Б ългарка от Верона е получила над 43 награди за световна, италианска и средиземноморска поезия в последните 15 години.
Светлана Трифоновска
Стиховете на поетесата Рада Колева-Генова са включени в многобройни алманаси, един от които съдържа творчество на 48 световни лидери в литературата , а ООН є присъжда награда за мир. Сред дългия списък на признанията е и това от от Ордена на Тамплиерите и Академията Арте 74, които є дават званието „Дама на изкуството на Средиземноморието”. Творчеството є е познато в Италия, Арабския свят, Япония, САЩ, Европа, а днес Колева-Генова иска да завещае целия си архив на България.
Тя работи и върху два романа, а мемоарите є в чернова са пълни със срещи с невероятни личности, които имат световно влияние. Знаех ли всичко това, когато животът ме срещна с тях, пита Рада и отговаря със смях. Първите три години, не, защото когато стъпих на Ботуша не знаех нито думи италиански, дори не знаех как да си поискам хляб. Удивително е, че стиховете й, които получават италианско и международно признание са написани направо на италиански. Как се е стигнало до този феномен, разказа емоционално и с жар пред „Телеграф” самата авторка.
Благовещение
На Благовещение 2005 г. Рада напуска Враца с един малък куфар и отлита за Калабрия. Малко преди това представя на обществеността в града една от малкото стихосибрки, които пише докато е в България. Събитието е пълно с хора, които я знаят като педагог, админастратор, мениджър на големи предприятия в района, общински съветник в Козлодуй и общественик. Това беше вечерта, в която се простихме взаимно, спомня си с усмивка тя.
Безизходица
През 2005 г. г се принуждава да напусне родината, защото въпреки солидната си биография и авторитет, всички врати пред нея плътно се затварят. Тя се оказва без препитание, а има деца, за които трябва да се грижи. Последната възможност, която животът є дава, е да започне като икономически администратор във Врачанската митрополия. Когато трябва да започне, покойният днес дядо Калиник я вика на личен разговор. Тогава той честно є обяснил, че има неща, които не зависят само от него. Като компенсация за изгубеното време и надежди є връчил плик със заплата за един месец от 400 лв. и дал своята гореща благословия. Така Рада се оказва в пълна безизходица. От службите за работа в чужбина научава, че може да замине за две седмици в Калабрия, където да замества българка, която се грижи за възрастни хора.
Разговорникът
Когато пристига на едно от най-красивите места на планетата, не знае нито дума италиански. Има разговорник, който обаче на върха на Ботуша не є върши работа с местния диалект. По-късно се сдобива с италианско-руски речник и всяка вечер учи думи, изрази, като в същото време непрекъснато гледа и италианска телевизия. Това е времето, в което преживява и най-голямата трагедия в живота си, губейки дъщеря си, която умира в болница в България. „Не можех да бъда до нея, защото трябваше да печеля пари, които да пращам, за да имат семейството є и внуците ми средства”, разказва с болка Рада. Чува се с детето си, няколко часа преди душата на дъщеря є да отлети. Когато се връща отново в Калабрия, единственото нещо, което я спасява са сините води на Средиземно море, в което тя всяка сутрин плува по три километра, разговаря с Бог и размишлява. „Животът не ме пощади с нищо”, признава по-късно тя в едно от знаковите си стихотворения в сборника „Душата на маслиновото дърво.”
Верона
Когато успява да се съвземе от загубата, животът я срещна с известна фамилия от Верона. Тогава тя започва да се грижи за майката на Луиджи Стерци, вече бивш директор на филиала на издателството на Берлускони „Мондатори”. Семейството разбира, че тя пише стихове и предлага всички удобства за човек, който има нужда от творческа среда. Разполага с възможността да чете дебелите томове литература на италиански и да ползва компютър. Дамата, за която Рада се грижи, є помага да научи италиански. Това е времето, в което тя започва да пише спонтанно на красивия и звучен език. Разполагайки с достъп до интернет, попада на Съюза на писателите в Италия. От там виждат нейните стихове и започват да я канят в различни конкурси, тогава получава и първите си отличия. Става асоцииран член като чужденец, а организацията популяризира нейните творби.
Компания
Рада Колева си спечелва изключителен авторитет и уважение. След фамилия Стерци с препоръки от семейството попада при Лидия Бергулиан, вдовица, която имала нужда жена, която да й бъде преди всичко компаньнока. Лидия е един от най-големите учители по език и италианска култура за Рада. Знаеща пет езика, от семейството на големи фабриканти от Австрия, с еврейски произход, тя има нужда преди всичко някой да є чете, защото страда от слабо зрение. „Двете осъмвахме над книгите. Пътувахме до Флоренция, градът на Ренесанска, музеи, изложби, театри. Получих изключително закалка и знания. И преди всичко подкрепа и милосърдие”, спомня си тя. По това време тя вече владее отлично езика, а Лидия е първият є слушател и коректор. Така Рада постепенно започва да публикува стиховете си във Фейсбук профила си.
Палермо
Един ден получава писмо в личната си поща от Сандро Серрадифалко, артистичен директор на Центъра за популяризиране изкуство и литература със седалище в Палермо, Сицилия. Той изказва възхищенето си от публикциите, които чете с възторг и предлага центърът да популяризира творчеството є. Така тя попада в топ световните класации. От този момент нататък за нейната поезия знаят на няколко континента. Междувременно получава награди за стиховете си от различни конкурси, международни участия. Именно къщата в Палермо е тази, която предлага името є за награда за мир на ООН, както и да бъде включена в алманаха на световните лидери по литература. „Славата с нищо не ме промени”, казва тя. Днес Рада се грижи за възрастната Лилиана Дрованди Саладино, пенсиониран преподавател по италиански и латински в университета в Пиза. „След като напуснах България, Бог ми изпрати точните хора, които да ме шлифоват като диамант”, разказва Рада. „В Италия срещнах милостта, Бог и красотата на италианската душа. В тази страна открих свободата да съм това, което съм, без страх да бъда себе си. Нещо, което съм търсила цял живот”, завършва разказа си тя.
Душата на маслиновото дърво
Не бях пощадена от нищо.
Докато живот и смърт се биха
искайки ясно да се утвърдят,
боговете в небесата мълчаха,
навлекли тогите на наблюдатели...
(Рада Колева – Генуа)
