Б ългария е с най-неблагоприятния акцизен режим за производството на домашна ракия в целия ЕС и това е заковано в европейска директива. Искането за изключение за нашата страна е било на българските управляващи, а преговорите са се водили при закрити врати в Министерството на финансите. През 2020 г. Европейската комисия изменя старата директива от 1992 г. за облагането на алкохола и алкохолните напитки. С новите текстове Брюксел дава карт бланш на държавите членки по свое усмотрение да освобождават от акциз домашния алкохол, произведен за лични нужди. Ограничението, разбира се, е да има достатъчно контрол и тези спиртни напитки да не стигат до пазара.
С ПЛАТЕН АКЦИЗ ЗА ГОДИНА: Обърнахме 9 млн. чашки домашна ракия!
Гълъб Донев: Никой няма да ходи по къщите и да търси домашна ракия
Изключение
Всяка държава вече има право да решава сама дали да се възползва от възможността да освободи напълно домашния алкохол от акциз. Има и втори вариант - да го обложи с намалена ставка. Страната ни вече е договорила по-ниска ставка при присъединяването си, а при изменението на директивата пропуска шанса да премахне данъка съвсем. И това се прави по настояване на родните управляващи по онова време. Формалният мотив е, че вече сме договорили по-благоприятен режим. Този режим се запазва, макар междувременно изискванията на Брюксел по отношение на домашния алкохол да стават доста по-либерални. Контролът върху домашната ракия у нас е по-голям, отколкото върху наркотиците и оръжието, коментира пред „Телеграф“ Петко Събев, шеф на националното сдружение „Българска домашна ракия“. С промените в данъчните закони за 2027 г. режимът за домашното производство се затяга още повече. Престараването в тази посока стигна дотам, че Министерството на финансите предложи зле формулирани текстове, от които излизаше, че ако съседът ни подари бутилка домашна ракия, ще бъдем глобявани от митниците с поне 1000 евро. Заради възникналия политически скандал ведомството обеща, че ще прецизира формулировката и изтъкна, че промените били насочени единствено срещу търговията с този вид алкохол.
Закон
Съгласно действащия у нас Закон за акцизите и данъчните складове всеки може да си вари от собствени плодове до 30 л ракия с намалена наполовина акцизна ставка. Над това количество се дължи акциз в пълен размер. Този алкохол е само за лична консумация и е строго забранено да се продава. Производството може да става на точно определени места – специализирани малки обекти за дестилиране, или т.нар. селски казани. Те трябва да се регистрират, а техният брой по последни данни е около 1400 обекта в цялата страна. Срещу платения акциз казанджиите издават документ на собственика на плодовете, а общата събрана сума на година от всички казани у нас се движи около 1 милион лева. Същевременно много хора си варят нерегламентирано ракия в мазето или на двора и никой не ги закача, освен ако някой зъл съсед не ги натопи пред компетентните органи. Тогава митничарите са длъжни да направят проверка. Обикновено инициативата за такива проверки тръгва от полицията, където постъпват голяма част от сигналите. Стигало се е и до куриозни случаи: униформени са хващали поп да вари ракия в двора на църквата.
Текстове
Такива куриози ще бъдат избегнати, ако у нас се приложи по-либералният режим, който дава като възможност директивата. Тя казва буквално следното: „При условия, определени от тях, държавите членки могат да освобождават от облагане с акциз или да прилагат намалени акцизни ставки за етилов алкохол, който се консумира от частно лице, членовете на неговото семейство или негови гости, при условие че не се извършва продажба“. Условията са алкохолът да е произведен от частно лице от плодове, отгледани от него върху земя негова собственост. Дестилиращото устройство трябва да е обикновено и малко по размер и да е регистрирано пред компетентния орган на съответната държава членка.
Ограничението е без акциз или с намалена ставка за домашна консумация да се произвеждат до 50 л плодови спиртни напитки годишно. Държавите, които прилагат такова освобождаване или намалени ставки, са задължени да въведат подходящи изисквания и процедури с цел предотвратяване на търговията с такъв алкохол. В директивата обаче има и отделен текст, според който единственото изключение е България. Така тези нови разпоредби не се отнасят до нас. Специално е потвърден досегашният режим за нашата страна: до 50% по-ниска ставка за алкохол, произведен в обекти за дестилиране и ограничение до 30 литра плодови спиртни напитки годишно.
Решение
Решението България да остане извън по-либералния режим е чисто политическо. Тогавашните управляващи са се мотивирали с това, че у нас домашна ракия се вари в големи количества и част от нея незаконно се продава. Преговорите с Брюксел по този въпрос са се водили в Министерството на финансите. „Тогава такова е било политическото решение да се иска дерогация. Основният мотив е, че за разлика от нормалните държави в България варенето на ракия е масов спорт“, коментираха пред „Телеграф“ експерти, запознати с материята. „Тук не става въпрос само за хоби, а за варене на големи количества. Такива са им били съображенията тогава, защото всичко това остава тотално под радара и не можеш да го хванеш по никакъв начин“, добавиха специалистите.
София Симеонова
