Курилската обител „Свети Иван Рилски” е безспорен доайен сред 80-те манастира в Софийска епархия.
Тя е разположена само на километър североизточно от квартал „Курило” на град Нови Искър и на 12 км от София. Стенописите й пък са изографисани от самия св. Пимен Зографски.
Реликви
Манастирът е създаден към втората половина на Х век, по времето на цар Петър. Това е един от най-старите манастири у нас и първоначално се наричал „Св. Йоан Кръстител”. По това време Средецката област влизала в състава на Охридската архиепископия. Запазено е и писмо с препоръки на Охридския архиепископ Теофилакт до манастирското братство.


По време на османското нашествие по нашите земи около 1382 г. Курилският манастир е опожарен, но не спира своето духовно съществуване. Писмените известия за водената в него книжовна и просветна дейност обаче са твърде оскъдни. Известно е само т. нар. Куриловско евангелие, отпечатано през 1512 г. във влашката столица Търговище и използвано в манастира. В края на XVI в. в Курилската обител е било преписано и едно четириевангелие, което днес се оценява като важен паметник на българската ръкописна орнаментика. Запазен е и един каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г. Тези реликви днес се съхраняват в Църковния историко-археологически музей в София.
Възраждане
През 1593 г. манастирът е възстановен със средствата на жителите от околните села – Кумарица, Доброславци и Требич - и с разрешение на софийския кадия (съдия). Тогава е построена и сегашната църква. Тя представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с два притвора. През 1596 г. манастирският храм е изписан от известния живописец Пимен Зографски, като от тогава са оцелели само няколко образа на светци и отделни сцени. Сравнително добре е запазена сцената „Успение Богородично”, а от светците в цял ръст се различават образите на свети Панталеймон и светите Константин и Елена. Най-голям интерес предизвиква живописта в наоса на черквата, от която са оцелели отделни образи на светци и няколко сюжетни сцени, каквито са „Успение Богородично”, „Омиване на нозете”, „Тайната вечеря”, „Избиване на витлеемските младенци”, „Преломлението на хляба в Емаус” и други. Нарисуваните евангелски образи са одухотворени и в значителна степен индивидуализирани. Благородство и човечност излъчват образите на Христос, на апостолите Петър и Павел и другите лица. Със своята искреност и непосредственост особено впечатляваща е сцената „Избиване на витлеемските младенци”.
Обновление
През XIX в. черквата била обновена и както гласи запазеният възпоменателен надпис, през 1816 г., по времето на игумена Викентий върху старите стенописи в наоса била положена варова мазилка и върху нея отново била създадена живопис. Изпълнена доста несръчно, тя не притежава високи художествени качества, но внася някои нови елементи, главно в орнаменталната украса. По-късно през 1830 г. черквата била удължена със сегашното средно преддверие, което също е било изписано. По източната стена на това преддверие в горния пояс са изобразени няколко житийни сцени за свети Иван Рилски. В долната половина на стената от двете страни на входната врата към наоса в иконописен маниер са представени образите на Христос, Богородица, Иван Рилски и Йоан Предтеча. По останалите стени на преддверието са изписани сцени от Митарствата на душата, така както сюжетът е бил разработен през 1811 г. от големия възрожденски живописец Тома Вишанов - Молера в черквата „Покров Богородичен” при постницата „Свети Лука” на Рилския манастир. Това дава основание на някои изследователи да допускат, че същият живописец е нарисувал и споменатите стенописи в Куриловския манастир. Според друг възпоменателен надпис през 1849 г. в черквата е било изградено и украсено със стенопис и второ преддверие от западната страна. Нарисуваните там стенописи са твърде наивни и примитивни и нямат особена художествена стойност.

Общината даде 50 000 лв. за стенописите

През годините манастирът на няколко пъти сменя статута си. Отначало той е мъжки, но през 1922 г. с решение на Софийски митрополит Стефан се създава женско монашеско сестринство „Бял кръст”. До 1958 г. Курилският манастир е обитаван от 45 монахини, но днес той отново е мъжки. През всички тези години обаче на поддръжката на старата черква не е обръщано достатъчно внимание, в резултат на което стенописите на Куриловския манастир, изографисани от свети Пимен Зографски, са в лошо състояние, като някои почти са се обезцветили. През 2013 г. след съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство започва поетапно реставриране на ценните стенописи. Средствата са осигурени от Софийска митрополия, дарители и от самия манастир. Не достигат обаче 51 555, 60 лева за довършване реставрацията на стенописите в олтара. Затова миналата година игуменът Нектарий се обърна към Столична община с молба за осигуряване на нужните средства. Кметът на София Йорданка Фандъкова внесе в общинския съвет доклад с предложение да бъде отпусната необходимата сума на манастира, което бе прието от съветниците.