение е изключително важно и за нас, и за вас. Важно е за българската история и за изграждането на националната идентичност на българите, но е важно и за разбирането за този исторически извор в Турция в контекста на Османската империя и културното пространство на Балканите по онова време, за разбирането на процесите, които протичат на Балканите”, мотивира избора си Тууче. Освен това мнозина историци и изследователи в Турция работели по темата за Паисий и българското национално Възраждане, но превод на самия труд на българския монах не бил правен.
Старание
Работата по превеждането на текста на турски език отнело на Тууче близо година и била дълъг и тежък процес. Огромна помощ й оказала редакторката и консултантката на превода д-р Менент Шукриева от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, с която нанасяли корекции и търсели правилните съответствия на турски език на историческите личности и топонимите, споменати в произведението. В помощ била работата с д-р Мюмюн Исов, български изселник. „Имаше дни, в които излизах в 8-9 сутринта и през целия ден изречение по изречение сме проверявали.” Стигнали до средата и тогава д-р Исов й казал: „Ти се справяш, приключи целия труд и тогава ми го донеси”. Накрая преводът бил готов, а през юли т.г. Тууче Конач защитила и магистърската си теза и вече е докторант. Още не е избрала темата, иска да се насочи към старата българска история, вълнуват я Хилендарският манастир, Преславската книжовна школа – Константин Преславски, Йоан Екзарх, и Черноризец Храбър, св. Иван Рилски и Рилският манастир.
„В България са преведени много турски автори, но в Турция българската литература е по-слабо позната”, признава българистката. Самата тя обожава Йордан Йовков, когото нарича най-сърдечния и най-човечния български автор, когото познава. Номер 2 е Елисавета Багряна. Познава добре и Иван Вазов, предимно от поетичната му страна. Да, чела е и „Под игото” и смята, че Вазов се е „потрудил много за собствения си народ и неговото израстване”.
Паралели
Любимият й български сериал е „Столичани в повече”. „Ама много са смешни. Виждам, че манталитетът ни е еднакъв в Турция и в България. Дори шегите ни са едни и същи. Като тръгнем от отношението на майката към децата, реакциите – едни и същи са.” Независимо от сериозните си научни занимания Тууче е голям почитател на Азис. Знае наизуст всички негови песни.  Голяма почитателка е на Цветелина и Андреа и мечтае някой ден да се запознае с тях.

Филоложката: Съвременните турски селяни са досущ като Бай Ганьо

Знае ли Бай Ганьо? „Разбира се.  Произведението на Алеко Константинов е преведено и на турски език и се изучава от българистите. „Какво да ви кажа. Малко е като един типичен жител на Анадола. Същия образ можете и днес да откриете у някой турски селянин. От една страна, е много грубоват човек, но пък някак си има чисто сърце. Подобен е съвременният образ в Турция на филмовия герой Реджеб Иведик. Недодялан и невъзпитан.”