Н е секват чудесата край вълшебния извор в село Добрич – бездетни зачеват, а смъртно болни възкръсват. „Стига да имате вяра, невъзможни неща няма, било за болест или житейски проблем“, разказа пред „Телеграф - Чудеса и Вяра“ Груда Славова. 74-годишната жена в момента се грижи за святото място, след като майка й – баба Василка - пазителката на извора, се спомина през 2012 г.
Параклис
Лечебният извор блика насред фамилния им имот на улица „Иван Велев“ №1. В двора на къщата има дървен параклис. По стените му висят дарени икони, а в центъра се излива святата вода, прихваната с помпа. Доста знамения Свише показали, че в аязмото се е въплътила неземната сила на свети Три светители - св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, чийто празник църквата чества на 30 януари. Първият се проявявал в левия край на извора и помагал за нервни болести. Вторият орисвал дясната страна и помагал на „ударените в сърцето и главата“. По средата на водоизточника действал св. Йоан Златоуст, който давал късмет на млади и стари в живота за работа или за други житейски проблеми. Символично водата се излива от три чучура, по един за всеки светия.
Момчето от Бургас
„Идват хора от всички краища на България, включително и работещи в чужбина. Напоследък много софиянци посрещам. Аз не ги питам какъв е проблемът им. Това разбирам впоследствие, когато се връщат и сами разказват от какво са се излекували. Ето оня ден получих писмо – пазя го – от една жена, която благодари, че детенцето й е оздравяло.
Момче от Бургас имаше някакво образувание на бузата си. Дойде, уми се и скоро също оздравя. Сега работи в Германия. Винаги когато се връща в България, наминава насам. Сваля си тениската, слага я на иконата на тримата светители, кляка, моли се, взима си водичка, облича се и си заминава.
Две жени дойдоха и след известно време едната се върна с бяла кърпа като дар. Казва, че снаха й е забременяла, та идва да благодари. Значи всички тези хора ако лъжат, и аз ви лъжа“, откровена е Груда, наричана от местните и Грозданка. После се присеща и за друго свидетелство.
„Млада жена от Благоевград – Галя се казва, преди години се моли много тука. Разказа, че има тумор в главата. Пи от водата и си взе за вкъщи. Дойде скоро и разказа, че Тримата светители са я излекували и туморът е изчезнал. После й се родиха две момчета. Докато още майка беше жива, й предсказа, че ще има и трето дете - момиче. И така се случи. Който вярва, той получава – аз така разбирам всичко“, описа поредния изумителен случай баба Груда.
Заръка
Изчислява, че миналото лято са се навършили точно 10 години, откакто майка й – прочутата баба Василка – се е споминала. На смъртния си одър тя заръчала на щерка си да се грижи за извора като едно от свещените места на България.
„Майка една година беше болна, преди да почине. Тя ми заръча така: Гроздано, когато мене вече ме няма, да не пъдиш хората, да не чупиш иконите! Параклиса и извора да ги поддържате. Целият двор и къща е под закрилата на Тримата светители“, разказва Груда Славова. Заявява, че оттогава пази всичко, както си е било, включително Библията на Василка. „Мама събираше всички свидетелства за силата на извора и благодарствените писма на хората в една чанта. Тя също си стои“, дава отчет Груда. Споделя още, че каквото е видяла и научила от майка си, продължава съвестно да изпълнява.
Употреба
Една от важните заръки на баба Василка касаела употребата на водата. „Когато дойдете тука, ако искате, ще ви полея да се умиете – лицето, ръцете, някои в зоната на сърцето – който, където го боли. После си наливате от извора на Тримата светители за вкъщи. Там три дена точно в 13,30 часа трябва да се миете с поливкa и да пиете. Който е на работа през деня, може да спази същия час, но през нощта (1,30 ч.). Когато ползвате водата, винаги трябва да споменувате светиите в кратка молитвичка така: „Св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов, помилуйте мене грешния/грешната“, съветва възрастната жена. Обяснява, че аптекар от Пловдив с болни бъбреци изпълнил всичко това и скоро състоянието му се нормализирало.
Преди 600 г. на мястото е имало манастир
Историята на аязмото започва преди около половин век през 1971 година. Тогава майката на Груда, баба Василка, придружава група поклонници до Троянския манастир. По едно време пред очите й изведнъж се появяват трима мъже с ореоли. Те първо я попитали дали ги разпознава, а после й се представили като Тримата светители. Те разкрили, че там, където е къщата й в димитровградското село Добрич, е много свято място. Преди 600 години на него е имало манастир, наречен "Свети Три Светии".
Светиите се явяват после на баба Василка и насън. Заръчват й да изкорени крушата в двора си и ще намери чудотворна вода. „Спомням си майка, като минаваше покрай крушата, все ми викаше: „Тука отдолу водата се бричка“. А аз не й вярвах и все й казвах: Мамо, стига приказва глупости! Светиите й се явяват пак и й казват така: „Какво чакаш, ами не вадиш водата, нямаш ли страх Божий“. Тогава мама им отговорила, че има, но е сама жена и няма да може. Тогава те я успокоили, че ще дойде човек, който да й помогне“, описва баба Груда уникалната история на аязмото, достойна за холивудски филм.
Почти по същото време в съседното село Голямо Асеново светиите се явяват на Димо Георгиев и му казват да отиде при вдовицата Василка от с. Добрич да вадят свята вода.
„Аз бях свидетел на всичко това, макар че бях малка, - продължава да възкресява спомените си Груда. - Дядо Димо, без да ни познава, идва в наше село. Първо отишъл при една друга Василка, но разбрал, че е сгрешил, оттам го упътили насам. Намери ни. С майка си разказаха знаменията на светиите и започнаха да копаят кладенеца. Той в рова, а майка дърпаше кофите и изсипваше пръстта. Моята баба беше жива още и през туй време готвеше вътре в кухнята. Помня тя викаше така: Васило, кажи на оня серсемин да дойде да яде. А той й отвръщаше от дупката така: Васило, майка ти няма никаква вяра. Дайте й на нея да яде, а на мене ми спуснете едно бурканче кисело мляко да изпия. И това му беше обядът. След известно време (няколко дена) копаене ми разказаха как са стигнали една каменна плоча с небългарски писмена отгоре й. Счупили я и тогава бликнала водата точно на три страни, колкото са светиите. Е това знам, друго не знам. Аз както мама да предсказвам на хората не мога. Това, което правя, е да ви налея вода и да ви кажа какво да правите с нея - нарежда добричлийката Груда. И добавя: - Водата не се хвърля къде да е, казваше мама. Ако иска човек може да се окъпе с нея – да стъпи в коритце или легенче, но после водата да изхвърли в тревичка или саксийка“.
Дядо Димо предрекъл часа на смъртта си
Другият праведник – откривател на извора, Дядо Димо, също се споминал преди време, информира Славова. Когато тръгнал да си заминава за оня свят, близките му искали да го закарат в болница да го лекуват. Той категорично отказал и току пред докторите даже казал „Утре си заминавам“ и им посочил точния час. „Така и се случило – в уреченото време издъхнал. Доколкото зная, неговите дъщери бяха 20-и набор, като майка, и те вече не са между живите. Но внучките му се оказаха във Варна. Те ми се обадиха наскоро и казаха, че ще дойдат да си вземат от святата водица, дето дядо им е вадил“, обясни с вълнение в гласа Груда Славова.
Кметът Марин Маринов: Изворът привлича много хора
„Изворът привлича много хора. Явно помага щом има много благодарствени писма от доволни.“ Това сподели Марин Маринов – кмет на село Добрич. Той не скри, че аязмото се е превърнало в една добра реклама на населеното място като дестинация за поклоннически туризъм. Маринов с охота упътва хората, идващи откъде ли не – как да стигнат до аязмото на Тримата светители.
Иначе другите свети места в селището са черквата „Св. Иван Рилски”, както и Добричкият манастир „Успение Богородично”. В него също има лечебно аязмо. „Цялото село се захранва от този извор“, информира дългогодишният управник.
Според легендата самото село е основано от войници на Иван Асен II след битката при Клокотница. В района на бивак се е установил някой си велможа Доброшин с войните си. Те първи видели, че климатът тук е мек, земята - плодородна, горите пълни с дивеч, а в близката река рибата сама скачала в пазвите им. Така възникнало първото селище по името на велможата.
Пророчеството на баба Василка: В България война няма да има...
Василка Славова е оставила и едно пророчество за държавата ни. „Тя с бастунчето излезе веднъж, отиваше на улицата, където имаше едно столче. Седна и каза така: „В България война няма да има, но болести ще дойдат - народ ще умира и деца млади. Това ми се даде отгоре да го кажа“, спомня си Груда. Дали нейната предтеча е предрекла пришествието на коронавируса, или е говорила по принцип остава загадка.
На своята дъщеря, когато била млада, праведната жена казвала още, че един ден, когато и тя има деца, и внучета, като си лягат вечер, да си ограждат леглата, правейки кръстния знак и да изричат следните думи: "Огради ме господи Боже мой с твоя животворящ кръст. Амин!“.
„Казваше и да пръскаме с водата от извора дома и в двора за закрила“, спомни си Грозданка.
