Н а Неделя Седма след Петдесетница, която тази година се пада на 11 август, литургийното четиво в храмовете е посветено на изцелението на двама слепци от Христос, описано от свети Евангелист Матей (9:27-35).
То напомня разказа за други двама слепци в същото Евангелие (20:29-34), но тук става въпрос за нещо ново. След като възкресява дъщерята на Иаир в Капернаум, Спасителят Си отива от тези места, а след Него тръгват двама слепци.
Древната синагога на Капернаум, около която Христос е извършил чудесата си
Ние не знаем как и колко са чакали слепите идването на Спасителя, но сега виждаме как Той бил в близост до тях, намирал се на едно и също място с тях, и дошъл моментът да си отиде. Единственото, което им оставало, било да викат към Него и да Го следват.
Молба
Двамата нещастници не са пълни инвалиди, защото упорито вървят подир Христос и Го призовават: „Помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!”
Техният призив повтаря добре познати вопли на страдалци от Библията, например на същия цар Давид: „Помилуй ме, Господи, защото съм немощен” (Пс. 6:3). Христос обаче мълчи и даже не ги поглежда, а влиза в къщата и чак тогава им обръща внимание. Можем само да предполагаме каква е причината за забавянето на Неговата реакция. Може би е уморен след излекуването на жената с кръвотечение и дъщерята на началника (Мат. 9:18-26). А може би има повод да не се доверява на слепците, които Го наричат потомък на великия цар Давид със скритата цел да поласкаят Неговото самочувствие.
Изпитание
Вместо това Спасителят решава да провери тяхната вяра в божествената Му сила. Той им задава въпроса: „Вярвате ли, че мога да сторя това?” Отговорът е: „Да, Господи!” Тогава Иисус докосва очите им и им казва: „Нека ви бъде по вашата вяра”. В този момент очите им се „отварят” и те проглеждат. (Мат.,9:29)
Изискването на вяра от Иисус е отразено по-късно от бъдещия апостол Павел, който ослепява при видението по пътя към Дамаск и проглежда не само за материалната, но и за духовната светлина (Деян. 9). Има значение само вярата, а не думите като тези на слепците или обредите като тези на юдеите, които сляпо се придържат към стотиците предписания и забрани на Мойсеевия закон. Както Иисус предизвиква и явява вярата на просяците, така и апостол Павел подчертава в посланието си до римляните, че вярата е в основата на спасението.
Забрана
Христос строго предупреждава изцелените да мълчат за току-що направеното чудо. Те обаче не изпълняват неговата заповед, а разгласяват за станалото из цялата околност. Защо Господ им налага мълчание? Първо, забраната може да се тълкува като изява на върховното смирение на Христос, който върши всичко със силата и повелението на Отца.
Но тя може да има и друг, практически мотив. Иисус, който среща много такива просяци през живота си, вероятно се опасява, че изцелените слепци ще пуснат слуха за чудото, за да предизвикат интерес към себе си и да изпросят от хората още пари, вместо да се трудят. И трето, Христос знае, че промяната от слепота към зрение е толкова уникална, че несъмнено ще доведе до безброй разпитвания, обсъждания и заключения, свързани със самия него.
Подобни забрани за разгласяване се споменават няколко пъти в Евангелието (Мат. 8:4; 12:16-19) и се тълкуват като актуализиране на пророчеството на Исайя, който пише за Месия: „Няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата” (41:1). Месията, Синът на Давид, е много повече от чудотворец, както обещанието за Царството небесно е много повече от ново земно устройство, за което мечтаят юдеите. Изцелението е едно от знаменията за това царство.
Съмнения
Веднага след изцерението на слепците при Христос водят един ням бесноват. Този двойно наказан човек може да изповяда като Псалмопевеца, че е онемял, защото е предаден от Бога „на безумния за охулване” (38:9-10). Господ прогонва демона от нещастника, той проговаря вероятно за първи път в живота си и хората са смаяни. За разлика от тях присъстващите фарисеи негодуват и обвиняват Христос, че е извършил новото чудо със силата на дявола. Защото проговарянето е не по-малко чудо и има не по-малко значение от проглеждането.
Фарисеите негодуват, че Христос е излекувал немия бесноват
Но фарисеите отричат Божествената сила на Иисус поради липса на вяра. Ако я имаха, те щяха да се убедят, че победата над бесовете възвестява настъпването на Царството Божие ( Мат. 12:28).
С вяра ходим, а не с виждане
Христос обикаля градове и села, учи в синагогите, благовества за Царството Си и лекува всички болести. Тази мисия е продължена апостолите Му. Тази мисия е възложена и на техните приемници – днешните духовници. Но в тази мисия трябва да участват и обикновените вярващи, които са длъжни да познават своята вяра и да я разпространяват до Второто пришествие на Господа. Защото духовният недъг, духовната слепота за Бога и Неговото Царство са по-страшни от физическата слепота.
Нека си припомним думите на свети апостол Павел, че „с вяра ходим, а не с виждане“ (2 Кор. 5:7). И нека да очакваме, че всички ние ще бъдем посетени от Бога и ще чуем това „нека ти бъде според вярата ти“.
Нека да живеем, както ни съветва Апостолът, с угаждането не на себе си, а на ближните в доброто, като приемаме и се грижим едни за други чрез „понасяне на теготите“ си.
