И звънземни ни наблюдават от разстояние какви ги вършим. Като правят това чрез два монолита – на Марс и на неговия спътник Фобос, твърдят с вещина уфолози.
Обектите са много странни и приличат сякаш са дело на разумна цивилизация, а не дават индикации, че са образувани по естествен път.
Одисея
Монолитите сякаш са излезли от творба на Артър Кларк. В публикувания през 1968 г. роман „Една Одисея в космоса през 2001-та година“ майсторът на фантастиката описва монолити, които пристигат да наблюдават живота на Земята. Вглеждайки се в един от тях, маймуните се превръщат в хора. След хилядолетия монолитите са открити на други места в Слънчевата система (на Луната, Юпитер) от хората астронавти. През същата 1968 г. Стенли Кубрик прави легендарния си филм, който у нас върви под заглавието „2001: Космическа Одисея“. Любопитно е, че филмът е по разказа „Стражът“, а след излизането му Кларк пуска разширена и преработена версия, превърнала се в култовия роман.
Метри
На Марс монолитът е висок около 5 метра, а на Фобос е доста по-голям – около 85 на 90 метра. Вторият доскоро се смяташе за по-интересния обект от двата. Той получи световна известност, след като Бъз Олдрин – легендарният астронавт, който заедно с Нийл Армстронг стъпва първи на Луната, призова да се подготви мисия, която да кацне на Фобос, а не на Марс. Според Олдрин монолитът на спътника изглежда, че не е природно образувание. Астронавтът казва: „Този монолит е много странна структура за такъв малък космически обект като Фобос, който прилича повечето на картоф с диаметър 26 километра и който прави пълна обиколка около Марс на всеки 7 часа. Който е видял монолита на Фобос, не се съмнява, че той е поставен там. Въпросът е кой го е направил. Е, аз не зная това, но трябва да отидем и да проверим. Може вселената да го е поставила, ако искате може и да е самият Бог“.
Откритие
Монолитът на Фобос е открит през 1998 г. от Ефрейн Палермо и Лен Флеминг, които са разглеждали снимки от сателит, проучващ Марс и спътниците му. Монолитът се намира на страната на Фобос, която постоянно е обърната към Марс. (Също както Луната винаги гледа Земята само с една страна, така е и при Марс и неговия по-голям спътник Фобос.)
Любопитно е изказването на Алън Хилдебранд от Канадската космическа агенция: „Ако успеем да стигнем до Фобос, може и да не е необходимо да летим до където и да е другаде, за да търсим разумни същества в галактиката“.
От НАСА пък сравниха двата монолита и казаха, че може би няма да е интересно да се посещават, защото самият факт, че ги има на планета и неин спътник говори колко често подобни структури се образуват в този край на Слънчевата ни система.
Факт е обаче, че нищо от познатите ни природни явления не може са обясни образуването и на двата монолита. От друга страна, пък природата е пълна с чудеса и вероятността монолитите да са естествено появили се, вместо да са дело на извънземни, е напълно заслужаваща вниманието ни.
Уфолози обаче смятат, че е напълно възможно и двата монолита да са дело на по-развита цивилизация, която ни наблюдава и очаква нашите реакции. И да види кога най-накрая ще тръгнем да се разхождаме из Космоса, а не само около планетата си. НАСА възнамерява обаче първо да отиде до монолита на Марс, а след това евентуално и до този на Фобос. В последно време обаче уфолозите започват да обръщат по-голямо внимание на монолита на Марс. Олдрин обаче твърди, че подобни скални образувания има в Аризона и монолитът на спътника е в пъти по-интересен, дори само от геологична гледна точка.
Въпрос
Уфолозите обаче задават и още един важен въпрос. Те питат защо, след като НАСА качи толкова много апарати на Марс, не обръща нито един от тях да прави снимки на монолитите. Или поне тези снимки не стават достояние на човечеството.
Георги П. Димитров
