С наближаването на сезона за лов на прелетен дивеч всеки ловец се вглежда в своя пръв помощник и прави необходимото да освежи навиците му. Но има кучета, които генетично са предопределени да са майстори в лова, и едно от тях е курцхаарът. Това обяснява защо той днес е сред най-разпространените птичари не само в Европа, но и в България. Много ловци избират именно него за партньор в излетите си в полето заради неговата всеотдайна и неуморна работа в търсенето на пернатия дивеч.
Не са малко обаче и отлично работещите курцхаари, за обучението на които стопаните им са хвърлили повече усилия и затова имат впечатляващи резултати – с тях много успешно се ловува и на зайци, а и на диви прасета.
Генеалогия
Това куче е олицетворение на немския рационализъм. Когато германската аристокрация загубила феодалните си права над лова, той започнал да се практикува и от простолюдието. Това породило нуждата от достъпно и в голяма степен универсално куче, надарено със сила и издръжливост, способно да открива и преследва дивеча на всякакъв терен. Създаването на породата започнало в Германия още през втората половина на XVIII в. Обикновените бюргери вече можели да ловуват законно, но за тях основен приоритет не били елените, глиганите и сърните, които си останали запазени за ловците от феодалните замъци, а главно ловните птици и зайците.
Започнало кръстосването на няколко изходни породи, от които се появил т. нар. германски брак. В него се съчетавали силното обоняние на английския пойнтер и неговата изящна и каменна стойка пред дивеча, неуморимостта и добрия апорт на ударения дивеч от старите испански птичари с къс косъм, а от френския брак, който не се боял от водата и работел охотно на водоплаващ дивеч, дошла и тази специфична черта. Кръстосването на толкова много породи вървяло с променлив успех, защото се търсело едно наистина универсално ловно куче. Ловците в Германия обаче ставали все повече и искали немският птичар да може всичко. Задачата изглеждала неизпълнима, но накрая все пак се избистрил образът на курцхаара. Родословната книга на породата се води още от 1872 г., а нейният стандарт е утвърден през 1912 г. За родоначалник на курцхаарите по света се смята песът Хектор I от Тюрингия.
Характер
Курцхаарът напълно увенчал дългогодишните търсения. Кучето се получило едро и неизтощимо при работа в полето. Характерът му бил уравновесен, но със силно изразен ловен инстинкт. У дома курцхаарът няма да ви впечатли с игривост и интелигентност, като например сетерите, но стига да го заведете на полето и той видимо се преобразява.
Става пъргав, носи се неуморимо пред ловеца и нещо много важно - способно е да открива дивеча с горен и долен нос! Когато главата му е вдигната, то вдишва миризмата от притаилата се птица от огромно разстояние. Щом се насочи към нея в широк галоп и локализира дивеча, курцхаарът превключва на долен нос. Той пръхти с наведена в тревата и бурените глава, решително се завира в туфи и бодливи трънаци, но не се отказва, докато не приближи и зърне скрилата се там птица.
Тогава в него се проявява кръвта на пойнтера. Курцхаарът прави изразителна и достатъчно продължителна стойка пред дивеча, особено ако наоколо няма други ловни кучета. Ако те обаче са наблизо, стойката не е така трайна и стопанинът му трябва по-бързо да притича до четириногия си помощник, за да не пропусне вдигането на птицата.
Йото Пацов
