Ч естит 24-и май Guys!
Гордея се, че вече от няколко години живея в страната, в която е създадена тази красива писменост и most important, че самият аз успявам (не без затруднения) да пиша на Кирилица. Не го слушайте онзи Grumpy old man Путин, той само се заяжда като поздравява всяка година различни балкански държави, че са родина на създателите на кирилицата. Всичкия (дори и моята скромна натурализирана British персона) сме наясно, че имено в България е създадена тази азбука, която е една от основните в света.
Ако се питате защо чак сега ви честитя празника, because бях леко ангажиран на самия ден, така да се каже прекарах го по долни гащи. More specific по бански, но затова по-нататък. Сега да ви разкажа как зпочна едно от most amazing пътувания на мен и моето семейство из красотите на България.
Тази история не започна добре. Първо да кажа, че идеята да прекараме 4 дни в обиколки из страната с кемпер е полод на компромис. Yes, you heard right! Това, което много хора определят като мечтано пътешествие – да пътуваш където ти скимне, да спиш където ти скимне (what the heck означава „скимне“, някой, някъде дали въобще някога „скимва“) и да се събуждаш всеки ден сред нова прекрасна гледка, ние от семейство Дъфи направихме заради компромис. От една страна аз Конан Дъфи, британец by origin, българин по паспорт, пътешественик по душа и глава на това семейство обичам да ходя на палатка. От друга страна Добромира Дъфи, наследник на 13-вековна горда, българска нация, сколнила в миг на умопомрачение да стане моя съпруга и фактически ръководител на нашето семейство, хич не обича да спи сред комари и да чака ред за тоалетна (така тя описва почивката на къмпинг). Не на последно място Ева Дъфи почти 11-месечна и почти напълно самостоятелно ходеща, наша дъщеря няма абсолютно никаква представа какво означава къмпинг, нито пък може да различи (както и повечето хода) каравана от кемпер.
И така, ако Додо дълго време отбиваше предложенията ми за романтична почивка на къмпинг, а след появяването на бял свят на baby Ева, получи пълна имунизация срещу този вид забавления защото „къде ще го мъкнем детето в джунглите“. Вашият приятел Конан, обаче също не е случаен. Все пак моите предци са преплували Атлантическия океан и са измислили невероятното нововъведение да пиеш чая с мляко (pretty much disgusting според мен), така че и аз знам някои хитрини. Така изненадващо в началото на дългия weekend, който светите братя Кирил и Методий са се погрижили да ни осигурят благодарение на своята лингвистична дейност, аз се явих пред Додо с новината, че съм резервиврал кемпер за пътешествие.
Първото, което ми се наложи да обясня е, че кемперът, за разлика от караваната, няма нужда да бъде теглен от кола. Кемперът се движи сам и представлява нещо като микробус, само че със спалня, хол, баня и тоалетна. Така спокойно можем да се отдадем на диво къмпингуване, а пък на Додо няма да й липсват всички удобства, без които цивилизованите хора през 21в. не могат да прекарат пълноценно почивката си. Това последното са нейни думи. Използва ги като аргумент в един от по-старите ни спорове. Аз си ги записах и когато резервирах кемпера й ги изрецитирах.
Baby Ева, не само че нямаше нищо против кемпера, ами и направо се напика от смях (literally се напика, сменях й памперса), когато видя как допълнителното легло с електрически механизъм, автоматично се спусна от тавана, когато й дадох да натисне копчето.
Така, Додо без причина да откаже, аз без да показвам, че умирах от страх понеже никога досега не бях шофирал толкова грамадно нещо, а Ева без да издава, че се е наакала (после разбрахме по трудния начин) предприехме нашето journey на колела.
Моя стара мечта е да посетя Странджа, на Додо постоянна цел й е да отиде на плаж, а по съвета на нашия кемперодател (наемодател на кемпери) щом сме за първи път на такъв trip да пренощуваме в къмпинг, избистрихме страхотен маршрут. Първо потегляме към морето по магистралата. Така аз ще посвикна с шофирането. Там си избираме някой хубав къмпинг. Решихме да е Силистар, тъй като е възможно най-южният къмпинг, който открих, а и на практика се намира в природен парк Странджа. След това отиваме на плаж, а после поемаме към планината където ще спим край пътя в гората. Nice, a?
Първо се оказа, че уличките в „Овча купел“, въобще не са пригодни по тях да се движи кемпер. Или са били пригодни преди от двете страни на всяка квартална улица да се настанят безкрайни колони от паркирали коли. После се оказа, че спалнята е твърде тясна, а водата в банята свършва за отрицателно време и настроението на Додо рязко се влоши.
За капак на всичко се оказа, че сме тръгнали трима на кемпер, но не сме се сетили да вземем кучето. Да, Ева има куче, обича го повече от всичко на света. То постоянно е в прегръдките й, а дъщеричката ми не може да заспи никога, ако то не е до нея. It’s true, че кучето е плюшено, но тя според мен няма ни най-малка представа за това. А, какви родители ще сме ние, ако разбием невинните й детски мечти.
Установихме, че не сме взели кучето някъде около Нови хан. Ева, ревна неудържимо, Додо ме заплаши, че ако не й вземем играчката, аз ще се занимавам с истериите й всяка нощ, когато отказва да заспи. Аз предложих да отбия кемпера на магистралата и да поръчам такси до в къщи, само и само да не ми се наложи с този огромен клатушкащ се кораб на колела да се размина с поредния нервен притежател на 20-годишно БМВ в тясна павирана уличка.
Идеята ми не се прие. Затова се наложи да се връщаме за bloody плюшено куче. Надявам се Ева след 15 години, когато е бесен teenager и обвинява нас, престарелите й кисели родители за всичките си проблеми, да прочете този текст, за да разбере, че сме я обичали this much.
Много часове по-късно и много бели косми повече по главата ми, вече бяхме на магистрала „Тракия“, в пълен комплект в кемпера (to say nothing about the dog). Тогава осъзнах, че ако възприемам кемпера като огромен кораб, който се люшка, то трябва да мисля за магистралата, като нашето бурно море осеяно с кръпки и неравности, които играят ролята на мъртво вълнение. Сега I guess ще ме разберете, защо пътуването до къмпинг Силистар ми отне почти 7 часа и почти възвърна нощното ми напикаване от детската градина.
Пристигнахме толкова късно, че даже не видяхме морето по пътя, а къмпингарите вече бяха пияни, also токът беше спрян. Заспахме като разстреляни.
На другия ден директно се изстреляхме на плажа. Силистар е уникално красиво място. Плажът започва от устието на река Силистар и продължава около километър до чудно красиви скали. Заливът е обграден от високи скали от двете страни и гора откъм гърба, мястото е толкова потайно, че очакваш всеки момент да видиш капитан Jack Sparrow да се появи с клатушкащата си походка из зад някоя скрита пещера и да поиска глътка ром.
Оказа се, че фантазията ми никак не е безпочвена, понеже според легендите, точно тук е било едно от свърталищата на черноморските пирати. Самото име „Силистар“ означавало от гръцки „място съседно на разбойници“.
Нашият главен пират беше baby Ева. Понеже плжът беше сравнително празен заради ранния сезон, а водата беше още студена, дъщеря ни вилня целия ден на плажа и изяде толкова пясък, колкото ром не погат да погълнат моряците от цялата флотилия на Calico Jack Rackham.
Когато се прибрахме в къмпинга установихме колко сме безпомощни. Оказа се, че имаме всички удобства на цивилизацията, но нямаме и бегла представа как даги използваме Първо на мен, двамата „съседи“ от караваната до нас ми се притекоха на помощ, за да успея да си разпъна тентата. После ми показваха как да отвия bloody капачка на резервоара за студена вода и да го напълня от чешмата. Докато успея да осигуря вода за банята, която „си носим“, на Додо й отстъпиха ред за общите душове и успя да изкъпе себе си и детето. Докато аз черпех с бири услужливите съседи, младеж от палатката отсреща ми показа как да разгъна къмпинг масата и столовете. После сестра му научи Додо да прави таратор в найлонов плик, а пък отнякъде се появиха цяла банда дечица, които включиха в игрите си невръстната ни щерка.
Когато на прясно сглобената ни маса, точно до таратора се появи бутилка узо, усетих, че е настъпил момента да запаля двигателя и да пусна музиката от радиото.
В полунощ токът в къмпинга спира, понеже се подава от слънчеви генератори. Помня много добре, че някой ми обясни този факт, а също така и е хладилникът в кемпера ми беше превърнат в базов лагер за изстудяване на цялата налична бира на плаж Силистар. Друго не помня.
Събудих се на допълнителното легло с електрическия механизъм за спускане. Ева ми подреждаше мидички по челото. Додо пиеше кафе край общата чешма и се хилеше нещо с „комшийките“. Дивото къмпингуване се оказа, див купон.
Никак не е зле за история, която не започна добре, isn’t it?
PS.
После ходихме и на други интересни места, а bloody плюшено куче през цялото време беше с нас. Не вярвате ли, check out my Facebook page then:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
