П ресъхващият Дунав разкрива тайни, лежали на дъното му с години. При отдръпването на водата в лимана на Русенската корабостроителница се показаха останките на легендарния параход „Искър“, който с близнаците си „Вит“ и „Осъм“ поставя началото на българското речно пътническо корабоплаване през 1935 г.
След десетилетия служба „Вит“ и „Осъм“ са унищожени, а „Искър“ е оставен за музеен експонат. Поради безхаберие реликвата потъва в лимана през 90-те години. Йовчо Стоянов, управител на сдружението „Русчук – Старият Русе“, голям колекционер и изследовател на миналото на града, се досеща, че това са останките на „Искър“.
„Не сме видели оригинални документи, но спомените на съвременници и специалисти сочат, че останките са на кораба „Искър“. Той е бил закотвен на това място в лимана, за да бъде предпазен от ледоход на открито. Бил е доста стар, ръждясал, имал е повреди, получил се е някакъв теч и е започнал да потъва. Каквото се е показвало на повърхността, е изрязано за скрап. Корабът потъва през 90-те години и в периода на промените никой не е тръгнал да го спасява аварийно. Сметнали са, че не е нужно да се харчат пари. Отписали са го, това е моето заключение“, коментира пред „Телеграф“ Йовчо Стоянов.
Поръчка
Еднотипните парни влекачи „Искър“, „Вит“ и „Осъм“ са построени през 1924 г. в Ливорно и Монфалконе, Италия, по поръчка от България за нуждите на Дунавската пристанищна служба. Вестник „Русенска поща“ публикува любопитна информация за пускането на вода и кръщаването на корабите, цитирайки италианско издание. „Искър“ е кръстен от г-ца Мария Джадросич на официална церемония в присъствието на директорите на корабостроителницата, представители на българската пристанищна служба, много работници и чиновници.
Посочват се характеристиките на влекача. Дължината му без кърмата е 35 м, ширината – 7 м, височината – 3 м, максималното газене – 1,80 м, брутната вместимост – 200 тона. Двигателният механизъм се състои от две машини от по 170 конски сили, като машините са произведени в Шкодовите заводи. След „Искър“ на вода за пробни изпитания са пуснати „Осъм“ и „Вит“, кръстени съответно от г-ца Анна Джадросич и г-ца Гверина Джадросич. Вероятно трите момичета са сестри и в това е вложена символика. Имало е известно закъснение в строителството на влекачите, тъй като Шкодовите заводи са забавили машините и котлите, но пък са дали отлична работа, посочва вестникът.
„През 1925 г. „Искър“ и „Вит“ идват в Русе, а „Осъм“ остава известно време във Варна. Първите два влекача работят към Дунавската пристанищна служба – возили са камъни и други товари, теглили са шлепове с изгребания от дълбачката пясък, за да се осигури плавателният път, извършвали са превози за строежа на пристанища и т.н.“, обяснява Йовчо Стоянов.
Така е до 1934 г., когато държавата предприема реални действия за създаване на българско дунавско речно параходство, наречено в началото Речно крайбрежно плаване (РКП). Дотогава страната е плащала на чужди параходства за превоз на пътници и товари в българския участък на реката. Решението е добро, но няма достатъчно пари за купуване на нови пътнически кораби. Затова се отпускат 100 000 лева за преоборудване на влекачите „Искър“ и „Вит“ в товаро-пътнически параходи. Преустройването става в Кораборемонтната работилница в Русе (бъдещата Русенска корабостроителница).
параход
Събитие
Пускането на български пътнически речни параходи се превръща в голямо събитие. За всеобщата радост и организираните тържества разказват в книгата си „Български трицвет по Дунав“ В. Дойков, Й. Радоев и Й. Казаков.
На 13 март 1935 г. на русенското пристанище министърът на съобщенията обявява първата българска пътническа линия за открита. От Русе за Видин се отправя параходът „Искър“. Главните тържества са на 17 март, когато „Искър“ тръгва от Видин към Русе, а по същото време от Русе в обратна посока тръгва „Вит“. На началните пристанища и на всички други, на които има спиране, се стичат хора, за да видят първите български пътнически параходи. „Искър“ и „Вит“ се срещат на 18 март, а пасажерите и екипажите се поздравяват взаимно при надути до последно корабни свирки. Напливът на пътници расте, параходите са претоварени и това налага да се преустрои и корабът „Осъм“. През първата година от съществуването на Речното крайбрежно плаване са превозени 41 352 пътници и 4053 тона стоки.
Параходите „Вит“ и „Искър“ извършват 159 рейса по линията Видин – Русе, като обслужват и линиите Видин – Ново село – Връв, Русе – Ряхово, извършват също увеселителни плавания Русе – Гюргево – Русе, Русе – Свищов и др. Разписанието на параходите е съобразено с разписанието на железниците, а цените на билетите не са по-различни от тези на чуждестранните кораби, затова и желаещите са много.
параход
Референдум
„През 1940 г. Речното крайбрежно плаване е преобразувано в Българско речно параходство (БРП), а трите парахода са преименувани на „Мария Луиза“, „Княгиня Евдокия“ и „Княз Кирил“. След референдума за република през 1946 г. са прекръстени на „Георги Кирков“, „Христо Смирненски“ и „Цанко Церковски“, а през 70-те години връщат първоначалните си имена“, пояснява Йовчо Стоянов.
Пенсия
След десетилетия служба в българския участък на Дунав трите парахода са „пенсионирани“. „Осъм“ и „Вит“ не са запазени, а „Искър“ е оставен като музеен експонат и свидетел на началото на българското пътническо речно корабоплаване. Параходът е закотвен при кейовата стена на Националния музей на транспорта и съобщенията в Русе. През зимата е прибиран в лимана на корабостроителницата, за да бъде предпазен при евентуален ледоход по реката. През 90-те години реликвата потъва първоначално частично. Съществуват няколко версии за потъването. Едната е, че при шквал в кораба е навлязла вода и го е потопила, друга е свързана с безотговорното отношение на пиян пазач. Никой не е проявил загриженост и каквото се е показвало над водата, е било изрязано за скрап. Тинята на дъното поглъща останалата част от легендарния параход.
Картина с парахода Искър, закотвен край Музея на транспорта, 1991 г., Художник: Славейко Петров,
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Жанета Йорданова
