Б ермудският триъгълник е район в Атлантическия океан, в който се случват тайнствени изчезвания на морски и въздушни съдове. Той е ограничен от линиите на Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Има различни хипотези за тези изчезвания, като се започне от необичайни проявления на времето и се стигне до похищения от извънземни. Скептиците обаче твърдят, че в района на Бермудския триъгълник не изчезват повече съдове, отколкото в други райони на световния океан и обясняват тези инциденти с естествени причини. Към същото мнение се придържа и бреговата охрана на САЩ, и застрахователната компания Lloyd's.
Особено активно за тайните на Триъгълника на дявола се пише през 70-те години на ХХ век. През 1974 г. Чарлз Берлиц публикува книгата „Бермудският триъгълник”, в която са събрани описания на различни тайнствени изчезвания в този район. Книгата става бестселър и именно след нейното излизане особено популярна става теорията за необичайните свойства на Бермудския триъгълник. Впоследствие е доказано, че много от изложените факти в книгата на Берлиц са неверни. През 1975 г. Лорънс Куш публикува книгата „Бермудският триъгълник: митове и реалност”, в която се опитва да докаже, че в този район не се случва нищо свръхестествено и тайнствено.
Книгата е основана на дългогодишни изследвания на документи и разговори с очевидци, които посочват многобройни фактически грешки и неточности в публикациите за тайните на Бермудския триъгълник.
Скафандър
Една от по-новите загадки на Дяволския триъгълник е намирането на дъното на Атлантическия океан на водолаз, който е изчезнал преди 50 години. Всичко започва с това, че на седем мили от брега на Флорида риболовна шхуна се натъква на водолаз, който е облечен в скафандър от 50-те години на ХХ век. По думите на капитана на кораба, намерил Джой Латрел, водолазът е на малко повече от 20 години и твърдял, че е изпълнявал тайна мисия. По време на работата аквалангът на Джой се повредил. Последното, което той си спомня, е, че е изгубил съзнание от недостига на кислород.
Невероятно, но факт: изучаването на архивите на военноморските сили потвърждава, че Латрел наистина е работил в района на Бермудите през...1953 г. Америка тогава провеждала тайни учения по подводно миниране. Именно тогава изчезнал 23-годишният водолаз.
Специалистите, заети с изследването на Джой, имат много въпроси и нито един отговор. Ако водолазът е наистина този, за когото се представя, то как може да се обясни неговото пребиваване в океана в продължение на 50 години? Как е дишал всичките тези години? И по какъв начин е съхранил младостта си?
Люси
Друг мистериозен случай: когато 59-годишният Колин Нортън се отзовал на зова за помощ от стар плавателен съд, за своя огромна изненада намерил на борда не моряци, а млада красавица. Той при това я познавал. Това била жената, за която преди 35 години се бил оженил.
„Отначало помислих, че съм умрял и се намирам на небето - признава Нортън. - Два дни и две нощи разговарях с нея, обядвахме, вечеряхме и се прегръщахме. Тя каза, че се нарича Люси, както се казваше и моята булка, и ми припомняше разни епизоди от съвместния ни живот, които само моята жена би могла да знае. Люси назова църквата, където се венчахме, името на свещеника и даже ми напомни за един куриоз - в деня на сватбата си от вълнение бях нахлузил два различни чорапа. Нямах никакво съмнение, че това е моята Люси.”
Колин Нортън бил на 24 години, когато за пръв път срещнал тъмнокоса красавица, която малко преди това се била махнала от американските ВМС. Те се венчали в Ню Йорк и прекарали медения си месец във Флорида. Малко преди сватбата Колин получил в наследство неголям морски плавателен съд, който нарекъл „Мис Люси”. С него младоженците се отправили към Бахамите, а оттам се насочили към Бермудския триъгълник. „Веднага щом се озовахме в неговите води - спомня си Нортън, - нещо се промени. Всичко беше прекрасно, сияеше слънце, но изведнъж се разнесе силен звук, който наподобяваше злокобен рев. Някаква сила подхвана „Мис Люси”, повдигна ни във въздуха и отново ни спусна във водата. Последното, което си спомням, бяха отчаяните писъци на Люси, която ме молеше да й помогна. След това изпаднах в мрак. Когато дойдох на себе си, морето беше спокойно, а аз се намирах на борда на риболовен траулер. Неговият капитан ми каза, че ме е намерил да плавам насред океана, хванат за парче дърво. „Мис Люси” беше изчезнала безследно. Така изгубих моята възлюбена.”
Нортън така и не се оженил повече. Спомените за Люси били толкова силни, че не можел да погледне друга жена. И ето че през пролетта на 2001 г., воден от носталгията, той се отправил с катер отново във водите на Дяволския триъгълник, променил завинаги неговия живот.
След появата на изгубената съпруга Колин Нортън бил толкова превъзбуден, че не можал да мигне. Когато накрая затворил очи, откарал в сън 20 часа. Събудил се и установил, че отново е сам. Люси били изчезнала.
Тази фантастична история разказал на кореспондента на списание „Уикли уърлд нюс” възрастен моряк. Изучаването на архивните материали показало, че първата половина от легендата е истина. Що се отнася до втората... Във всеки случай тя не е по-фантастична от много други истории за безследно изчезнали хора в Бермудския триъгълник, които са се появили отново, понякога в другия край на света.
Учени, занимавали се с мистерията, наречена „Бермудски триъгълник”, предупреждават търсачите на силни емоции, че може да споделят съдбата на „Летящия холандец” - кораба призрак, обречен вечно да броди морета и океани. Предполага се, че той е една от първите жертви на Бермудския триъгълник. „Екипажът на „Летящия холандец” е попаднал в дупка във времето и не може да се измъкне от нея от XVII век насам”, казва историкът проф. Доналд Уилсън, посветил на изучаването на Бермудския триъгълник цели 30 години. По думите на изследователя моряците на кораба са обречени да преживяват едни и същи събития во веки веков или докато не изчезнат земята и океаните. Уилсън добавя: „Без съмнение жертвите не разбират какво се е случило с тях. За капитана и екипажа това е най-обикновен ден в края на 1660 г. и те смятат, че благоприятният вятър, издуващ платната, ги носи към домовете им.”
Дневник
Уилсън е изучил старинни записи и е открил неизвестни пасажи от корабния дневник, който е водил капитанът на „Летящия холандец” Ван дер Декен до момента, в който корабът се е отправил на последния си курс. Тези записи свидетелстват, че той е планирал да минат покрай Бермудите. Следователно, корабът се е озовал в района, наричан Дяволският триъгълник. Времето е било хубаво, а капитанът и екипажът му - опитни. Останките на кораба не са намерени, както и телата на моряците, което показва, че се е случило нещо свръхестествено. Обяснението може да бъде само едно - виновен е Дяволският триъгълник.
Както твърди Уилсън, този район на океана се явява врата към още неоткрити измерения на пространството и времето. При някои обстоятелства, които не ни е дадено да разбираме и които не могат да бъдат предугадени, тази врата се отваря. Всичко и всички, които за нещастие се оказват там, биват всмуквани и попадат в тези различни измерения. Понякога се появяват отново в призрачен вид и така безкрай.
Научни теории
- Гибелта на морските съдове и самолетите може да се дължи на разпада на хидрат метан на дъното на океана. Според една такава теория, изведена от учени в началото на 2008 г., във водата се образуват големи мехури, наситени с метан, в които плътността е толкова понижена, че корабите не могат да плуват и мигновено потъват. Някои предполагат, че, издигайки се във въздуха, метанът може да предизвика също и самолетна катастрофа заради понижаването на плътността на въздуха, което води до намаляване на подемната сила и изкривени показания на алтиметрите. Освен това метанът във въздуха може да доведе до блокиране на двигателя.
- Изказват се предположения, че причината за гибелта на някои съдове, в това число и в Бермудския триъгълник, може да бъдат т. нар. блуждаещи вълни, които, както се смята, могат да достигат до височина 30 метра.
- Предполага се, че при определени условия в морето може да се генерира инфразвук, който оказва въздействие върху членовете на екипажа, предизвиквайки паника, в резултат на което те напускат съда.
Кристи Красимирова
