С ега е времето, когато кокошките са сменили перушината си и започват да снасят активно яйца. Нужна им е питателна храна след зимата.
Освен че кълват на двора, най-добре е към всекидневното меню да се добавя прясна коприва. Сега тя расте и може да се набере в изобилие. Дори толкова, че да се изсуши, за да може да се ползва и през зимата. Все пак има разлика във вкуса между пролетната и есенната коприва. Но така или иначе тя съдържа желязо и това веднага ще се отрази на по-добрия тонус на птиците. Копривата може да се реже и да се смесва с така наречената ярма. Освен коприва към храната им може да се добавя наскубан щир от градината. Всъщност това е така наречената чия, която също съдържа много желязо. Кокошките обожават щир, нарязан на ситно, смесен със смлени зърна.
Млечка
Сочната тученица, която в някои райони на страната като в Югозападна България наричат млечка, също се харесва на кокошките. Тя може да им се хвърля на туфи да кълват, но още по-добре е да се накълца заедно със смлените зърна. Тученицата, която доскоро си беше най-обикновена трева, вече е модно и харесвано растение и от вегетарианците, които дават луди пари за нея. Всъщност тя е истински плевел в дворовете.
Бледожълти
Покойният птицевъд Благо Джиев, който сам приготвяше за фермата си фуражите, разказваше, че по цвета на жълтъка веднага личи с какви зърна си хранил кокошката. Според него пшеницата дава по-слабия, жълт цвят, докато оранжевият се дължи на царевицата. Истината е, че в индустриалните ферми се добавя и вещество към храната на птиците, което може да оцвети жълтъка в скалата от бледожълто до тъмнооранжево, без на кокошките да се дава непременно царевица. Но в крайна сметка хората, които си отглеждат яйцата основно за семейството, едва ли биха се поблазнили да използват добавена химия към храната си.
Опит
Според Вита Котева от Старосел първо трябва да обичаш животните и птиците и тогава да чакаш да ти се отблагодарят. Тя разказва как храни своите кокошки, които са осем на брой, и за десет дни събира над две кори с яйца. Винаги когато може им дава прясна коприва. Ярмата си приготвя сама, като смила 4 кофи пшеница, 2 кофи царевица, половин кофа слънчоглед. Добавя вода, коприва и оставя да почине. Дава отделно и зърна от пшеница.
През зимата, но и в ранна пролет вари тиква и червено цвекло и дава на птиците.
Птиците винаги имат прясна и чиста вода, препечена мазилка и пясък, от които имат нужда.
Носливостта зависи от породата
Носливостта на кокошките зависи от температура, влажност на въздуха, но най-вече от породата. Така например средната носливост на старозагорската червена кокошка, която е разпространена в България, е 200 яйца годишно при добро хранене. Кокошката, която обаче става все по-популярна на Балканите, е австралийската кокошка, която се отглежда и за месо, и за яйца. Тя яде много малко на ден - около 50 грама фураж.
Породата се казва Австралорп и се твърди, че птиците са генетично устойчиви на болести. Това пък намалява разходите по отглеждането, защото се спестяват пари за антибиотици, което пък прави месото още по-чисто и здравословно. Другото предимство на австралорпа е, че снасят около 340 яйца годишно. Австралийките са най-вече черни, но има бели и сиви. Яйцата им са кафяви и според фермерите това се харесва на потребителите, които търсят „яйцето на баба“. Не са претенциозни, но искат повече място за отглеждане, защото за тях е важно да се разхождат и да си ровят свободно по двора.
