А спарухово живее втори живот след водния ад преди 7 години, когато небето се отвори и взе 13 жертви.

Добромир Радушев


На 19 юни се навършва годишнината от страшната нощ, когато над варненския квартал се изляха милиони кубически метри вода. Пометени от стихията бяха къщи, коли и хора. Безсънната нощ премина в непрогледната тъмнина под водопадния дъжд, грохота на водата в деретата, на трагедията от изгубените домове и близки хора, на тревожното очакване кошмарът да свърши. Пороят повлече домашни животни, автомобилите от улицата и хора, някои от които се спасиха като по чудо и живеят своя втори живот. Други загинаха под стотиците тонове вода и кал и в продължение на дни след това ги търсиха под отломките на унищожените жилища и по пътя на водата. Днес, 7 години по-късно, Аспарухово каза отново своето огромно благодаря пред 4-метровия Символ на доброволеца в градинката до читалище „Просвета 1927”, издигнат от признателните аспаруховци, граждани и участници в събитията. Отслужена беше панихида за жертвите в местния храм „Свети цар Борис I”. Хората донесоха цветя, с които символично да благодарят на повече от 1400 доброволци от цялата страна, стекли се на помощ на пострадалите. Участници в събитията споделиха своите спомени от деня на потопа, а един от тях беше написал стихотворение за бедствието.
Бедствие
На 19 юни варненци станаха свидетели на незапомнено по своите мащаби бедствие. Проливният дъжд, който се изсипа над Варна, блокира почти всички пътни артерии в града и ги превърна в плавателни реки, по които трудно се придвижваха автомобили и автобуси на градския транспорт. Трагедията обаче се случи в Аспарухово след 20 часа, когато огромна приливна вълна по деретата от северната и южната страна на квартала премина през него и помете всичко по пътя си. Ужасяващи картини от носените по водата автомобили и бедстващи хора се появиха веднага след това първо в социалните мрежи и новинарските сайтове, а след това в пресата и телевизиите. Наводнените трафопостове гръмнаха, комуникациите бяха разрушени, прекъсната бе и връзката със спешния телефон 112. В квартала настана паника. Появиха се и първите сигнали за изчезнали хора, чиито роднини усилено ги търсеха по мобилните им телефони. Това допълнително натовари мобилните мрежи и те също блокираха. Спусналият се над квартала мрак, продължаващият дъжд и бушуващата водна стихия поставиха спасителните екипи в екстремна ситуация с непредвидим развой, като се оказа, че няма как да се осъществява спасителна акция в тъмното.
Издирване
Започна търсене на осветителна техника, а през това време екипите се опитваха да помагат с каквото могат на фаровете на спасителните автомобили на пристигналите на място линейки и противопожарни коли. На сутринта дъждът спря и картината на пораженията от потопа бе в състояние да съперничи с филмови продукции за апокалипсиса. Кал и боклуци задръстваха улиците на квартала, десетки намачкани и обезобразени коли бяха захвърлени навсякъде от стихията, а между тях започнаха да откриват трупове на животни и хора.


Над 1400 доброволци от цялата страна се стекоха да помагат на бедстващите.
Причини
Какво предизвика потопа, питаха се хората от квартала, като се търсеха причините за водната стена от близо 4 метра височина по дерето на ул. „Моряшка” и „Темелково дере”. „Водосборната територия на т.нар. западен отводнителен канал – дерето, по което преминава ул. „Горна студена” в Аспарухово, е около 4,5 кв. км. За един час при констатирани валежи от 35 литра на кв. м през цялата територия преминават около 140 млн. литра вода, които не могат да бъдат поети от канала”, обясни тогава ситуацията Олег Колев, гл. експерт „Свлачища и укрепване на територии” в Община Варна. В началото на квартала дерето е доста голямо, но постепенно влиза в канал, който става все по-тесен и по-тесен. Изведнъж той се забива в незаконно изградена къща, минава под пътя и преминава съвсем близо покрай други къщи в много по-тясно „каналче”, което приключва на ул. „Гривица”. При силния дъжд на 19 юни са се излели милиони литри вода, която потича по стръмната улица „Горна студена”, слиза надолу към квартала и се излива между блоковете и паркингите. Една от причините за наводнението в Аспарухово е преовлажнената почва от предишните дни, констатираха още специалистите. Те бяха категорични, че за невижданата сила на водата са помогнали и боклуците в дерето, които са образували нещо като поредица от бентове в най горната му част, където водата се е събирала и в един момент като образува маса от десетки хиляди кубика, импровизираната им стена не издържа и поема надолу, като помита всеки следващ по пътя си и постига ефекта на доминото с размери и мощ, които нищо не може да спре.
Делото
По делото бяха събрани над 70 тома материали. Разпитани бяха 95 свидетели и назначени и изготвени хидротехническа, метеорологична, съдебно-техническа, комплексна организационно-техническа, архитектурно-строитeлна и ситуационна експертиза, които дават отговори на най-важните въпроси, довели до бедствието с 13 човешки жертви и значителни материални щети. Според прокуратурата причините за наводнението са комплексни - от незаконните сеч и строителство в квартала до липсата на адекватна оценка на риска, която трябвало да направят институциите. Синоптичната обстановка в деня на бедствието е била идентична с тази от 1951 г., когато центърът на изваляване е бил във Варна.
Изложбата
Младежи организираха и изложба, посветена на трагедията в „Аспарухово” преди 7 години. Тя бе експонирана в „Клуба” в махалата „Сесемез” на ул. „Розова долина” в квартала. Според инициатора и организатор на изложбата Сали Сунай тя включва личния архив от снимки на доброволеца при спасителните дейности Сашо Ангелов. „Спомням си този мрачен ден, когато бях едва на 16 години и се връщах от училище. Навсякъде имаше паника, вода, кал и много страх. Не бива да забравяме този фатален ден, който остана в историята със своята жестокост. Всяка година ще правим такава изложба, защото снимките най-добре описват и напомнят за него. Следващата изложба ще бъде със снимки на доброволци и искам да е още по-мащабна”, коментира Сунай.
Кристина Ненчева също връща на този ден лентата назад в онзи фатален 19 юни 2014 г. „Сякаш беше вчера, така го помня. Когато се сблъскаш с реалността, едва тогава осъзнаваш колко голяма мощ има природата - майката Земя, едва тогава разбираш колко си нищожен, колко си уязвим, колко си слаб пред нея. Вървяхме и мълчахме, единствено тъга и страх се изписваше в очите на хората, но всеки искаше да помогне. Никой не задаваше въпроси, отиваш и помагаш - единственото, което можеш да направиш. А доброволците, доброволците бяха хиляди. Благодарности! Нека почиват в мир всички загинали в този трагичен ден. А ние да уважаваме повече нашата Майка Природа, да бъдем по-добри и тя ще ни отвърне със същото!”