О свобождението на България от петвековното османско владичество носи много радост на по-голямата част от българския народ. Наред с това обаче свободата удря мнозина българи, които по един или друг начин са участвали в извоюването й. За да разберат, че са гледани с лошо око от новите български властници. Депутатите в първите български народни събрания очевидно се вземат твърде на сериозно и започват да коват не само съдбините на новата държава, а и въпросите за живота и смъртта на българския народ.
Парламент, министерства и всякакви други държавни институции и постове се превръщат в удобно средство за разрешаване на стари спорове и вражди, някои от които чисто кокошкарски. Десетки, а може би стотици български поборници, опълченци, взели активно участие в освободителните борби, остават без пенсии, защото такова е желанието на онези, окупирали пейките в събуждащото се за живот българско Народно събрание и наричащи себе си гордо властници. Сред потърпевшите е дори и такава изключителна личност като легендарния войвода дядо Ильо Малешевски.
Та какво остава за една жена, пък била тя и съпругата на поета революционер Христо Ботев. За разлика от своя известен съпруг, Венета Ботева като че ли винаги остава и днес встрани от интереса и вниманието на останалите българи. Да, тя не е водила чета и не се е била със сабя в ръка за свободата на България. Но тя е тази, която ражда наследниците и потомците на знаменития войвода.
Биография
Венета Минчева Визирева е родена през 1847 г. в Търново в семейството на търговеца Стоян Визирев. По майчина линия тя е роднина на бъдещия български владика Панарет Рашев. Напълно в стила на тогавашните патриархални традиции една 17-годишна Венета е омъжена за богатия търновец Дончо Петров. По думите на самата Венета съпругът й се отнасял с нея ориенталски като към ханъма, която трябвало само да си стои вкъщи, да ражда деца и да върти домашната работа. „Сърцето му беше студено“, споделяла тя. И макар да ражда на деспотичния си мъж един син, отношенията между съпрузите не се променят. Накрая търпението на Венета се изчерпва и тя взема решение да напусне мъжа си. Едно решение немислимо за жена в онези патриархални години.
Къщата на Венета Ботева в Търново
Един ден, докато мъжът й е по работа извън града, Венета събира багажа си, взема на ръце сина си Димитър и напуска чорбаджийския дом завинаги. С помощта на своята майка тя успява да стигне в Букурещ, където по това време живеел вуйчо й Панарет. Тя и синът й заживяват във владишкия дом, а Венета се грижи за него като за собствен. Така изминават цели шест години. Един ден в местното българско училище, което се намирало на долния етаж на владишкия дом, пристигнал нов учител, Христо Ботйов.
Легенди
Как между владишката родственица и даскала са прехвръкнали първите любовни искри, какви думи са си казвали, ще си остане завинаги тайна. Самата Венета не обичала да говори за това с потомците си по-късно след смъртта на своя любим. Според една от легендите първата им среща е по време на празненство във владишкия дом, на което бил поканен и даскал Христо, а Венета поднасяла кафе на гостите. Когато Панарет разбира за връзката на своята любима племенница с хъша Христо, изпада в ярост и категорично й забранява да се среща и вижда повече с него.
Вместо това обаче през юли 1875 г. двамата млади узаконяват своята връзка, като сключват брак. През тази по-малко от една година, докато са заедно, Венета през цялото време е принудена да дели любовта на своя Христо с тази към отечеството. Тя обаче приема това смирено и дори нещо повече, често помага с пари, храна и дрехи не само на вечно безпаричния си мъж, но и на неговите другари хъшове.
След поредната кавга с Венета, разгневен, че троши парите му за харамиите, вуйчото я заплашва, че ако продължава да се среща с Ботйова, ще я изгони от дома си, при това заедно с нейния син. Разплакана, Венета разказва за скандала на своя любим, който гневно извиква: „Скоро да си вземаш нещата и сина и да дойдеш при мене. Отсега нататък ще живеем тримата и ще делим заедно несгодите“.
Бягство
Венета не чака втора покана. Събира най-необходимите си вещи в един сандък, който товари на каруца, хваща Димитра за ръка и пристига в квартирата на своя съпруг. Сигурно никак не е било лесно на търговската дъщеря Венета да замени удобствата на владишкия дом с тясната квартира на хъша, в който често се налагало и да си лягат гладни. Въпреки това търпеливо понася всички несгоди и дори иска от мъжа си да я посвети в „народните си работи“, за да му помага. И за двамата вероятно е било голямо щастие новината, че Венета е бременна и носи в утробата си детето на любимия Христо. Но дори и това не може да спре революционера по пътя към постигане на заветната цел, Освобождението на България.
На 13 април 1876 г. се ражда малката Иванка. А само месец по-късно, на 12 май, войводата Христо Ботев напуска семейството си и повежда четата с парахода „Радецки“ към България. На съпругата си той не казва, че отива да се бие. Излъгва я, че ще пътува до Браила и Галац и затова ще отсъства няколко дни. Преди да излезе от стаята обаче, Ботев два пъти се връща да целуне Иванка.
Прощалното писмо, написано от парахода Радецки от революционера до близките му
Преди да се отправи към своята гибел, той моли приятелите си да не оставят семейството му да гладува. Какво са можели да сторят обаче останалите хъшове, които също постоянно нямали средства. След като търпяла повече от година и половина, накрая Венета Ботева е принудена да се обърне за помощ към вуйчо си - владиката. Той пък, след като я нахокал строго, накрая все пак се смилил над нея и децата.
Пенсия
След Освобождението през 1878 г. Венета Ботева се връща в родното Търново. В първите месеци като жена на поборник й е отпусната държавна помощ от Временното руско управление. След това обаче тя е спряна. Със съдействието на бивши другари на мъжа й българското Народно събрание отпуска на Венета мизерната пенсия от 30 лв. месечно.
Парите обаче не стигат доникъде и тя е принудена да се унижава, като няколко пъти пише молби да й бъде увеличена пенсията на 60 лв. Молбите обаче така си остават без отговор и последици. Огорчена в последната си молба, тя пише: „Подадох прошение, защото исках да покажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са мисля по-достойни от заслугите на тези, към които народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпуснало по 500-600, че даже и 1000 лв. месечно.
Нима почитаемото народно представителство мисли, че с тези 30 лв. месечно ми е било възможно да се издържам и че те са достатъчно добро възнаграждение? Нима българският народ така цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството? Аз се отказвам от своята нищожна пенсия и изказвам своето искрено желание тези пари да се разпределят всекиму според заслуженото“. Това писмо е публикувано в опозиционния вестник „Млада България“ с лаконичния коментар: „По-тежка и по-заслужена плесница едва ли би могла да се даде на днешното ни Народно събрание“.
Кончина
Останала без никакви средства, Венета Ботева е принудена отново да се обърне за помощ към своя вуйчо Панарет Рашев, като отива да живее в Букурещ при него. Там тя остава до 1887 г. Когато вуйчото умира, отново събира багажа на път за Търново. Там с парите от завещанието на владиката Панарет си купува къща, в която живее с дъщеря си Иванка.
Вуйчото Панарет Рашев през целия си живот помага на своята племенница Венета
През 1906 г. Венета Ботева преживява поредния жесток удар в живота си, свързан със смъртта на дъщеря й Иванка след операция. Тя остава и живее сама 9 години, преди да се премести в София при семейството на своя син. През 1919 г. моли сина си да я заведе да види отново Търново. Там, в родния си град, на 27 февруари 1919 г. съпругата на Христо Ботев умира на 72-годишна възраст, уморена и огорчена от живота и от хората, на които е вярвала и които я предават след смъртта на съпруга й. Погребана е до дъщеря си в старите Търновски гробища, където днес се намира парк „Дружба“.
Гробовете на двете най-близки жени на Христо Ботйов в центъра на Велико Търново
Иван Георгиев
