П атриарх Даниил разпространи окръжно послание по случай Църковната нова година, която започна на 1 септември. Отбелязването й точно на този ден е късновизантийско явление. Преди това християните са чествали и други дати за начало на новия календарен цикъл, като 1 март например.
Миналата неделя някои столични свещеници в храмовете отбелязаха, че през цялото българско Средновековие времето се е засичало от Сътворението на света. А според това летоброене живеем не в 2024 година, а в 7533-та. Но както и да броим земните дни или години (по юлиянския, григорианския, китайския, католическия или ислямския календар), началото на всеки времеви цикъл е време за поглед напред, но и за равносметка, дали не следваме само външно Бог, без да това е да вътрешен осъзнат процес. Именно на това наблегна и Негово Светейшество Софийски митрополит и Български патриарх Даниил. Публикуваме избрани моменти от словото му. Заглавията са на редакцията.
Милост
Като всяко ново начало и църковното новолетие за нас е повод за равносметка и ново осъзнаване на живота ни като християни. Доколко сме били верни на призванието си, на най-висшето предназначение, за което сме сътворени? Дали и в каква степен сме проявявали милостта и човеколюбието, които Сам Господ ни показа в дните на Своя земен живот? Дали и доколко сме съзирали Него Самия – Неговия образ в лицето на другия, на нашия ближен, бил той близък или далечен? Ще се надяваме ли в деня на Съда да чуем и ние като праведниците: „Гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте“ (Мат. 25:35-36)?
Спасение
Всички тези решаващи за нашето спасение въпроси, над които следва да размисляме постоянно, стоят с особена сила тъкмо в началото на Новата църковна година. Нека тя да бъде изпълнена със съдържание и дълбок християнски смисъл – лично за всекиго от нас и за цялото наше общество. В нашия свят на тежки – изглеждащи непреодолими противоречия, които за огромно съжаление човеците нерядко избират да разрешават чрез силата на оръжията, единствената възможна положителна промяна е промяната на човешкия ум, промяната на начина на мислене, на устройството и нагласата, която обаче идва само като следствие от промяната в човешкото сърце.
Сърце
„Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“ (Пс. 50:12). Ако тези вдъхновяващи молитвени слова на псалмопевеца са подходящи за всеки човек, за християнина те са задължителни. Слизането на ума в сърцето, което се осъществява във и чрез непрестанната молитва, означава освещаване на ума, постигане на единство между ума и сърцето, възстановяване на разрушеното единство на човешката личност.
Чистотата на сърцето е абсолютното условие както за просветляването на ума – за онова придобиване на „ум Христов“, за което говори свети апостол Павел (1 Кор. 2:16), – така и за привеждането на човешката воля в съдействие с волята Божия...
Смисъл
Ето какво следва да желаем и ние и къде да намираме смисъла на всеки човешки живот – в това „…да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (1 Тим. 2:4). И затова е толкова тежко и угнетяващо, когато навсякъде около нас наблюдаваме обратното: безразличие към спасението на човеците и по-скоро воля за насилие и обезличаване на другия, за разрушение и смърт, от които Господ да ни избави!
Врагът на човешкото спасение и днес не прекратява със своето богоборчество и човеконенавистничество. При все това обаче ние добре знаем, че промяната е възможна и че силата, необходима ни за това, е благодатта на Светия Дух. Тази сила е Божият Дух, който живее във всекиго от нас – кръстените в името на Христа Иисуса и приели благодатта на Светия Дух (срв. Деян. 1:8). Нашият Господ и днес ни припомня, че „… царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21), а свети апостол Яков добавя, че „голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Иак. 5:16). Християнинът е човек, който е призван за постоянна борба, но не „против кръв и плът, а против… поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12), и който пред лицето и на най-тежките изкушения и изпитания не познава отчаянието, защото знае, че в него, с него и до него е не друг, а Сам Бог (срв. Мат. 1:23), силният в бран – „Крепкият и силният… Господ на силите“ (Пс. 23:8-10).
Покаяние
Бог изчаква нашето покаяние. Промяната към доброто, към истината и светлината, започва вътре във всекиго от нас, а един от най-подходящите моменти за дълбоко осъзнаване на това е началото на църковната година. Нека това начало бъде благословено и Светият Божи Дух, който е Дух на премъдрост и всяка истина, във всекиго от нас да „събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят“ (Иоан 4:36).
Божият мир, Неговата любов и велика милост да бъдат с всички нас!
Честито и от Бога благословено църковно новолетие!
Любомир Старидолски
