К опието на Лонгин е една от най-старите и търсени реликви в целия християнски свят. Според съвременни митове се счита, че тази християнска реликва носи огромна сила и който я притежава в държавата си, ще се радва на невиждан прогрес и непобедима армия. Търсачите на реликви разясняват, че острието се е докоснало до кръвта на Христос - Сина на Бога, при разпятието Му. Именно на това се дължи мистичната сила на копието. Къде е обаче истинското, държано от римския стотник Лонгин, чийто празник църквата чества на 16 октомври, това вече 2000 г. остава загадка. Всъщност в света има три копия, но не се знае кое от тях и дали въобще някое е автентично.
Йоан
За копието се споменава в Библията от евангелист Йоан. Според неговия разказ с разрешение на Пилат Понтийски (управителя на римската провинция Юдея, предал на смърт чрез разпятие Христос - б.а.) Божият син е предаден на кръстна смърт. Край него били разпнати двама разбойници. Войниците счупили краката им. Когато дошли при Иисус, видели, че е вече мъртъв. Лонгин го намушкал с копието си и от раната потекли кръв и вода. От божията кръв, която го опръскала, очноболният Лонгин взел, че се излекувал. А в мига на смъртта на Иисус небето причерняло, земята се разтресла и задухал силен вятър. Ужасил се и стотникът Лонгин, който заедно с войници бил на пост около кръста, и извикал “Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!”.
След това според някои апокрифни разкази, освен че прогледнал, воинът се окъпал в изтеклата течност (вероятно ликвор) от Христос и станал безсмъртен. Той бил обречен да броди по грешната земя до Второто пришествие на Иисус.
Някои стари текстове слагат Лонгин и като свидетел на Христовото възкресение. Еврейските първосвещеници и старейшините предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, та затова липсвало от гробницата. Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа.
След това този библейски герой напуснал Палестина и проповядвал Евангелието. Тъй като вече бил станал християнин, за да избегне преследване, отишъл в град Цезарея в Кападокия (днешна Турция).
Императори
По-късни сказания говорят, че там Лонгин е убит от наемници. Те вероятно са търсили именно реликвата – Божието копие. Счита се, че само металното острие от оръжието попада в двора на римските императори. Със силата му се ползвали Диоклециан и Константин Велики. При разпадането на Римската империя го наследил самият Карл Велики. Той пренесъл копието през 47 битки, като умрял веднага след изпускането на реликвата.
Според легендата притежателите на копието вярвали, че им дава сила да контролират съдбата на света. Ала притежателят умира скоро след като копието напуска владението му. Отчаяно да притежава мощната реликва искал и Наполеон Бонапарт, но безуспешно. Дълго време с него разполагали и австрийските владетели. Накрая попада в ръцете на следващия „господар“ на света - Адолф Хитлер. На 30 април 1945 г. американските войници под командването на генерал Патън изваждат артефакта, за който поне Хитлер смятал, че е автентичен. Случайно или не, водачът на нацистите се самоубива в своя бункер скоро след това. Днес това Копие на съдбата се намира в музея на двореца Хофбург във Виена.
Ватиканът и Армения също имат остриета
В света има още две Копия на Лонгин. Едното се пази във Ватикана. Първото споменаване на това острие е през 570 г. сл. Хр. Третото известно копие се пази в музей в Армения. То обаче не е оръжие, а религиозен артефакт, поради размера си и наличието на гръцки кръст, прорязан в острието. Всичко това подсказва, че автентичното копие вероятно все още не е открито и чака своя час.
