А ко проследим църковната история, ще видим, че през всички векове се е давало високо значение на св. кръст като символ на Христовата вяра.
Ако проследим църковната история, ще видим, че през всички векове се е давало високо значение на св. кръст като символ на Христовата вяра.
С изповядване вярата в спасението чрез кръста първите християни са отдавали живота си. Кръстът за тях е бил чест и слава. За подвижниците нищо не е било тъй желано както съзерцанието на кръста. Отрекли се от света заради Христа, понесли кръста на живота си, драговолно с радост „скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти" (Евр. 11:38), затова са и засияли в святост. С благоговеен страх, съзнавайки великото значение на кръста, те са го носили на себе си със свята почит, като външен признак на принадлежност към християнството.
Днес вярващите и по-частно младежите имат усърдие да носят кръст като външен признак на изповядване вярата в Христа, в противовес на атеистичните домогвания да бъдат отклонени от вярата. Този стремеж да се носи кръст - обикновен дървен, метален, сребърен, златен, с разни орнаменти в изработката.
Тия, които имат такова разбиране за носене кръста на гърдите си, трябва да спазват известни изисквания, подчертаващи почитта към св. кръст. А тази почит се предава към Спасителя Господа Бога Иисуса Христа, Който за нас страда на Голготския кръст. И тъй както кога предстои да се явиш пред някое високопоставено лице, благовъзпитанието ти подсказва да бъдеш в приличен и изряден външен вид в облекло, държание и обноски, такова съзнание трябва да имаш и при носене на кръста. Непристойно е да имаш на гърдите си кръст, а да си облечен в неприлично модно облекло, несъответстващо на достойнството на Светия кръст.
Съвсем не е благоприлично и това да си с непристойно лошо държание, да нямаш добри обноски, сдържаност на езика - да си неблаговъзпитан, а да носиш кръст на гърди.
Кръстоносенето не е само външен показ на християнската принадлежност. То е и една вътрешна увереност, че с благодатната сила, дадена от Господа Иисуса Христа на кръста, християнинът се предпазва от зло и му носи здраве и успех във всяко добро дело; той осиява светло лика на човека, насочва го в пътя на спасението и го представя като пример на благовъзпитаност. Това е така, защото Господ Иисус казва на Своите последователи: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16).
+ Траянополски епископ ИЛАРИОН
Монитор
