В анга предсказала земетресението в Свищов една година преди то да се случи. Тази година се навършват 48 години от опустошителния трус, взел над 100 жертви, една трета от които деца. През 1976 г. семейство от Свищов отишло при петричката ясновидка да търси лек за болен член от семейството. „Той ке се оправи, не му берете гайлето. Ама да се пазите у марта, щото там, дека живеете, земята ще се помести и страшно ке стане. Да бегате скоро от водата“, посъветвала Ванга семейството. То обаче забравило за предупреждението и се сетило за него няколко месеца по-късно, когато страшното наистина се случва.
Бучене
Денят е 4 март 1977 г. Часът е 21,24. Хората в Свищов са по домовете си, гледат телевизия или вече са си легнали. Внезапно се чува страшно бучене, а след това земята се разтърсва. Трусът продължава 77 секунди, след което затихва. Според данни на сеизмолозите трусът в Свищов е част от земетресение с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в областта Вранча в Източните Карпати, Румъния. В района на Свищов силата му е почти колкото в епицентъра, 7,2 по Рихтер, което го поставя в челната тройка на най-силните известни земетресения в българските земи.
Спрелият часовник след труса в Свищов.
Резултатите от труса в крайдунавския град са опустошителни.
Една от падналите сгради в Свищов при силното земетресение.
Изцяло разрушени са две жилищни сгради: висок жилищен блок и младежко общежитие на химическия комбинат „Свилоза“. Десетки други сгради са частично повредени, а някои се налага по-късно да бъдат съборени, защото се оказват опасни за обитаване. Според запазените документи от онези години общият брой на разрушените и на пострадалите сгради надхвърля 800.
Часове след земетресението към Свищов са мобилизирани стотици доброволци, както и милиционери и войници от най-близките военни поделения. Гледката е толкова страшна, че нервите на младите войничета не издържат и някои от тях припадат.
Загинали
Един от въпросите, който и днес предизвиква спорове е за броя на загиналите. От руините са извадени 109 човешки трупа. От тях 27 на деца и младежи на възраст под 18 години. Сред загиналите е и 10-месечно бебе. Хора, участвали в спасителните дейности, обаче по-късно твърдят, че броят на загиналите под развалините надхвърля 130. Броят на ранените е между 140 и 150 човека. Труповете са наредени в коридорите на местната болница един до друг за разпознаване. Още тогава се пуска слухът, че някои от жертвите можело да бъдат спасени, но са останали прекалено дълго под отломките и са починали от задушаване.
Най-голям е броят на загиналите в срутилия се като картонена кула осеметажен блок на ул. „Г. Матев“ – цели 76 човека. Сред тях най-потресаваща е трагедията на гръцкото семейство Стефопулу, живеещи на последния етаж. Загиват всичките 9 членове на това семейство: бабата и дядото, родителите и петте им деца.
Войници издирват пострадали от труса в Свищов с епицентър Вранча.
Издирвателна акция насред руините.
По една зловеща ирония на съдбата няколко години по-късно семейството бяга от военната хунта в Гърция и търси спасение в България. В другата срутила се сграда, общежитието на „Свилоза“, загиват 45 човека. Повечето от тях са млади специалисти инженери, изпратени тук в командировка, след като завършват висшето си образование.
Паметните плочи на жертвите от кошмара в Свищов.
Няколко дни след труса с хеликоптер в Свищов пристига лично Тодор Живков. Веднага след кацането си той става свидетел на необичайна гледка. На метри от него от „Свилоза“ с викове и писъци излизат бягащи хора. Оказва се, че по това време в завода се извършва горене на опасни отпадъци. Нещо, за което работниците не са били предупредени. Когато виждат издигащите се гъсти кълба черен дим и усещат острата миризма, те решават, че е избухнал пожар и се пръскат като пилци. След като първоначалната му изненада минава, Тодор Живков иска от местните партийни кадри и шефове на милицията да му съобщят за размера на трагедията и броя на загиналите. Когато научава за загиналите деца, Живков се разплаква. По негово лично разпореждане е започнато разследване за причините за падането на двете жилищни сгради. Резултатите от това разследване, разбира се, никога не са оповестени публично. Те обаче показват, че блокът и общежитието са се съборили до голяма степен, защото при изграждането им строителите са спестили по-голямата част от материалите, а парите са присвоили за себе си. Разследването е поверено на Главната прокуратура на НРБ. Наказан ли е някой виновен обаче не става ясно нито тогава, нито по-късно, след падането на тоталитарния режим.
Памет
Типично в стила на тогавашното време управляващите правят всичко, за да омаловажат случая. В официоза „Работническо дело“ за „инцидента“ се съобщава в 2-3 изречения, а броят на жертвите е намален до символичните четирима. Акцентът е върху посещението на Тодор Живков в Свищов.
Днес на мястото на двете срутили се сгради има поставени паметни плочи. Всяка година на 4 март жителите на крайдунавския град се прекланят пред паметта на нелепо загиналите свои съграждани. И се молят ужасът от 1977 г. никога да не се повтори.
Кмет написа книга за бедствието
В началото на миналата година, в навечерието на поредната годишнина от земетресението, кметът на Свищов Генчо Генчев написа книга, в която разказва неизвестни истории около и след труса. Книгата е озаглавена „Травматичната памет на Свищов“ и е създавана след 5-годишен изследователски труд на местния градоначалник. Книгата е научно етноложко изследване, включващо исторически сведения, факти, експертни становища, както и лични истории на хора, изгубили своя дом и най-близките си роднини. „Информацията, която ми разказаха тези хора, е наистина потресаваща. Това са хора, които открехнаха сърцата си и които досега не бяха говорили по тази болезнена за тях тема. Смисълът на тази книга е да запазим паметта на всички онези загинали неволно, заради човешки грешки. И именно от тези грешки е важно да се учим днес, за да можем да предотвратяване подобни трагедии и занапред“, сподели при представянето на книгата си авторът Генчо Генчев.
Във Вранча земята често се люлее
Земетресението нанася най-страховитите последствия в епицентъра Вранча. Разрушени там са стотици сгради, а жертвите са над 1600 човека. Вранча е един от сеизмично най-активните райони в Европа. През ХХ век там са регистрирани десетки труса. От тях 30 са с магнитуд над 6,5 по скалата на Рихтер. Двете най-силни от тях са през 1940 и 1977 г.
При тях земните трусове се усещат чак до егейското крайбрежие на юг и до Финландия на запад, а последиците от тях са катастрофални. Едно от последните силни земетресения във Вранча е регистрирано на 16 септември 2024 г. и е с магнитуд 5,2 по скалата на Рихтер. Земетресението е усетено в България, Молдова и Украйна.
Иван Георгиев
