- Случаят с йоркширското териерче Кнопа, изритано брутално и убито на улицата от агресивен мъж в жк „Кръстова вада“ в столицата буквално разтърси обществото. Каква струна докосна, че има такъв отзвук?
- Това, което предизвика всеобщо недоволство е, от една страна, тази брутална агресия на извършителя спрямо едно абсолютно беззащитно животинче. Трикилограмово животно срещу 80-90-килограмов мъж. Има значение и това, че самото престъпление е заснето с охранителни камери. Хората реагират по друг начин, когато видят с очите си едно престъпление, а не само резултатът от него. И това, че извършителят наистина беше изключително арогантен. Тук не става въэпрос за някакъв случайно възникнал конфликт на улицата, а за човек, който целенасочено провокира конфликт с преминаващи хора, който в дните преди да извърши това престъпление отново целенасочено е нападал жени с малки кученца и е агресирал срещу тях. Мисля, че цялата тази съвкупност и разбира се това, че случаят е в София, а не някъде в дълбоката провинция, откъдето новините пристигат много по-бавно и обществото много по-трудно реагира, допринесоха за този широк отзвук.
протест срещу насилието над животни
- Какво ви разказа собственичката на Кнопа за инцидента? Не проумявам наистина какво може да провокира такава жестокост?
- Двамата със съпруга й, който е бил навън с кученцето по време на инцидента, са обсъдили ситуацията и смятат, че този човек е реагирал така, тъй като е видял, че съпругът й не се е уплашил, след като е бил провокиран от него. Съпругът й съвсем спокойно му е обяснил, че това е обществено място и му е показал, че събира екскрементите на кучето в плик. Тогава той е агресирал. Този човек вероятно има проблеми с контрола на гнева и тогава е изритал кученцето, което просто е имало нещастието да е в неговия обсег.
- В случая има видео, има гражданско недоволство. Но вероятно десетки са случаите на насилие срещу животни, които остават незабелязани. Как може да има превенция на тази ширеща се жестокост към същества, които са неспособни да се пазят сами?
- Много трудно ще бъде да поставим до всяко безстопанствено куче полицай или до всеки потенциален извършител камера, така че тук мерките, които трябва да се вземат са от една страна превантивни, тоест, когато има данни за някой, който има история на насилие срещу животни или е изявил намерение да проявява насилие над животни, защото има много случаи, в които хора заплашват със саморазправа, тогава институциите трябва да бъдат изключително бързи и безкомпромисни.
- Срещу този човек е имало сигнал няколко дни по-рано. Реагирала ли е адекватно полицията?
- Точно така, срещу този човек е имало подаден сигнал в петък, 30 октомври, тъй като той не само през деня в неделя е нападал хора, но и още преди това има данни, че е агресирал, както казах, основно срещу жени с малки кученца, тоест, очевидно по-слаби от него. Една от жените много се е притеснила и е подала сигнал към полицията. Самият факт, че за два дни нищо не е предприето, извършителят не е установен, не е издирен, не му е връчен предупредителен протокол, не са предприети други мерки, означава, че институциите не са си свършили работата. За това говорим, няма я превенцията. Това престъпление можеше да бъде предотвратено. Ако институциите си бяха свършили работата, първо, кученцето щеше да е живо. На второ място този човек, който аз съм абсолютно сигурен, че вече съжалява за действията си, нямаше да е зад решетките, а вкъщи и да си върши работата. И на трето място, дори самите институции щяха да имат по-малко работа, отколкото имам сега. Това е просто един нагледен пример как институциите не работят ефективно, а вървят след събитията. Те като че ли са добри в събирането на гилзи, а не в предотвратяването на престъпления.
- Как ще отговорите на всички, които се „възмущават“, че обществото не реагира толкова импулсивно на случаи на убити деца? Трябва ли да има изобщо такова разграничение, когато става дума за отнет живот?
- Не, не трябва да има такова разграничение, но трябва да сме наясно с няколко неща. Насилието над животни е ясен индикатор за това, че насилникът е способен да посегне на живо същество. Обикновено се започва с най-слабите, това са животните, домашните любимци в семейството и след това лека-полека агресията се прехвърля върху другите по-слаби членове – деца, възрастни хора, жени. Когато сеподаде сигнал за насилие срещу животното, това е начин да бъде спряна една по-тежка форма на насилие. Това е от една страна. От друга – дали трябва да правим разлика между насилие над животни и насилие срещу деца и защо хората излязоха да протестират сега. Ами, хората излизат да протестират, когато чашата на търпението прелива. В случая това, което потресе обществото е, че едно абсолютно невинно създание, мъничко кученце, беше убито по този безобразен начин от един човек, който е опасен за цялото общество. И не бива да правим наистина разграничение между хора и кучета. Да, може би тези хора, които имат домашни любимци имат по-изострена чувствителност към насилието въобще като явление, но ми се струва, че е хубаво и е важно това, че са излезли хората да протестират, защото по този начин казваме, че обществото ни не търпи насилието. И не бива да правим наистина разграничение между насилие над животни, деца, жени, домашно насилие и т. н.
- Тези дни имаше кошмарни случаи, които не получиха такава гласност – за убита родилка с отрязани млечни жлези и паленцата й, за рязано куче. Какво се случва в това общество? Откъде идва този садизъм?
- За съжаление насилието над животни е ежедневие. И не говорим за единични случаи всеки ден, говорим за много случаи всеки ден. Една от причините да не се стига до масова разгласа на тези случа е, че хората, когато станат свидетели на насилие над животни или не знаят какво да правят, или някакси не им прави впечатление самото насилие. Затова си мисля, че тези случаи не придобиват такъв широк обществен отзвук. Защото специално със случая на това кученце, което е намерено със съмнения за отрязани гениталии и млечни жлези, там не е много ясно какво се е случило, тъй като няма информация дали хората са взели трупа, дали са направили аутопсия, дали тя е показала нещо категорично или това са техни предположения. За разлика от тези случаи, които са ежедневие, случаят с Кнопа е очевиден. Там не можем да изпадаме в хипотези: ама така ли е, не е ли така. Там се вижда всичко. И се вижда съвсем ясно какво се случва с кученцето. Тук моят съвет към всеки, който става свидетел на насилие над животни е винаги да търси съдействие на телефон 112 от органите на реда и ако не получи такова съдействие, да документира с телефона си това, на което става свидетел. Ако става въпрос за убийство на животно, да потърси съдействието на ветеринарен лекар, който може да направи аутопсия и с копието от аутопсионния пртокол и направените снимки да подаде жалба през сайта на прокуратурата. Между другото нашата прокуратура има един доста добре направен уебсайт, от който могат да бъдат изтеглени контактите на всички районни прокуратури и на дежурните прокурори и да се потърси съдействие. Между дрогото може да се потърси съдействие от дежурен прокурор и по телефона, ако няма съдействие от 112.
- Колко сигнала за жестокост към животни са получени през 2025 г. и от началото на 2026 г.? Колко са довели до досъдебни производства, обвинителни актове и влезли в сила присъди? Има ли подобна статистика?
- Тази информация беше изнесена от Министерство на правосъдието, но до 2025 г., ако не се лъжа и това беше във връзка с промение в Наказателния кодекс. Има тенденция за увеличаване, но не съм сигурен за конкретните числа.
Мъчителите на животни от Свищов
Мъчителите на животни от Свищов
- Добър знак ли беше обжалването от страна на прокуратурата на мъчителите и убийци на животни от Свищов?
- Това е добър знак, но в крайна сметка прокуратурата реагира след много силен обществен натиск. Имайте предвид, че след като бяха обявени присъдите на първа инстанция от съда в Свищов, нямаше индикация дали ще бъдат обжалвани. Последваха, от една страна, позиция на сдружение „Кажи“, които много пъти точно описаха какви са основанията да бъде направен този протест срещу тази присъда, след което заедно група активисти и съмишленици се организирахме и започнахме да изпращаме протестни имейли и до Окръжната прокуратура във Велико Търново и до Главната прокуратура и мисля, че в рамките на изминалия уикенд над 60 такива имейла са получени и препратени от териториалното поделение на прокуратурата към Велико Търново до Свищов. Може би този натиск е допринесъл в последния възможен момент, когато изтичаше срока за обжалване на тази присъда, районната прокуратура да протестира и да поиска по-висока присъда. Аз тук в този конкретен случай имам един много прост въпрос и към прокурорите и към съдиите: след като те са се запознали с тези материали, а тук не говорим за единичен случай на насилие над животно, в който човек може да се оправдае с това, че си е изпуснал нервите, че е бил под влияние на алкохол и т. н., а тук говорим за системен, садистичен тормоз над десетки животни, които са били умъртвявани по особено мъчителен начин, в продължение на часове са измъчвани, преди да бъдат убити или да починат от раните си, с какъв морал, с каква съвест тези хора решават да дадат по-ниска и то значително по-ниска от максимално предвидената присъда? Само заради това, че извършителите са изразили съжаление за действията си? Или заради нещо друго? Аз това не мога да си го обясня и би ми било интересно да го обясни някой, който е бил в такава ситуация да вземе такова решение и да издаде такава присъда.
Мъчителите на животни от Свищов
- Моите лични наблюдения са, че дори да се подават сигнали срещу евентуален насилник, те не се обединяват, а всеки е сам по себе си. И ако различни разследващи полицаи се занимават с тях, всичко приключва без никакви последствия за извършителя.
- Да, това може би е един от пропуските на нашите правоприлагащи органи. На тях им е трудно да работят със съвременните методи, с компютри, трудно им е да систематизират тази информация. И това е много притеснителното от една страна. От друга страна, ако говорим само за престъпления, които се разследват от полицията, може би там евентуално може да има някаква проследяемост на тези сигнали. Но ако става въпрос за, да речем, административно нарушение, каквото е нехуманното отношение към животните и където информацията от всички проверки и санкции се съхранява от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), аз съм почти убеден, че тази информация не се споделя с други правоприлагащи органи и наистина, права сте, че липсва тази ефективност на работа на нашите институции, които да могат да проследят и веднага да им светне червената лампичка, когато нещо такова се случи. И отново да се върнем на случая с Кнопа – там нещата са още по-прости. Хората са си свършили работата, подали са сигнал към институциите, но институциите са реагирали бавно и, да, може би за някои два дни е прекалено кратък срок за някаква реакция, но в случая, както се вижда, това бездействие на полицията е скандално.
- Тук всичко е ясно и можем само да очакваме адекватна присъда. Но какво се случва, когато масово разни хора, аз лично ги наричам „нечовеци“, изхвърлят новородени котенца и кученца, завързани в найлонов плик, без никакъв шанс да оцелеят? Как се квалифицира това деяние?
- В случая с Кнопа всичцко изглежда пределно ясно, но въпреки това има мерки, които трябва да бъдат изпълнени – трябва да бъдат иззети тези видеоматериали, трябва да се направи анализ на съдържанието, ще отнеме време. И по-добре да отнеме повече време, но да се свърши качествено работата, отколкото да се претупат нещата и в крайна сметка защитата на извършителя да се възползва от тези пропуски и той да се отърве чист. Когато става обаче въпрос за престъпления, които са по-труднодоказуеми, да вземем например отровителството, през изминалите месеци и години имаше безкрайно много случаи на отравяне на защитенви видове и то защитени видове, в чието опазване са вложени десетки, стотици хиляди евро и въпреки това нямаме нито един осъден. Нямаме като че ли и начин да се разследват тези престъпления. А тук говорим действително за животни, които са ценни по ред причини. Но отровителство има ежедневно и срещу животни, които не се считат за толкова ценни, въпреки че животът няма как да бъде измерен в някаква парична стойност. Когато става въпрос за отравяне на безстопанствени животни или за междусъседски конфликти, в които в крайна сметка единият съсед решава да убие кучето или котето на другия, тези ежедневни случаи пък още по-малко се разследват. И там ако няма ясно доказателство през свидетелски показания на повече хора, през видеоматериали от охранителни камери, те така си остават неразкрити. А тези са опасните престъпления. Това са и хората, които рецидивисти. Много често човек, когато използва веднъж отровна примамка, след това повтаря, защото е свикнал, че това е нещо нормално. Когато става въпрос за изоставяне на животинчета, особено на новородени, които очевидно самостоятелно не могат да оцелеят в природата, а когато са изхвърлени в реката или кофата за боклук, тогава вече е ясно и намерението на извършителя, тогава разкриваемостта също е изключително ниска. А това са най-масовите случаи. И не на последно място, самото изоставяне на животни все още не е определено като престъпление в нашето законодателство. Независимо, че вследствие на това изоставяне може да е настъпило увреждане на животното, може да е настъпила неговата смърт, например ако изоставите животно на автомагистрала и след това то бъде премазано от някой ТИР. Там очевидно има някаква умисъл в действията ви, но не носите наказателна отговорност за това нещо. И това са пропуските в нашето законодателство, които трябва да се изправят. Те не са фрапиращи, но ги има и е добре лека-полека да се работи за тяхното изглаждане. Тук искам да отворя една скоба: говорейки си за законодателни промени, покрай случая с Кнопа имаше страшно много изявления на политици, които осъдиха насилието над животни и това е много хубаво, защото аз си спомням преди 15 години, когато се дискутираха промените в Наказателния кодекс и инкриминирането на насилието над животни изобщо, тогава нещата не бяха толкова еднозначни. Тогава имаше политици, които се изказваха в насока на това, че животните са вещи и че няма нужда да се лежи в затвора за това, че стреляш с въздушна пушка по кучета или по птици. Сега, Слава Богу, това нещо се е променило и няма уважаващ себе си политик, който да излезе с подобно изказване. Но много ми се иска нещата да прераснат от политически изказвания към действия. Тоест, да се случи нещо положително - не за семейството на Кнопа, те са доста изстрадали, особено дечицата в това семейство. Но да се направи нещо, за да се опазят останалите животни и за да няма такива случаи. И в този ред на мисли ми се иска да апелирам към Иван Демерджиев, който също имаше силно изказване, осъждащо насилието над животни, че той е в позицията да промени нещата. Като министър на вътрешните работи той е в позицията да направи действията на МВР по-ефективни и много се надявам да го направи това нещо.
- Трябва ли кучетата да се чипират задължително, за да е пределно ясно кой собственик е решил, че си е взел плюшена играчка, която му е омръзнала и я е изхвърлил навън?
- У нас идентифицирането на кучетата с микрочип е задължително от 2015 г., а с влезлия това лято регламент на Европейския съюз става задължително и за котките със съответния гратисен период. Тук е въпросът дали това на практика се прилага. Ние го имаме това от повече от 10 години, броят на идентифицираните кучета е изключително нисък. А е изключително нисък, защото контролът, както винаги, куца. Контролът тук е размит до безкрайност между Българската агенция по безопасност на храните и между общините, тоест тези, които би трябвало на терен да проверяват дали едно куче има чип са общините, в София това е Столичният инспекторат. На практика те не го правят това нещо.
- Особено ако кучето прекарва целия си живот на синджир в двора, те нямат никакъв шанс да влязат вътре и да го проверят. За какъв контрол говорим тогава?
- Именно. Но не е само това, то няма и желание да се прави. Мотивацията на общините да правят такива проверки е нулева. Единствената мотивация на общината да седне да проверява собствениците на домашни кучета, е за да събира средства за тях, тоест да има финансов стимул. Първо, че една част от общините са въвели съвсем символични такси, говорим за нещо от порядъка на 5 евро на година. От друга страна, особено в малките населени места по-голямата от кучетата са или ловни, или овчарски, а те са освободени от плащане на такси и по този начин съвсем се губи тази част от прилагането на законодателството и трябва да се направи нещо по този въпрос, не може това да продължава вечно, защото ние имаме на хартия никак не лоши закони, но прилагането им е просто безобразно. Аз не знам дали има друга държава с толкова некачествено правоприлагане, каквато е нашата.
убиецът на Кнопа
протест срещу насилието над животни
протест срещу насилието над животни
Това е той
- Явор Гечев е роден през 1976 г. в София
- Средно образование получава в 133 СОУ „А. С. Пушкин“
- Завършва Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг с датско участие и СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност Английска филология
- От 2007 г. до 2021 г. отговаря за маркетинга и връзките с обществеността в българския клон на международната организация за защита на животните „Четири лапи“
- Активен поддръжник на идеята за инкриминиране на насилието над животните и за създаване на зоополиция у нас
- Експерт по хуманно отношение на животните, създател на платформата www.bezdom.info
Кристи Петрова
