Н а 1 март православната църква тачи паметта на Света великомъченица Евдокия Илиополоска. Тя е живяла по времето на царуването на Траян ( 98 -117 г.) и Адриан (117-138) в град Илиопол в областта Финикия Ливанска. Знае се, че работила като куртизанка, като в онези дни е била известна със своята красота.
В плен на порока
Мълвата за съблазнителната красавица се носела навсякъде и мнозина благородни младежи и дори представители на властта от целия Ливан се стичали в Илиопол, за да се насладят на Евдокия. А тя с греховни дела скоро събрала огромно богатство. И както житието й реди, никаква сила, освен Божествената, не би могла да изцели безнадеждно болната душа на отчаяната грешница.
Просветление
Веднъж един монах на име Герман, връщайки се в своя манастир от поклонение, спрял да нощува в Илиопол, известен в древните хроники и като града на Слънцето. Преди да легне, той дълго се молил. След това, като си починал малко, той отново почнал с глас да се моли и да чете Св. Писание. Той чел за Страшния съд Господен, за вечния радостен живот, който ще бъде награда за праведниците, за вечните мъки, очакващи грешниците, и често прекъсвал четенето си с въздишки, сълзи и молитва.
В този дом само през една стена живеела и Евдокия. Като се събудила през нощта, тя чула четенето и молитвата на Герман.
Страшният съд
Думите му за Страшния съд и за вечните мъки дълбоко я развълнували и изпълнили душата й с безпокойство и страх. Тя вече не могла да заспи и сутринта рано повикала при себе си инока.
- Моля те - казала му тя, - разкрий ми цялата истина! Тая нощ аз чух твоето четене и душата ми е пълна със скръб. Ако е истина, че вечни мъки са определени за грешниците, то кой може да се спаси?
- Нима ти никога не си чула за Христа и за Страшния съд Господен? - запитал я Герман. - Ти от каква вяра си?
- Аз съм самарянка и по род, и по вяра – отговорила тя – и това, което чух , е съвършено ново за мене. Аз охотно бих дала съкровищата си, за да получа вечен живот. Но кажи ми защо Бог тъй се отвращава от богатите?
Герман обяснил на Евдокия, че Господ не се отвращава от богатите, но че богатите, като се привързват с цялото си сърце към своите съкровища, често забравят Бога и се отвръщат от Него и че това именно осъжда Господ.
Покаяние
Евдокия разказала на инока целия си живот и го молела да я научи как да получи от Бога милост и живот вечен.
Монахът Герман й обяснил, че може да спаси душата си, като раздаде парите си на бедните и се разкае за греховете си. И да повярва от все сърце, да измени живота си и да се обнови чрез Светото кръщение.
Евдокия слушала с внимание думите на Герман, който я убедил да прати да извикат християнски свещеник, за да бъде покръстена. Той дошъл, но скоро разбрал, че Евдокия няма още вяра и любов към Бога, и я посъветвал първо да прекара седем дни в усамотение, пост и молитва.
Куртизанката заповядала на слугите си да не пускат при нея никого през това време и се затворила в стаята си.
Видение
След седем дни Герман дошъл при Евдокия. Небесна радост сияела на бледото й лице и сърцето й било пълно с любов и упование. Господ Бог по своята неизказана благост укрепил нейната вяра чрез чудно видение, за което тя разказала на Герман следното:
„Мене изведнъж като че ли ме огря чудна светлина, и ангел, като ме взе за ръката, издигна ме от земята в небесния рай. Но изведнъж страшният образ на дявола се яви и искаше да ме изтръгне из ръцете на ангела с думите: "Тя е прекарала живота си в грях, служила е и угаждала на мене, тя е моя!" И тогава чух от небето думи: "На милосърдния Бог е угодно да дарува спасение на каещи се грешници. Нека тая душа извърши своя подвиг и Аз ще бъда с нея през всички дни на живота й." При тия думи дяволът изчезна, а ангелът ме прекръсти и си отиде на небето“.
Праведност
Така Евдокия приела Светото Кръщение. Събрала всичките си богатства и помолила християнския свещеник да ги употреби за полза на църквата и за подпомагане на бедните. Наградила робите си с богати дарове и ги освободила. След това помолила Герман да я отведе в една обител, където благочестиви жени служели Богу чрез молитва, пост и трудове. Там тя се молела ден и нощ, като оплаквала греховете си. Когато игуменката на манастира се поминала, Евдокия била избрана на нейно място, защото със строгия си живот тя спечелила уважението на всички.
Когато император Адриан предприел поредното гонение против християните, Евдокия била осъдена на смърт и посечена с меч на 1 март 126 година.
Обърнала мъчителите си в Христа
В Илиопол много порочни мъже съжалявали за заминаването на Евдокия и започнали преследване против нея. Те донесли, че е раздала богатството си на християните, които били считани за врагове на държавата. Повикали на съд Евдокия, но Бог й помогнал, като й дал сила да прави чудеса, които убедили самия управител на града, неговото семейство и множество народ в истината на християнската вяра. Заради невижданите чудеса, знамения и изцеления нейните мъчители я оставили да живее спокойно за известен период от врем
