Е дин селянин, който имал красив жребец, се считал за най-богатия човек в своето село. Всички хора му завиждали. Но когато конят му веднъж се изгубил в степта и не се върнал, спрели да му завиждат, а някои дори започнали да го съжаляват.
Един селянин, който имал красив жребец, се считал за най-богатия човек в своето село. Всички хора му завиждали. Но когато конят му веднъж се изгубил в степта и не се върнал, спрели да му завиждат, а някои дори започнали да го съжаляват.
Старикът обаче не се натъжил и останал все така спокоен. Питали го:
- Защо не ти е мъчно за коня?
- Защото не зная дали това беше за хубаво или за лошо – отговарял той.
Но когато конят се върнал и довел със себе си стадо диви коне, всички пак започнали да му завиждат. Само старецът не се радвал и пак останал спокоен. Пак го питали:
- Защо не се радваш?
- Защото не знам дали това е за добро или за лошо – гласял отново отговорът му.
И когато синът му паднал от необязден кон и си осакатил крака, едни се натъжили, а други тайно се зарадвали. Само селянинът оставал все така спокоен. Когато го питали, той пак отговарял същото като преди.
Започнала война и всички мъже ги взели в армията, а неговият син не взели и всички пак започнали да му завиждат. Само старикът нито скърбял, нито се радвал, „защото всичко е по Божията воля”.
ПОУКА
Всичко, което се случва с нас, е по Божията воля.
Монитор
