С амо двама са играли на сцената цар Самуил, чиито кости бяха докарани в родината 57 г. след намирането им в Гърция.
За първи път в неговия образ влиза легендарният актьор Андрей Чапразов в средата на 60-те. В началото на 80-те Веселин Иванов го изиграва цели 50 пъти в Дупница, а след демократичните промени става депутат в парламента. И двете представления са по пиесата на Александър Хаджихристов.
Комуна
Дупничани познават Веселин Иванов като дългогодишен актьор в местния театър, главен редактор на бившия печатен орган на партията “Дупнишка комуна” и един от активните участници в обществения живот на града. Върхът в кариерата му е неговата роля в постановката „Самуил", играна повече от 50 пъти на сцената в Дупница. Избран е за народен представител от Дупница в 36-ото народно събрание в периода от 1991 г. до 1994 г. и председател на социалистическата партия в общината за периода от 1989 до 1993 г.
Веселин Иванов работеше и като експерт в Комисията по култура в 40-ото народно събрание. През 2010 г. умира на 62-годишна възраст.
Тихона
За спектакъла „Самуил“ си спомня един от участниците в него – Георги Захаринов от с. Яхиново. Той влиза в ролята на воеводата Димитър Тихона. „Сестра ми ми каза един ден: „Знаеш ли, че търсят хора за пиесата „Самуил“. Аз отидох в театъра. С много добри впечатления съм от режисьора – заслужилия артист Мирослав Миндов (познат като Бойчо Огнянов в „Под игото“ – б.а.). В тази пиеса играехме самодейци и професионални актьори. С режисьора човек можеше да си говори и да спори, но винаги сме намирали общ език. Аз не исках да играя ролята на Димитър Тихона, а на Арон, по-разбираема връзка, по-близо до цар Самуил. Но Мирослав Миндов ми каза: „Ще се справиш много добре и онзи образ, който го мразиш, ще го изиграеш най-добре. И беше прав. Ролята стана богата, голяма. Представлението беше през 1980 г., в ролята на цар Самуил бе актьорът Веселин Иванов. Беше едно прекрасно представление, след което публиката в салона стана на крака и бурно ни аплодираше“, разказва в интервю за „Струма“ през 2020 г. Захаринов.
Хроника
Андрей Чапразов пръв излиза на сцената като цар Самуил. Спектакълът е наречен „Страница от миналото“ или „Хроника за Самуил“. Режисьор е Стефан Сърчаджиев. Премиерата е на 1 октомври 1964 г. и е под №699 в каталога на Народен театър „Иван Вазов“, показа справка на „Телеграф“ в архива на трупата. Легендарната Зорка Йорданова партнира на Чапразов като Агатия. Виолета Бахчеванова е Алиса, съпругът й Васил Стойчев – Светозар. Стефан Димитров е Аарон, а Йордан Матев – Димош. В спектакъла участват още Любомир Кабакчиев като Афанасий, Георги Георгиев-Гец като Елемаг, Старецът е Лео Конфорти, Дракшан - Стефан Данаилов. „Патриотичната тема на спектакъла тясно се свързва с осъзнатата още от изпреварилия своето време Самуил историческа поука, че щастието и славата на балканските народи могат да се изграждат единствено върху основата на мира и дружбата. От това прелитане на патриотизма със съвременното разбиране на историята се ражда идейно-художественото въздействие на спектакъла, тук са корените на вдъхновението, с което автор, режисьор и артисти разгръщат пред зрителя една вълнуваща страница от героичното минало на нашия народ“, пише критиката в пресата след премиерата.
Богатство
„Именно тук, в Самуил, артистът Чапразов като че ли изведнъж разкри на сцената цялото великолепно артистично богатство, което притежава. Сякаш досега, в останалите си роли, е търсил, опипвал, "прицелвал" се е, за да направи възможен и вече действителен своя днешен, богат и очарователен, дълбоко мислещ и чувстващ, толкова близък на зрителите и толкова изпреварил ги Самуил“ – това пише във вестник „Народна армия“ Виктор Георгиев. Ето какво казва той и за самия спектакъл: „Страница от миналото“ не е царска пиеса. В нея няма "възвишени" и "необикновени" страсти и ситуации, отсъства високопартийният и дори неразбран език на някакви изключителни герои. Дали Самуил, царят, е не само в съзнанието на народа "достоен син на комит Никола", който "носи кръв от нашата кръв" и за когото "са чужди господарските прищевки", но и в нашите очи, в очите на зрителите, той се разкрива като пръв между равни, като отзивчив и чувствителен приятел на народа, именно като син на този народ“.
Постижение
През 60-те в образа на цар Иван Шишман на сцената на Народния театър влиза и Стефан Гецов. Постановката е на Николай Люцканов по пиесата на Камен Зидаров и се превръща в едно от големите събития в историята на театъра. Според архива на БНР спектакълът е игран повече от 400 пъти, а изпълнението на Гецов е възприемано като изключително сценично постижение. Особено впечатляващо е свидетелството за реакцията на публиката. В кулминационния момент Шишман пада на колене и произнася: „Кажи ми, Боже, как да спра враждата между небето и земята?“. Но Гецов не оставя образа само на сцената. През 1969 г. той отново става Иван Шишман - този път пред камерата, във филма „Цар Иван Шишман“, режисиран от Юри Арнаудов, пак по Камен Зидаров. Така Шишман на Гецов получава два живота - първо театрален, после кинематографичен. Още по-ценен е фактът, че е запазен архивен запис от 1968 г., в който самият Гецов изпълнява монолог на Иван Шишман. Това ни позволява не само да четем за неговата интерпретация, но и да я чуем.
Парадокс
Друг забележителен случай за царски роли е Васил Стойчев. Докато играе Огнян Ковача в „Иван Шишман“, го вижда режисьорът Дако Даковски. След представлението го кани на кинопроба, но едва след това актьорът разбира, че става дума за ролята на цар Калоян. Това е един от онези моменти, в които театърът буквално отваря вратата към киното. През 1963 г. Стойчев става цар Калоян във филма на Дако Даковски „Калоян“. Той е едва на 25 години, а продукцията е мащабна - с хиляди участници, коне, батални сцени и големи снимачни пространства. Години по-късно, през 2005 г., Стойчев си спомня: „Вълненията около този филм бяха много големи“. Това не е просто реплика за популярността на филма. Тя свидетелства за мащаба на явлението „Калоян“ в българското общество от началото на 60-те години. Филмът е бил гледан при огромен зрителски интерес. И тук има един любопитен парадокс: Стойчев не играе Калоян на сцената преди филма. Той идва към царския образ през друга историческа роля - Огнян Ковача.
Златен век
Борис I е една от големите исторически роли на Стефан Данаилов. В двусерийния филм „Борис I“ на Борислав Шаралиев той играе именно княза. Интересното е, че във филма виждаме и бъдещия владетел: Иван Иванов - Симеон I Велики. Така в един и същи филм са представени баща и син - Борис I и Симеон I. Иван Иванов играе Симеон I във втората част на „Борис I“ - „Слово за буквите“. Той е показан като младия Симеон, който впоследствие поема престола и поставя началото на Златния век. Това е особено интересен филмов образ, защото не е отделен филм за Симеон, а продължение на историята на Борис I. Любопитно е, че една от най-върховите сцени в лентата е заснета само в един дубъл. Започват снимките, камерата следи актьора, но режисьорът не казва "стоп". Борис І (Ламбо) говори, проклина, страда, емоционалният градус стига върха си и владетелят рухва на пода. Изпълнението му е толкова силно и покоряващо, че не правят втори дубъл. После сцената има само една "пресечка" с едър план на сина Владимир Расате (Антоний Генов), чиито очи се разширяват от потрес и ужас, чувайки думите на страшното проклятие.
Най-известният образ на владетел – на Хан Аспарух в едноименната трилогия на Людмил Стайков, е дело на Стойко Пеев. Лентата проследява събитията около създаването на българската държава. Тук технически трябва да кажем хан, а не цар, тъй като Аспарух не е титулуван като цар.
Коста Цонев довършва Иван Асен II след Апостол Карамитев
Снимките на „Сватбите на Иван Асен II“ са може би най-драматичният случай в родното кино. Главната роля е започната от Апостол Карамитев, но той умира по време на процеса и се налага Коста Цонев да довърши ролята на царя. Самият Цонев по-късно разказва, че двамата с Карамитев са репетирали сценария два месеца предварително като пиеса и са знаели текста наизуст. След смъртта на Карамитев режисьорът Вили Цанков му предлага да продължи ролята, защото именно той е знаел как Карамитев е изграждал образа. Така един и същ филмов цар има двама изпълнители - Апостол Карамитев и Коста Цонев.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Лео Богдановски
