О т стари русенци съм слушал как Дунав замръзвал, как без паспорт и виза са ходили на гости при румънските комшии в Гюргево, как насред реката са кладели буйни огньове и са пекли агнета, как са се катаели по дебелия лед, как от ниските румънски брегове са преминавали свирепи вълци.
Все пак замръзването на реката не е често срещано явление, защото Дунав, особено в долното си течение, се явява като естествена граница между средиземноморски и континентален климат. Най-честите причини за това явление са ниските температури, обуславяни от влиянието на двете барични системи – Сибирския антициклон и Исландската депресия, които носят студ и мъгли, както и морфологичните особености на реката – тесни участъци, резки криви, островни групи и др. Обикновено най-невралгични точки са румънското пристанище Черна вода (на 75 км долу от Силистра) и Силистра, където се натрупват огромни ледени “запори”. Така се обяснява и интересната подробност, че заледяването започва отдолу и постепенно върви нагоре срещу течението.
Проучвания
Първите системни наблюдения за замръзването на реката са провеждани най-напред в Австрия, от 1900 г. в Чехия, Югославия и Румъния.
Българските проучвания датират от 1936-1937 г., но са известни данни и от по-стари години. През 1841 г. Дунав е замръзнал за 95 дни, 1879 г. за 90 дни, 1888 г. за 101 дни. През 1897-1898 г. реката е замръзнала три пъти. В периода 1902-1903 г. замръзването е траело 29 дни. Последвали са замръзвания през 1906-1907 г., продължило 38 дни, през 1908-1909 г. - 59 дни. Огромни ледени блокове са сковали реката през 1928-1929 г. Тогава подобна участ е сполетяла и черноморското крайбрежие.
Пълни замръзвания на Дунав по българския участък е имало:
- 1937 г. в участъка Никопол - Силистра от 29 януари до 21 февруари;
- 1938 и 1939 г. при Силистра от 15 до 30 януари;
- 1940 г. от Видин до Силистра за периода 10 януари до 14 март;
- 1942 г. е заледен целият български участък за периода 16 януари до 15 март;
- 1943 г. Байкал - Силистра за периода от 15 януари до 16 февруари;
- 1946 г. Русе - Силистра от 25 януари до 8 февруари;
- 1947 г. целият български участък от 4 януари до 2 март;
- 1949 и 1950 г. Видин - Силистра от 22 декември до 21 януари;
- 1954 г. целият български участък от 4 януари до 20 март;
- 1963 и 1964 г. Сомовит - Силистра от 21 януари до 21 февруари;
- 1969 г. Русе - Силистра от 17 януари до 17 февруари;
- 1985 г. Свищов - Силистра от 17 януари до 15 март (с разкъсвания и ледоход в някои дни).
Изключително тежка е била зимата на 1953-1954 г. Ледоходът на реката се появява на 21 декември и на 4 януари настъпва пълно замръзване, което продължава до 13 март. Дебелината на леда при Силистра достига 60 см. След това само за 6 дни реката се очиства от ледовете.
Замръзналият Дунав край Русе през 1929 г.
Гости
Първите взаимни гостувания на българи и румънци през замръзналата река датират от 1879 г. На 11 февруари 1895 г. вестник “Български новини” с трогателна тъга и носталгия известява русенци, че “тая година, вследствие топлата зима тук, сме лишени от ежегодните приятни разходки до Гюргево и обратно по леда”. През 1922 г., 1929 г. и 1930 г. преминаванията са били най-масови. Ежедневно над 3000 души правят по леда “безпаспортни визити” между Русе и Гюргево.
Българите купуват от Румъния стоки за бита, връзки с гевреци и сладкиши “Турта дулча”, а румънците шарени стомни и дамаджани, пълни с червено русенско вино. Влашките ни събратя започвали начаса да дегустират кръвта на Исус Христос. Настроението се подобрявало, светът ставал по-красив, а бъдещето по-розово. Това проличавало на връщане, когато развеселените румънци топлели мразовития въздух с весели песни и засипвали леда след себе си с разлято вино от счупени стомни. Цялата пътека през реката се обагряла в червено.
Замръзналият Дунав край Русе през 1929 г.
Подобни шарени и весели празници се случвали всеки зимен божи ден при Силистра, Тутракан (там на почит е бил прочутият пелин), Свищов, Видин и по всички останали селища на българо-румънския участък на реката.
През 1931 г. специални комисии определят с жалони най-безопасните места за преминаване през реката. При Русе определеният “проход” е бил при “Двата кладенеца”, под старата електроцентрала, а в Гюргево – при речната гара. Когато ледът изтънеел, общинските власт с барабани известявали русенци, че преминаването през реката вече е опасно и се прекратява.
Атракция
Ледените фигури пред сладкарница Швейцария в Русе.
Друга интересна атракция, която впечатлява румънските гости са ледените фигури на бележити наши и чуждестранни личности, издигнати пред сладкарница “Швейцария”. Техен ваятел е Денчо Ножаров, ненадминат майстор на баклави. Но падне ли сняг и времето се застуди, бай Денчо го натрупвал от двете страни на сладкарницата. После го трамбовал, заливал с вода и след като се образувала ледена маса, започвал с длето, чек и лопатка да изработва своите зимни приказки. Тъй като фигурите надхвърляли човешки бой, използвал стълба. Ледената скулптурна изложба продължава през цялата зима, като бай Денчо през няколко дена изработва нови фигури. Така върволицата пред магазина му никога не спирала...
Боян Драганов
