- Г-н Станоев, вие сте лицето на „Събота вечер с БНТ“. Какво е чувството да се завърнете в телевизията след толкова години и комфортно ли е в амплоато на водещ?
- Усещането е интересно и се чувствам на място. Интересно е, защото виждам развитие в телевизията и в същото време съхранение. Усещах се подготвен за водещ на късно шоу, след като съм минал през какви ли не телевизионни метаморфози, но усещането е едно, а живият живот съвсем друго. С всеки следващ епизод узряваме заедно с шоуто.
- Как се промени животът и светогледът ви, след като станахте телевизионен водещ и реално вие сте човекът, от когото зависи накъде ще тръгне и разговорът, и шоуто?
- Станах по-любопитен и търпелив. Много странна ситуация на взаимоизключващи се понятия, но точно това се получава в разговорите с гостите. Научих се не само да слушам, но и да чувам какво казва събеседникът ми. Тоест не само да чета въпроси, а и да създавам такива.
- Кой е най-приятният събеседник, с когото сте имали честта да се срещнете досега?
- Всеки мой гост има причина да е на диванчето. С всеки се впускам в неговия свят, дали те ме допускат или аз се филмирам – не мога да преценя, но с всеки си е отделен готин филм.
- А с кого бихте искали и защо?
- Нямам само една конкретна личност наум. Много бих искал да се срещам със световни звезди - да разказват защо са тук, какво виждат, какво усещат. Имал съм срещи с много артисти от световна величина и нещата, които казват за нас като среда, като професионализъм, са много ценни и искам всеки българин да ги чуе именно от тези хора.
- Всяка събота има и специалната рубрика "Аз само да попитам", в която вие отговаряте на зрителски въпроси. Кои са ви любими, кои са най-безумните и изобщо как ги подбирате?
- Да, тази рубрика е много шантава. Зрителите ми пишат в социалките, когато пускам анкета в сторита, после пускам част от въпросите, защото все пак има много, които не са за „по телевизора“. Все пак телевизията се гледа и от деца, но повечето са забавни както се вижда, а и най-якото е, че усещам, че зрителите изградиха силно чувство за ирония и сарказъм и доста често ме подхлъзват.
- Колко работа стои зад цялото шоу, защото зрителите ви виждат само час на екран, но подготовката вероятно е много повече?
- Зрителите виждат само един човек на екран, но всъщност има голям екип от хора, който почти всеки ден е зает с шоуто. Моята отговорност освен като водещ е и към креативната част, така че си имам още ден-два работа. И тъкмо си мисля, че ми остава свободно време и хоп идва време за снимки.
- Обичате ли самоиронията?
- Да умееш да се шегуваш, е страхотно, но да умееш да се шегуваш със себе си, е велико. Достигнах до тази житейска философийка чрез стендъпите, които правя. Много по-истинско е да предизвикваш смях, а не да ставаш за смях.
- Наричат ви „олицетворение на хумора“. Винаги ли сте в настроение и как се справяте с тъгата?
- Невъзможно е винаги да съм на върха на копието от кеф, но винаги има как да се разсее и най-тъмната тъга – с музика и чиста любов.
- Какво е най-забавното нещо, което сте чели за себе си?
- Нямам спомен.
- Как отговаряте на неистините и какво е за вас истината?
- Много точно казано – неистина, не лъжата, а неистината е най-тъпото и грозно нещо на света. Истината за мен е начин на живот... скъп начин на живот.
- Извън телевизията вие сте едно от най-разпознаваемите лица в киното и театъра. Къде могат да ви гледат феновете?
- Както обичам да се шегувам - в социалките може да следиш кога и къде #НИКИГОВОРИ, защото това са заглавията на стендъп комеди шоутата, които правя. Играя в две представления на Шуменския театър. Едното е на съвременен български автор Михаил Казаков и се казва „Кризисен център“. Това е място, в което се събираме мъже, жертви на емоционално, психическо и физическо насилие от страна на жените - естествено това е комедия. Но това, че сме направили проблема огледален, не го неглижира. Там играем с Ивайло Захариев, Иво Йончев, Юлиян Рачков и Янислва Линкова. Другото представление е първото българско театрално представление „Михал Мишкоед“, където играя Михал.
- Има ли роля, която ви е много на сърце, и каква е тази, за която мечтаете?
-Да... главната в киното.
- Разкажете ни за работата в „Непобедимите 3“. Шегувате се, че ви убиват с един изстрел.
- Аз се шегувам също и че съм скачал на бой на Джейсън Мамоа в „Конан Варварина“ - е вярно после ми къса главата с верига, но да, в „Непобедимите 3“ успях да вмъкна малко реплики и Мел Гибсън ми каза: „Знаеш как да крадеш реплики, браво!“
- Щастлив човек ли сте?
- Обичан съм... от това по-голямо щастие няма.
- За какво мечтае Ники Станоев?
- Да продължавам да правя хората щастливи.
Екатерина Томова
