Т реви и бурени превземат гробовете на елита на България в навечерието на Черешова Задушница (7 юни). Парцел №1 на Централните софийски гробища е събрал като за последно представление мнозина от най-обичаните артисти.
Някои парцели от Централните софийски гробища проличат на джунгла въпреки усилията на служителите на ОП Гробищни паркове.
Чистят гроба срещу 45 лева, табели пазят от измамници преди Задушница
Въпреки че той е доста по-поддържан от останалите, флората и тук настъпва къде заради дъждовете, къде поради незаинтересованост на близките. Управата на възпоменателния парк прави каквото може, но той включва над 130 парцела, което в комбинация с незаинтересоваността на собствениците превръща района в джунгла.
Индиана Джоунс
В началото на тъжната алея на славата е гробът на Георги Китов. Археологът, разкрил някои от най-големите тракийски гробници и древни съкровища, обитава скромен парцел метър на два. Родният Индиана Джоунс гледа живите от бронзов барелеф, подобно на тракийския цар Севт III, чиято гробница също разкри за света.
Трева е превзела гроба на археолога Георги Китов.
Приживе Китов бе доста суеверен по отношение света на мъртвите. Казанлъчани свидетелстват, че винаги е поливал с вино могилите, преди да понечи да ги разкопава. Веднъж обаче не го направил, одраскал се във входната ниша на един камък. И уж било невинно, а гноясало. После половин година се влачил по доктори и превръзки. Оттогава не пропускал да направи винения ритуал. А днес дали има кой да прелее доста затревения му гроб, остава загадка.
Мозайка
Съвсем наблизо е последният земен дом на Велко Кънев. Рамката му е решена с мозайка. Ситният, искрящобял чакъл не дава на бурените да се развиват. Звездата от филмите „Матриархат“ и „Оркестър без име“ е съсед на голямата народна певица Стефка Съботинова.
Велко Кънев и Стефка Съботинова са комшии на Централните софийски гробища.
В координатната система на нашия грешен свят едва две педи ги делят като разстояние тук и година като време на кончината – той си заминава през 2011, а тя – година по-рано. Гробът на изпълнителката на „Притури се планината“ обаче е пострадал от вандали.
Изкъртената ваза на гроба на Стефка Съботинова.
Изградената ваза е поломена, свирепо отдолу се е озъбила металната основа. Частите все пак са събрани и наредени грижливо отстрани от нечия ръка. Една дупка обаче е зейнала откъм краката на Съботинова заради слягане на почвата.
Вяра
Приживе славеят на Тракия вярваше във вечността на човешката душа и в невъплътените форми на разумен живот. През 2007 година тя изненада с разказа си, че ангели или извънземни са я посетили в дома. Като ги видяла, защото е силно вярваща, започнала да се моли „Боже и свети Архангеле“, мислейки, че „сигурно са дошли да я приберат!“. Вместо това посетителите я... оперирали. След това показваше белега си като доказателство.
Такива гледки не са рядкост.
Година преди този случай Съботинова записва една народна балада – „Заправил Господ манастир“, в дует с актьора Джоко Росич. Невероятно съвпадение е, че мемориалите им сега са много близо. Този на Джоко целият е декориран с камъни, а един естествен къс стои над главата. И той като него – недодялан, с ръбове, които отличаваха свободолюбивия Росич, който не се вписваше в никакви стереотипи и рамки.
2012-а
Прави впечатление, че периодът, обявен от апокалиптици и пророци за възлов за еволюцията на Вселената и човечеството – 2012-2013 г., е записан като последна спирка върху гробовете на много от асовете на киното и театъра. Тогава от този свят отлитат душите на Коста Цонев, Георги Черкелов, Георги Калоянчев и Тодор Колев (Адама).
Гробът на Коста Цонев не се вижда от бурени.
Техните гробове са от черен мрамор и в идентичен дизайн, изцяло покрити или с оставен малък прорез, символ на вратата между този и отвъдния свят. Освен красиво това решение тип саркофаг има и доста практичен ефект, тъй като не позволява нищо да се покаже от гроба – ни растение, ни възкръснал човек. Което може да е проблем, защото Второто пришествие, според пророците чука на вратата.
2012 година се оказа фатална за много арт асове, в това число и Георги Калоянчев Калата.
Служители наоколо успокояват, че досега не са виждали някой да скочи от гроба. Те разказват, че наскоро са косили, но ето че тревата пак е възкръснала сякаш от нищото. „Единици са онези от близките, които се сещат да прекопаят гробовете, да ги изчистят, а това е тяхно задължение“, припомня Янка, която продава свещи на един от входовете.
Гробищният храм може би остана едно от последните места, където има свещи от 40 ст.
Вощениците за 40 стотинки изчезнаха яко дим от почти всички храмове в столицата, но за щастие при нея все още се намират.
Грижа
„Грижата за гробовете е право пропорционална на нашата вяра“, разясняват свещенослужители. Отец Константин казва, че България изостава спрямо Румъния и по отношение състоянието на гробищните паркове. Отец Марио, пък съжали, че християнски служби почти не се правят от роднините. Идвали уж заможни хора в лъскави коли, но никой не се сещал, че душата на покойника на оня свят може да се облекчи не с лъскавия мрамор или богатите раздавки, а само с молитва. След пандемията от Ковид-19 връзката между живи и мъртви хептен се скъсала. Посетителите намалели драстично, както и службите за покойниците.
Символика
Гробищният парк се води християнски (с православен, католически и протестантски сектор). Религиозната символика тук-таме кореспондира с модернистични решения, езически вярвания, военни и идеологически емблеми, като петолъчката, сърпа и чука.
Доста стилизирано е разпятието в чест на Емил Димитров – Маестрото, и съпругата му. То е вплетено в грифа на музикален инструмент, който сякаш продължава надолу към оня свят. Бащата на първия балетен конкурс в света се радва на внимание от страна на приятели и близки, защото на гроба му има свежи жълти цветя, поставени съвсем наскоро.
Дървен кръст и музикално разпятие красят гробовете на проф. Цанев и Емил Димитров Маестрото.
Отляво е погребан проф. Кънчо Цанев – един от аватарите на Тревненската школа. Над него е забит уникален дървен кръст.
Един ред по-назад е вечният пристан на поетесата Ваня Петкова. Паметникът й се орисва от древен египетски кръст. Считан за предобраз на християнския, той импонира напълно на покойницата, определяна приживе като „бунтарката на българската литература“. А в изваяната в белия камък книга четем един неин стих, вероятно отразяващ изконната човешка дилема – праведност или вечен живот:
Египетски кръст орисва поетесата Ваня Петкова, а скулптура художника Светлин Русев.
„Аз съм Сириус!/Самотна и далечна,/тъй обратна на света суров,/че сменила бих стократно свойта вечност/за най-простата в света любов.“
Царицата на римите си прави компания със славния арт от времето на соца Светлин Русев. Над гроба му има уникална скулптура, вероятно негова. Една посетителка се чудеше как още не е изчезнала в посока някой колекционер.
Доста по-далече оттук си почива неуморимата Стоянка Мутафова. Но тя е и съвсем друга категория, защото, като се тегли чертата, всички от своето поколение надживя. В крайна сметка животът дори век пак е кратък, а изкуството и службата в името на ближния са вечни.
Паметникът на Луканов с дупки от куршуми
Социалистът, съсипал българския демократичен преход, раздавайки куфарчета с пари на мутри и „заслужили“ хора от Държавна сигурност, няма покой и на Централните софийски гробища. Това говорят жителите на кв. Орландовци, сочейки дупките по неговия паметник.
Вечният дом на червения комбинатор се намира на парцел № 10 – известен като мавзолея на соцвождовете. Там се намират и всички покойници от династията на някогашния Първи в Народната република Тодор Живков. Самият Луканов изиграва активна роля по свалянето му от власт на 10 ноември 1989 г.
Навремето тръгва слухът, че паметникът е обстрелван с картечница. Или – че някой е изкъртил златни елементи, скрити вътре. Според друга версия всъщност авторът на паметника, скулпторът Иван Русев, е заложил дупките още при проекта. Те символизират покушението срещу бившия премиер. Той е застрелян на 2 октомври 1996 г. пред входа на кооперацията си на столичната ул. „Латинка“ в кв. „Изток“ с 4 куршума. Точно толкоз са и дупките в мрамора. Той e четвъртият български премиер (бивш или действащ) загинал при атентат. Такъв е и Стефан Стамболов (03.07.1895). Мавзолеят му е доста внушителен и се намира току зад църквата.
Любомир Старидолски
