В ъзход, промяна, завръщане към себе си и ценностите, днес моделът Десислава Димитрова е здраво стъпила на земята, различна, дори неузнаваема. “Фотосесията” – този пиперлив прякор, с който различни жълти медии спекулираха години наред е част от миналото, към което родната красавица не възнамерява да се връща. Днес в живота й властват мир, хармония и любов. А зад изящната красота се крие едно момиче, оставящо част от душата си върху белите листа.
Творчество
“Последните години за мен бяха период на пренареждане. Не на кариера, а на вътрешен свят. Занимавам се с неща, които може би не са толкова „видими“, но са много значими за мен. Работя върху проекти, свързани със здравословен начин на живот, женско самочувствие и личностно развитие. Теми, които винаги са ме вълнували, но сега имам време да им се посветя по-дълбоко, не само като лице пред камера, а като човек със собствен опит и гледна точка. Писането също остана част от живота ми. Харесва ми да изразявам мисли, които не винаги могат да се кажат на глас. Освен това се включвам и в по-задкулисни творчески проекти, където няма прожектори, но има смисъл и свобода”, споделя Десислава пред “Телеграф”. Днес тя е друг човек, отдаден на своята собствена мисия – да остави следа от съществуването си, да провокира вдъхновение и да отключва мечти. Двигател в собствения й живот е любовта – най-силното чувство, което днес тя приема с отворено сърце. “Любовта за мен вече не е драматична или шумна. Не е нещо, което трябва да се доказва постоянно. Днес я виждам като спокойствие. Като усещане, че можеш да мълчиш с някого и да не ти е неудобно. Като сигурност, а не напрежение”, допълва Деси.
Промяна
Това, което виждат хората навън, хилядите последователи в социалните мрежи и онези, за които познаваха Десислава преди са визуалните промени – тя няма огромни хиалуронови устни, нито натрапчив грим, изкуствените дълги коси са отстъпили място на нежни руси кичури с елегантна дължина, но истинската промяна е невидима за очите. “Най-голямата промяна съм самата аз. Ако трябва да го кажа най-честно – промених начина, по който гледам на живота, на успеха и на щастието. Преди измервах нещата с внимание, сцени, фотосесии, корици, присъствие. Днес ги измервам с вътрешно спокойствие. С това дали съм в мир със себе си в края на деня. В последните 5 години научих да казвам „не“. Да се отдръпвам, когато нещо не ми носи смисъл. Да избирам хора, не ситуации. И може би най-важното – да не бързам. Животът ми стана по-тих, но много по-истински. И това за мен е най-голямото развитие”, казва Димитрова.
Без етикет
Десислава е категорична, че липсващото й име в сайтове, вестници и списания не е търсен ефект. Тя не бяга от прожекторите, животът и се стича по този начин и то за добро. “Често хората използват думата „бягство“, но аз не я усещам като точната. Не съм бягала от нещо, а по-скоро отидох към себе си. Светлините на прожекторите са красиви, но и много изискващи – постоянно внимание, постоянно очакване, постоянно присъствие. В един момент просто усетих умора, не физическа, а вътрешна. И имах нужда да спра. Да не съм образ, да не съм етикет, да не съм „публичната Десислава Димитрова“, а просто човек. Да се събудя сутрин без натиск как изглеждам в очите на другите. Да, беше осъзнат избор. Не беше импулсивно решение. По-скоро зряло осъзнаване, че ако не си дам тази пауза, ще изгубя връзка със себе си. А това за мен беше по-важно от всяка популярност”, завършва тя.
Рецепта за щастие – домашна храна и любими хора
Красивото лице на подиума намира щастието основно в две посоки – споделеното щастие с любими хора и домашната обстановка, храна, традиции, спомени... “С годините започнах да ценя традициите не като нещо шумно или показно, а като лични ритуали, които ме връщат към мен самата. Най-важното за мен винаги е било семейството. Независимо колко динамичен или променлив е животът ми, има едни моменти, които не пропускам – празниците заедно, разговорите без телефони на масата, простите неща като домашна храна и присъствие. Те ти напомнят откъде си тръгнал и кой си всъщност, когато всичко около теб се променя твърде бързо. За мен това е и балансът – между публичното и личното, между шумния свят и тишината у дома”, споделя Деси. И през топлите месеци, тя ще се наслади на близките си. “Лятото винаги е специален сезон за мен, но вече не го планирам в детайли както преди. Оставям повече пространство за спонтанност. Имам идея за пътувания, но не в натоварен или показен смисъл. По-скоро места, където мога да се откъсна от ритъма и да се върна към себе си – море, природа, тишина. И най-важното – време със семейството и близките ми. За мен това вече е най-ценният „план“, който мога да имам”, допълва Димитрова.
Стефани Тонева
