З вездите от „Одисея“ Ан Хатауей и Том Холанд са изумени – дори актьори, претръпнали и виждали всичко, не могат да повярват, че в сцената с омагьосаните в прасета хора няма намеса на дигитални технологии (CGI).
Актьорите повярваха в магията.
Всъщност нищо ново под слънцето – режисьорът Кристофър Нолан е всеизвестен в Холивуд с категоричния си отказ да разчита на CGI. Неговата философия е проста: всичко, което може да бъде заснето реално пред камерата, трябва да стане точно така. Той вярва, че физическият свят, истинската светлина и реалните човешки реакции не могат да бъдат перфектно репликирани от компютър.
В интервю за IMDb Ан Хатауей, която играе съпругата на Одисей, Пенелопа, и Том Холанд, който играе сина им Телемах, споделиха за работата си с режисьора. Хатауей призна: „Най-невероятното е, че бяхме там, снимахме и след това видяхме резултата и се запитахме: „Как го е направил?“. Холанд потвърди: „Когато хората се превръщат в прасета, всичко е истинско. Това е аниматроника.“
Цирцея
Сцената с магьосницата Цирцея (изиграна от Саманта Мортън), която превръща хората в прасета, е една от най-обсъжданите във филма. В древногръцкия епос „Одисея“ на Омир Цирцея (в някои преводи Кирка) е могъща магьосница, нимфа и полубогиня, която обитава митичния остров Еея. Тя е един от най-ярките и запомнящи се персонажи по пътя на Одисей към родната Итака. В конкретната сцена с прасетата Одисей изпраща част от екипажа си да проучи острова. Цирцея ги кани в двореца си, черпи ги с вълшебен коктейл и ги превръща в свине, запазвайки човешкия им разум. Научавайки за случилото се, Одисей тръгва да спасява хората си. По пътя бог Хермес му дава билката „моли“ (противоотрова), която го предпазва от магиите на Цирцея. Когато вълшебницата се опитва да омагьоса и Одисей, магията не го хваща. Той изважда меча си и я принуждава да развали проклятието над екипажа му. Впечатлена от смелостта му, Цирцея става негова любовница и съюзник. Одисей и воините му остават на нейния остров в пиршества и разкош цяла година. На тръгване Цирцея упътва Одисей как да премине през Подземното царство (Хадес) и го съветва как да избегне опасностите от Сирените, Сцила и Харибда.
В митологията образът на Цирцея често олицетворява опасната женска съблазън, която лишава мъжете от разума и човешкия им облик. Образът ѝ е вдъхновение за редица съвременни литературни произведения, сред които е и световният бестселър на Маделин Милър – романът „Цирцея“, който разказва историята на Одисеята изцяло през нейните очи.
Доверие
Кристофър Нолан на премиерата на Одисея
Нолан, както е известно, не обича да обяснява техниките си предварително. Той предпочита актьорите да се доверяват на процеса. И в случая с „Одисея“ това проработва: дори след като са видели готовите кадри, Хатауей и Холанд не могли да повярват, че всичко е създадено без помощта на компютър. Според Холанд той е гледал сцената няколко пъти, опитвайки се да разгадае механиката, но винаги се е отказвал. „Това е просто магия“, добавя актьорът.
Някои критици вече нарекоха сцената най-добрия практически ефект на годината, докато списание Empire отбеляза: „Нолан за пореден път доказва, че истинската кинематографична магия се ражда не в компютър, а на снимачната площадка.“
Подход
Ето как режисьорът прилага този подход в някои от най-мащабните си филми, включително и в най-новия му хит „Одисея“:
- 60-футовият Циклоп (Полифем). Вместо да създаде компютърен чудовищен великан, Нолан конструира 60-футова (над 18 метра) механична кукла/аниматроника в истинската пещера на Нестор в Гърция. Това позволява на актьора Мат Деймън да гледа към реален обект с правилна траектория на очите.
- Водовъртежът на Сцила и Харибда. За сцената в морето екипът използва истински джетове, които правят скоростни кръгове около кораба, за да създадат напълно автентично физическо движение на водата, което след това служи за основа на кадъра.
- Пожарът в Троя. Вместо дигитална светлина от огън Нолан и операторът Хойте ван Хойтема изграждат над 1000 персонализирани 4-футови LED панела, наречени Pyrohedrons, които пресъздават естественото трептене и осветяване на пламъците на разстояние до една миля.
Някои емблематични практически ефекти в минали филми:
- „Интерстелар“ (2014). За да не снима на зелен екран, Нолан насажда 500 акра истинска царевица, която по-късно запалва.
За сцените в Космоса пред прозорците на кораба са монтирани огромни екрани, прожектиращи предварително рендирани черни дупки, за да може актьорите да виждат реално какво има „отвън“.
- „Генезис“ (Inception, 2010). Сцената с въртящия се коридор в хотела е заснета в огромен центрофужен декор, който буквално се върти на 360 градуса, докато актьорите (включително Джоузеф Гордън-Левит) се борят с истинската гравитация. За сцената с огледалото в Париж на истински мост е поставено гигантско стъклено огледало, а камерите по-късно са премахнати дигитално.
- „Черният рицар“ (2008). Легендарното обръщане на 18-колесния камион насред улиците на Чикаго е направено напълно реално с помощта на мощно бутало с тротилов заряд, монтирано под превозното средство.
- „Тенет“ (2020). За сцената с катастрофата Нолан купува истински пътнически самолет Boeing 747 и го блъска в истинска сграда на летището, тъй като пресмята, че това е по-евтино и по-ефектно от изграждането на дигитален модел.
- „Опенхаймер“ (2023). За пресъздаването на ядрения опит „Тринити“ екипът по специални ефекти използва комбинация от истински експлозиви, магнезий, алуминиев прах и петролни смеси, заснети в близък план с висока скорост, за да се постигне мащабът на ядрена гъба без CGI.
В заключение: Нолан не отрича напълно визуалните ефекти – той ги използва, но само за изтриване на предпазни въжета, скриване на камери или надграждане на вече заснетия физически материал.
Мат Деймън, Кристофър Нолан, продуцентът на Одисея Ема Томас и Ан Хатауей
Кристи Петрова
