И кономическото перо на „Телеграф” Ралица Димитрова се впусна в ново амплоа – автор на детски книжки.

СОФИЯ СИМЕОНОВА


Юни миналата година излиза от печат първата й приказка „Мъркозъбълите” на издателство „Виктори-ПР”. Особеното при нея е, че в приказката няма отрицателен герой. Дечицата толкова харесват мъркозъбълите – две бели котета Томи и Слав, които творят добри дела, че искат продължение. И то не закъснява – на пазара е вече „Мъркозъбълите 2” - вълшебно продължение без магии.
История
„Идеята беше да създам история, която да донесе радост, когато се чете. И усещане за справедливост, за съпричастност, за споделеност, за задружност”, разказва Ралица, която е вече майка на две дечица – Симеон на три години и половина и Борис на година и половина.
Историята разказва за две котета - мъркозъбъли, които остават без дом и тръгват да си търсят късмета. По пътя срещат животни, изпаднали в беда, и им помагат. Томи и Слав са със свръхестествени способности - мъркат не през девет планини в десета, а през няколко континента. И виждат добрите сърца. Твърдят, че тези с лошите са омагьосани добряци.


Вдъхновение
„Вдъхнови ме мисълта, че имам увлекателна история за разказване, която от своя страна може да насърчи децата да мечтаят. Дори някой ден да забравят подробности от сюжета, да им остане усещането за нещо, което ги е зарадвало, което ги е накарало да се почувстват щастливи”, казва Ралица. По думите й идеята й била да няма нищо случайно в текста. Всеки абзац да носи някакво послание. Затова е и една приказка с няколко поуки.
Хоби
Ралица, която е журналист от 12 г., а от 2016-а е част от прекрасния, по нейните думи, екип на „Телеграф”, отдавна пише стихове и проза, но винаги поставя журналистиката на първо място. „Другото започна по-скоро като хоби. Разликата сега беше, че исках да напиша нещо, което да зарадва другите - в случая децата. Докато писането на поезия, поне според мен, дори да имаш муза, си е лично за твоите чувства”, казва авторката. И признава, че е било предизвикателство да смени дописките и интервютата с приказки. „Предизвикателство е за всеки, който пише каквото и да е, да сменя дописки, поезия, пак дописки, интервюта...”, посочва тя.
Помощ
Децата й обаче й помагат. Те са били основният катализатор за написването на книжките. Героите ги избира по-големият й син Симеон. А прототип на Томи и Слав е неговата бяла и пухкава като самите геройчета котка Томислав, която е истински мъркозъбъл. Симеон избира и името на бухалчето Мио от втората част.
Ралица споделя, че майчинството е изиграло роля да се насочи към приказките. „Без да искаш, животът ти става детски книжки”, казва тя. Чете за геройствата на мъркозъбълите и на децата си. „Малкият харесва само картинките, големият се заслушва в историята, но, честно казано, мисля, че трябва да станат поне на 4, за да разберат съвсем написаното - смята авторката. И добавя: - Исках героите да са братчета и да се подкрепят, да се обичат, да не се ревнуват, а в същото време да са различни - и на външен вид, и по нрав. Иска ми децата, не само моите, да бъдат точно такива - задружни, колкото и да са различни едно от друго”.
Поука
Голямата поука от приказките й е, че когато правиш другите щастливи, това прави щастлив и теб самия. И от доброто произлиза радостта.
Точно фактът, че няма отрицателни герои, се харесва най-много на малките. На по-мъничките им харесва и това, че героите са котета, по-големите казват, че обичат да си представят какви други добри дела биха могли да сътворят Томи и Слав. „Поне на мен ми се иска - след като децата прочетат приказката, да имат стимул и те самите да правят добри неща, да ги насърчи и едновременно да им напълни сърцата”, добавя Ралица. Във втората част има и стихчета, а децата харесват римите и със сигурност книжката ще им хареса, убедена е още авторката.

Спазва каноните на Проп

„Особено в първата част държах да спазя линията на класическата вълшебна приказка, както Владимир Яковлевич Проп я е определил, с всичките й компоненти - тръгване, намиране на магически предмет, размяна, завръщане. Нямаше катарзис, защото няма и отрицателен герой. В този смисъл е по-скоро по-трудно да пише приказка без отрицателен герой, защото не трябва да се ощетява сюжетът. Но пък е по-приятно”, казва авторката.
Във втората част тя е създала вълшебна история, без да използва магически предмети или свръхестествени метаморфози на героите. „Мисля, че се получи”, казва Ралица.
Тя е убедена, че на родния пазар има глад за нови заглавия и за българска литература. Но признава, че е много трудно да се пробие с нова приказка сред толкова много други, включително и класически. „Но ако има поне един заинтригуван читател - не включвам собствените ми деца - значи си заслужава. Мисля, че има, защото много деца, след като прочетоха първата книжка, поискаха да има продължение”, заключава Ралица.