О т всички мрачни и извратени серийни убийци малко са действали толкова ужасяващо като т. нар. Бруклински вампир - Албърт Фиш, предаде в. „Сън“.
Злият педофил и сериен убиец призна в съда, че е убил три деца и е ял от плътта на две от тях. Той обаче се похвалил пред властите, че е насилвал или изял дете „във всеки американски щат, и твърдял, че броят на жертвите му може да е 100.
Малко преди екзекуцията му на 17 януари 1936 г., когато бил на 65 години, Фиш писал на адвоката си, като изложил пълните подробности за смразяващите си престъпления. Защитникът Джак Демпси бил дотолкова отвратен, че отказал изобщо да ги сподели.
Той охарактеризирал тези писания като „най-гадната поредица от мръсотии“, които някога е чел. Фиш изнасилвал, убивал и изяждал деца, като получавал сексуална наслада от болката, и вярвал, че му говори Господ.
Той бил роден в столицата Вашингтон през 1870 г. Баща му бил 75-годишен при раждането му и починал, когато Албърт бил на 5 г. Тогава малчуганът бил изпратен в сиропиталище.
В дома за момчета „Сейнт Джон“ в нюйоркския квартал Бруклин той редовно бил пребиван, като децата били насърчавани да си причиняват болка едно на друго. Именно в тази жестока институция Албърт открил любовта си към болката, която щяла да оформи бъдещите му извратени престъпления.
Сиропиталището Сейнт Джон
Той започнал да се наслаждава на наказанията и ги свързвал с удоволствието, което по-късно се превръщало в сексуално удовлетворение. Когато майка му го прибрала вкъщи от сиропиталището през 1880 г., той вече бил дълбоко увреден.
Две години по-късно Албърт започнал нездравословна връзка с по-голямо момче, което го научило да консумира човешки изпражнения. Той също така развил обсесия към сексуалното членовредителство, като редовно набучвал игли в слабините и корема си и се бичувал с гребло с пирони. По-късна рентгенова снимка на таза му разкрила, че в плътта му имало 29 игли.
Рентгенова снимка на таза на Фиш с 29 игли, забодени в него
През 1890 г. 20-годишният Албърт се върнал в Ню Йорк, където сексуалният му апетит се превръщал в престъпления. Той започнал да блудства с малки момчета, като ги примамвал да напуснат домовете си, преди да ги изнасили и измъчва, като често използвал гребло с пирони. За изненада през 1898 г. Фиш се оженил за жена, с която го запознала майка му. Той й направил шест деца. Макар да няма данни да е насилвал и своите деца, Фиш продължил да изнасилва и измъчва други малчугани по същото време.
През 1910 г. извергът започнал садо-мазо връзка с Томас Кедън, след като го срещнал, докато работел като бояджия в щата Делауер. Един ден той примамил Кедън в изоставена ферма и го заключил вътре, като го подложил на двуседмични отвратителни изтезания. Фиш обезобразил тялото на жертвата си и отрязал половината му пенис, преди да го пусне и да му даде 10-доларова банкнота. По-късно той си припомнил: „Никога няма да забравя писъка му или погледа, който ми хвърли“.
През 1917 г. съпругата на Фиш го напуснала, след като вече не можела да понася дълбоката му психическа болест. Това го накарало да засили членовредителството си. Той пъхал памуци, натопени в газ, в задника си и след това ги палел.
Фиш бил обзет от мисълта за канибализъм. Той вярвал, че Господ и светци му говорели, като му нареждали да измъчва и изяжда деца. Това го накарало да започне да издирва уязвими малчугани, за които мислел, че няма да липсват на никого, като сираци с психично разстройство или бездомни негърчета.
Един ден през май 1928 г., докато преглеждал обявите на млади мъже, търсещи работа, той попаднал на някой си Едуард Бъд. Този младеж търсел работа в някоя ферма или в провинцията. Първоначално Фиш планирал да го „наеме“ и да го измъчва в къщата си в Уестчестър, щата Ню Йорк.
Но когато посетил дома на сем. Бъд в Манхатън под фалшиво име - Франк Хауърд, той се увлякъл по сестричката на Едуард - 10-годишната Грейс. Под претекст, че ще я закара на парти за рождения ден на племенницата си, „Хауърд“ убедил родителите й да я пуснат да тръгне с него. Те никога не я видели отново. Според дразнещо писмо, което пратил на майка й Делия заедно със самопризнанията си, Фиш се съблякъл, за да не изцапа дрехите си с кръв.
Той се скрил в спалня на горния си етаж на дома си, докато момиченцето беряло цветя в градината, и след това я повикал да отиде при него. В ужасяващото писмо, изпратено през 1934 г. (шест години след убийството), Фиш писал: „Стисках я за гърлото, докато се задуши, после я нарязах на късчета, така че да мога да занеса месото в стаята си, да го сготвя и да го изям... Отне ми девет дена, за да изям цялото й тяло“.
Благодарение на писмото полицията успяла да проследи Фиш до къща със стаи под наем, която той наел под собственото си име, след като получили описание на „Франк Хауърд“ от сем. Бъд.
Вместо да прикрие следите си, Фиш признал дори още по-зловещи престъпления. По-конкретно той бил замесен в убийството на четиригодишния Били Гафни от Бруклин. Били изчезнал, докато си играел със съседско дете през февруари 1927 г.
По-късно детето описало Фиш като “торбалан“, слаб мъж с посивяла коса и сив мустак. След ареста на изверга един мъж отишъл в полицията и заявил, че видял в тролейбус „нервния старец“, който се опитал да успокои плачещото момченце, седнало до него. След това старецът извлякъл детето от тролея. Фиш признал, че е отвлякъл и убил Били и че е пил от кръвта на детето.
Трета жертва - Франсис Макдонъл, изчезнал, докато си играел с брат си и техни приятели в Стейтън Айлънд през 1924 г. Тялото му било намерено удушено със собствените му тиранти. Малко преди екзекуцията си Фиш признал, че примамил Франсис в гората, преди да го нападне и удуши. Той признал, че искал да разфасова момчето, но избягал, след като чул, че някой приближава.
По време на процеса срещу Фиш през 1935 г. защитата му пледирала „невинен поради душевно разстройство“.
Възрастният изверг пред съда
Но съдебните заседатели го признали за виновен и той бил осъден на смърт. Докато чакал в отделението за смъртници в печално известния нюйоркски затвор „Синг- Синг“, Фиш написал серия от бележки за цялата си извратеност. Той смразяващо заявил, че е „имал по едно дете във всеки щат“ - убито или изядено. Макар това никога да не бе потвърдено, смята се, че е убил поне девет души, но точната бройка никога няма да стане известна, изтъква „Сън“.
Стефан Цончев
