Н а 2 юли Църквата отбелязва полагането на честната дреха на Пречистата Дева Богородица във Влахерна. Това е станало по времето на византийския император Лъв Велики (457-474). От това време в Истанбул е останала т. нар. Влахернска църква, обект на поклоннически туризъм днес. Могат да се видят и стените на Влахернския дворец в някогашния едноименен квартал. Има и една реликва, оцеляла до наши дни - Восъчната релефна икона на Влахернската Богородица.
Летописи
Според летописите през V век в Константинопол живеели двама знатни велможи - Галвий и Кандид. И двамата били удостоени с високия почетен сан сенатори.
Поклонничество
Веднъж те помолили императора да ги освободи за известно време от държавните дела, за да отидат до Йерусалим на поклонение на светите места. Императорът на драго сърце им разрешил да направят своето поклонничество и те се отправили на път. Като стигнали Светите земи, те поели към Галилея и Назарет, където искали да зърнат светия дом на Пречистата Дева Богородица, в който Тя по архангелското Благовещение и слизането на Светия Дух заченала Иисус. Като дошли тук и се поклонили, те останали да нощуват в намиращо се наблизо село. По Божий промисъл двамата се установили в дома на една неомъжена жена на преклонна възраст, родом еврейка, водеща непорочен живот.
Разкритие
На братята направило впечатление, че край този дом се трупали много болни - и християни, и юдеи. Те поискали да узнаят на какво се дължи това. Докато за тях се приготвяла вечерна трапеза, забелязали във вътрешността на жилището отделна стая, в която горели много свещи, кадял се тамян и излизало ароматно благоухание, а в средата й стояло някакво ковчеже. Около тази стая лежали болни. Галвий и Кандид се изумили от това странно обстоятелство, предполагайки, че там се извършва някакъв древен еврейски обред. Като поканили след това благочестивата жена да сподели вечерната трапеза с тях, те я попитали какво има в стаята, осветена от свещи и благоухаеща с кадила, и защо около нея лежат болни.
Признание
Отначало домакинята мълчала за скритата в нея вещ, но за ставащите чудеса не могла да премълчи и накрая им споделила, че всички тези болни, които те виждат, очакват изцеление от своите болести; защото на това място слепите проглеждат, сакатите се изправят, бесовете се изгонват от хората, глухите започват да чуват, на немите се развързва езикът и скоро се изцеляват всякакви нелечими болести. Тя им разказала, че в ковчежето се пази дрехата на Пресвета Богородица.
Ковчежето с реликвата се пази и до днес в Цариград.
А самата реликва получила по наследство от своя сродница девойка, която имала тази дреха като предсмъртно завещание от Дева Мария. Така дрехата била предавана в рода от девица на девица досега. Жената още споделила, че вече нямала от рода си друга девойка, на която да предаде тайната, а била вече в напреднала възраст.
Еврейски девици пазели реликвата през вековете.
Замисъл
Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата. Те били обхванати от една мисъл - как да се сдобие столицата на Византия с това многоценно благодатно съкровище? Взели размерите на ковчежето по неговата форма, като обърнали и внимание и на дървото, от което било направено. На заранта поблагодарили за дадената им възможност да се помолят пред него и заминали за Йерусалим, като казали, че пак ще навестят този дом, преди да си заминат обратно.
Подмяната
В Йерусалим те поръчали да им се приготви ракла - ковчеже по размери, вид и дърво като онова в Назарет. Поръчали златотъкана покривка и когато всичко било готово, върнали се в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили Света Богородица да не им забрани да се докоснат до ковчежето с дрехата й и да им позволи да го вземат и отнесат със себе си в Константинопол. В полунощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето от стаичката и го занесли в колесницата си. На негово място поставили новия ковчег със златотъканата покривка и останали да се молят до заранта. На сутринта те отблагодарили за приема, раздали на бедните и болните щедра милостиня и възрадвани си заминали.
Скриват я в личната си църква
Като пристигнали в столицата, отначало на никого не разказали за донесената дреха на Пресвета Богородица, желаейки да скрият при себе си това безценно съкровище. Като устроили в дома си неголяма църква в чест на светите апостоли Петър и Марко, поставили в нея, не на открито, а на потайно място, ковчега със светата дреха.
Късче от дрехата се пази в Бачковския манастир.
Но когато забелязали, че не могат да скрият реликвата поради ставащите в църквата чудеса, отишли при император Лъв Велики и неговата съпруга царица Верина, а също и при светейшия Константинополски патриарх Генадий, и разказали за всичко, което се случило. С благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата "Света Богородица" във Влахерна - на брега на морето, и я поставили в специална ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.
