В ероятно малцина са тези, които са гледали филмовата поредица за Роки Балбоа и не са се чудили кой е вдъхновил героя. Всъщност няма никаква тайна. Самият Силвестър Сталоун, който играе главната роля, признава, че Роки Марчиано е вдъхновението за неговия герой. Приликите в личните му качества, обкръжението и поведението с Роки Балбоа потвърждават това.
На 31 август стават точно 57 години от смъртта на Роко Франсис Маркеджано, познат като Роки Марчиано. Той загива в навечерието на 46-ия си рожден ден при самолетна катастрофа.
Роки Марчиано
Въпреки че някои моменти в оригиналния филм, като например тренировка с животински труп вместо с боксова круша в месокомбинат, са базирани на истинска история от живота на известния Джо Фрейзър. А битката с Аполо Крийд е базирана на реалния двубой между Чък Уепнър и Мохамед Али, всичко останало във филмите за Роки е по-близо до кариерата на Марчиано. Истинският Роки никога не е губил професионална битка и е спечелил прякора Блокбъстъра от Броктън заради силата на ударите си и редовните си нокаути.
Скалата се изправя срещу Усик!
Бъдещият шампион по бокс в тежка категория Роки Марчиано е роден в Броктън, Масачузетс (САЩ), на 1 септември 1923 г. в семейството на италианските имигранти Пиерино Марчиано и Паскалина Пикиуто. Баща му е от Рипа Театина, Абруцо, а майка му е от Сан Бартоломео ин Галдо, Кампания. Роки има двама братя: Питър и Луис, и три сестри: Алис, Конкета и Елизабет. Когато е на 18 месеца, Маркеджано се разболява от пневмония, като за малко изходът от болестта не е фатален. Бащата и майката работят в местна фабрика за обувки. Семейството е бедно и момчето е свикнало да спестява от детството. В интервю майка му казва, че понякога му е давала джобни пари, но той предпочитал да не ги харчи, а да ги спестява. Тази пестеливост, заедно с неговата простота, ще се превърне в отличителен белег на характера на бъдещия шампион.
Роки Марчиано
По това време много момчета на улицата му боготворили професионалния боксьор Джо Луис, който държал шампионската титла, и Роки не бил изключение. Той мечтаел да стане шампион като Луис и казал на баща си, че когато стане такъв, вече няма да се налага да работи. Между другото той спазил това обещание. След първите си добри заплати той убедил баща си да се пенсионира и дал значителна част от печалбите си на родителите си.
През март 1943 година Маркеджано е призован в американската армия за срок от две години. Имал избор между редовната военна служба или излизане на ринга и защитаване на честта на своята част в състезания. Роки избрал второто. Точно преди уволнението си участвал в голям армейски турнир, където се класирал втори.
След армията Роки решил да опита сили в аматьорския бокс. Имал 12 битки, като загубил четири. През 1947 г. той за първи път влиза на професионалния ринг. Това обаче е само еднократна загряваща битка, за която Роки получава 50 долара – добра заплата по онова време. Неговият опонент, Лий Еперсън, е нокаутиран в третия рунд.
Роки Марчиано
Писмо
Впечатлен от тази битка, Ал Коломбо, най-добрият приятел на Роки, решава да изпрати писмо до известния мениджър Арманд Ал Вайл в Ню Йорк. В писмото го моли да обмисли възможността да промотира обещаващ боксьор от Броктън. Вайл показва писмото на треньора си Чарли Голдман, който се съгласява да вземе младия мъж и да оцени потенциала му.
Роко пристига в Ню Йорк. В тренировъчната зала Голдман, опитвайки се да оцени потенциала на амбициозния боксьор, го моли да работи с тежка торба. Неговият помощник-треньор, чието мнение също търси, предполага, че момчето никога няма да постигне нищо. Но Чарли вижда нещо в него и решава да му даде шанс, макар и със строги условия.
Голдман честно казал на Роки, че е твърде стар, за да започне боксова кариера (23), нисък за тежка категория (179 см), с къси ръце (173 см обхват), тромав и едва ли ще стане добър боксьор в тежка категория. Единственият му шанс бил да му се подчинява и да работи усилено. И да, това можело да отнеме години и не можел да очаква значителни пари, докато не си изгради име в света на бокса. Роки кимнал в съгласие и започнал да тренира – щастлив, че все пак е нает.
Тренировки
Чарли Голдман следвал принципа: ако един боксьор е висок, направете го по-висок; ако е нисък, направете го още по-нисък. Роки бил по-нисък от повечето в тежка категория по онова време и Чарли го научил да се навежда ниско в битките. Друг недостатък на Роки били късите му ръце, така че вместо прав джоб (бърз директен удар с предната ръка), той го накарал да тренира дълго ляво кроше, като едновременно с това се приближава. За да научи протежето си да се движи лесно и бързо по ринга, специалистът завързал краката на Роки с ластици. В началото Роки спарингувал в тази позиция, удрял тежка торба и скачал на въже, докато не научи правилното движение.
Роки Марчиано
Роки тренира с обсесивна упоритост. Той отделя особено много време на бягането. През цялата си професионална кариера той бяга по 7-10 км дневно. Няколко седмици преди битка увеличава това разстояние до 15-20 км. Неговият отличителен стил на тренировки са кратки спринтове от 100-200 метра нагоре. Той тича по някой хълм с максимална скорост, а бягането надолу се смята за почивка. Той продължава по този начин, докато се изтощи. Това обяснява легендарната му издръжливост – докато противниците му вече дишат тежко в последните рундове, той е толкова свеж, сякаш току-що е влязъл на ринга.
Друго от отличителните движения на Роки Марчиано е боксът със сянка във вода, където той се гмурка до врата и се бие с въображаем противник. Може би именно тази тренировка го е научила как да поддържа равновесие и да не пада, когато пропусне удар на ринга.
Готов
Когато Арманд преценява, че Марчиано е готов за битка, той урежда първата му професионална битка. Неговият опонент е незабележителният боксьор Хари Билазарян, запомнен от феновете на бокса само като първия професионален опонент на Роки. Това се случва на 12 юли 1948 г. Роки го нокаутира в третия рунд.
Следващите битки са незабележителни. Марчиано нокаутира един след друг боксьори, избрани от неговия мениджър. Те са далеч от най-добрите бойци. Самият треньор на Роки веднъж коментира: „Всеки опитен боец лесно би предвидил удара на Марчиано. Той не можеше да скрие основния си удар. Но тези момчета не го видяха и затова паднаха.“
Треньорът щателно анализира грешките на Роки във всяка битка и не се шегува с думите. Марчиано се учи, усъвършенства се и скоро малко остава от пренебрежителния поглед, който е виждал, когато влиза в залата на Чарли. Той се научава да крие основния си удар, често прикривайки го с поредица от разсейващи фактори. Виждайки напредъка на протежето си и вярвайки в него, Вайл започнал да го съревновава с все по-силни боксьори в тежка категория. Той печелил всяка битка, почти винаги с нокаут. Сред тези битки, които постоянно го водили към шампионата, две заслужават да се отбележат: битка с Кармайн Уинго и битка с Джо Луис.
На 30 декември 1949 г. е битката на Роки Марчиано срещу Кармайн Уинго. Последният е млад и техничен боец. Тази битка е последната в боксовата му кариера и почти го оставя инвалид. В шестия рунд той получава мощен десен ъперкът в челюстта. Младият мъж изпада в безсъзнание. Не успяват да го свестят на ринга. В крайна сметка Уинго е откаран в болница, където лекарите се борили за живота му, а след това и за здравето му, почти 10 дни.
През тези дни Роки бил толкова притеснен за младия боксьор, колкото и за близките на Уинго. Той платил за лечението му, дарявайки 2000 долара. Той му дал още 500 долара, когато научил, че вече няма да може да се бие на ринга, за да се издържа, докато си намери работа. Впоследствие Роки му изпратил билети за битките си и те станали приятели. Кармайн впоследствие смятал всяка победа на Роки за своя.
Роки Марчиано
Въздържание
След тази битка Вайл държал Марчиано далеч от ринга почти три месеца, докато не се убедил, че е оставил инцидента зад гърба си и е готов да се бие отново със същата свирепост и воля за победа, както преди.
Битката на Роки с неговия детски идол Джо Луис се състояла на 27 октомври 1951 г. Джо се пенсионира през 1948 г., завръщайки се на професионалния ринг през 1950 г. поради финансови затруднения. В продължение на една година той побеждавал различни противници и печелил пари, докато Ал Вайл не му предложил битка с Роки. На Луис му била обещана щедра чанта и той приел.
Джо получава прякора Кафявия бомбардировач заради мощните и бързи удари, но скоростта му вече не е такава, каквато е била по време на шампионските му години. Роки го нокаутира с дясно кроше в осмия рунд. Тази победа му донася признание. След това малцина се съмняват в потенциала на Марчиано да стане шампион. Той се бие още няколко пъти, докато не си спечелва правото на мач за титлата. Неговият опонент е действащият световен шампион Джърси Джо Уолкът.
Шампион
На 23 ноември 1952 г. Роки Марчиано и Джърси Джо Уолкът се бият за световната титла в тежка категория. Това е война, която Роки безнадеждно губи. Във всеки рунд той се нахвърля върху Уолкът, надявайки се да го хване и да го повали на земята. Но Джърси Джо е по-техничен боец. Той убедително печели рунд след рунд по точки. До 13-ия рунд малцина вярват, че нещо може да се промени – Уолкът не позволява на никого да го удари, а той вече печели по точки. Марчиано също знае това. Само няколко секунди преди края на рунда Роки най-накрая нанася силен и точен удар в брадичката на опонента си, нокаутирайки го. Така Роки Марчиано става новият шампион.
По-късно Уолкът му изпраща пощенска картичка, изобразяваща бик и матадор. Срещу бика е написано: „Ти си“, а където е матадорът: „Аз съм“. Джърси ще каже също, че никога не е искал да губи, но тъй като стане... „Ако щеше да е Роки Марчиано, радвам се, че беше Роки Марчиано, защото е добър боксьор и ще бъде велик шампион“, отбелязва Джърси Джо Уолкът.
Роки се бие още пет пъти на ринга, защитавайки титлата си, и се оттегля непобеден. Той обявява оттеглянето си от професионалния бокс през 1956 г. Така приключва кариерата на един обикновен италианец, който по всички сведения не би трябвало да стане велик боксьор, но въпреки всички трудности става такъв. Неговият личен професионален баланс от победи и загуби е 49-0, 43 от които нокаути.
На върха на славата
След като се оттегля от бокса през април 1956 г., Роки Марчиано прекарва времето си в разнообразни бизнес начинания, медийни изяви и семейни ангажименти.
Той умишлено решава да напусне спорта на върха на славата си, за да не повтори съдбата на своя идол Джо Луис. Животът му през следващите 13 години (до смъртта му през 1969 г.) включва няколко основни дейности.
Марчиано става популярно телевизионно лице. Той води седмично боксово шоу по телевизията, коментира мачове и често се появява като гост в различни предавания.
В същото време Роки инвестира в различни сфери – от вериги ресторанти и застрахователен бизнес до инвестиции в недвижими имоти. Голяма част от времето си прекарва в пътувания из САЩ, за да подкрепя промоционално своите или чужди бизнес проекти.
Роки Марчиано
„Супер битката“ с Мохамед Али
През 1969 г. Марчиано участва в уникален проект – т.нар. The Super Fight. Тъй като тогава Мохамед Али няма право да се боксира, двамата велики шампиони заснемат симулиран спаринг, който е компютърно анализиран въз основа на техните статистики. Двамата заснемат десетки възможни рундове, а финалният филм (който показва как Роки нокаутира Али) е излъчен в кината по целия свят. За целта Роки влиза във форма и сваля близо 20 килограма.
Роки Марчиано
Кристи Петрова
