С лед като пое по забравените калдъръмени пътища на автентичния български дух със спечелилите хиляди читатели у нас романи „Жива“ и „Посветена“, българската авторка Ина Ясипова се завръща с нов любопитен проект, който се впуска по следите на мъдростта на древните ни предци - „Зодиакът на старите българи“, издание на „Сиела“. Книгата разкрива методите, чрез които древните българи са гадаели съдбата си и са откривали своето място във Вселената.
Романите на Ина Ясипова Жива и Посветена.
Писателката от дълги години живее в Австралия, но изцяло се посвещава на родното и повежда читателите из зодиака на древните ни предци, който значително се различава от традиционната астрология. Вместо да търсят отговори в подредбата на планетите, старите българи са се обръщали към природата около нас и са вярвали, че съдбата на всеки човек е предопределена от нея. Ина Ясипова събира сведения от най-закътаните крайчета на родината, пътува из опустели къщи, горски пътеки и забравени от света селца – и някъде там тя намира истинската България. Такава, каквато малко хора познават.
В „Зодиакът на старите българи“ всяка една седмица отговаря на една от 52-те зодии и носи знака на определено животно, дърво, камък или цвете. А всеки един знак носи знанието за българските съдби – предопределените качества и черти на всеки човек в зависимост от датата му на раждане. Всяка зодия е съпътствана от специална билка с особено благотворно действие върху хората, родени под съответния знак, както и специално свещено място по българските земи, от което те черпят енергия и вдъхновение.
По изрично настояване на Ина Ясипова не публикуваме нейна снимка.
- Ина, знаем за най-различни хороскопи, но точно за българския почти нищо не ни е известно, вие как достигнахте до него?
- Първо – това не е хороскоп. Хороскопите представляват карти на разположението на небесните тела и изследват влиянието им върху хората. Старите българи обаче са търсели отговори на въпросите си не в небето, а в природата около тях. Нашият народ е много силно свързан със земята, с природните стихии – водата, огъня, вятъра. Оказа се, че нашите предци са свързвали съдбите си не с движението на планетите, а с животворящите сили около себе си. Календарът на съдбите е документ за светогледа на старите българи. Той показва техните възгледи за живота и начина, по който са възприемали знаците на природата.
- Казвате, че става въпрос за апокриф, моля за повече подробности за този ръкопис.
- Аз живея от много години в Австралия. Там завърших образованието си, там изградих професионалната си кариера и сега се радвам на един добре уреден живот. Австралия е страна, в която ако човек е трудолюбив и амбициозен, може да постигне висок стандарт и обществен статус. Стараех се да не мисля за България, защото спомените от родината ми бяха свързани с една много голяма лична болка, която се опитвах да забравя.
Ала зовът на корените се оказа по-силен от мен. Усещах някаква мистична сила, която ме дърпа да се върна. Моята родна земя сякаш искаше да ми предаде някакво послание. Върнах се в България и изкарах едно вълшебно лято в една изоставена махала в Балкана. Там усетих земята си, открих мъдростта на старите хора и пренаредих ценностите си. Почувствах нужда да записвам преживяванията си, за да не ги забравя. Така се родиха романите ми „Жива“ и „Посветена“.
След това лято започнах да се връщам често в родината си и да обикалям места, по които рядко стъпват туристи. Интересуваха ме забравените кътчета, които все още съхраняват тайните на старите българи. В една изоставена родопска махала срещнах Учителя М. Т., който ми разказа смайващи неща за произхода на нашия народ. Той ми подари ръкописа с българските съдби – знанието за календара на нашите прадеди, за това как са свързвали всяка седмица от годината с някое цвете, дърво, камък или животно. За билките, които закрилят всяка българска съдба и за свещените места по нашите земи, от които можем да черпим енергия.
Беше ми нужно време, за да разчета този ръкопис – той е написан на архаичен език и съдържа думи, които вече не използваме. Мой познат, преподавател по история, потвърди автентичността на текста – създаден е през първата половина на XIX век и е събрал знание, което дотогава се е предавало устно – от поколение на поколение.
Преди да си отиде от този свят, Учителя М. Т. ми каза, че аз ще бъда Пазител на това знание, но не ми каза какво да правя с него.
Реших, че трябва да го публикувам, за да не се изгуби това познание, което ни напомня, че можем да открием истината за себе си само ако възстановим връзката си с природата и земята.
- Според древния български календар всяка година е имала 365 дни, а дали са компенсирали по някакъв начин деня, който добавяме в съвремието за високосните години?
- Старите българи са били много добри астрономи. Водели са се по Юлианския календар и при тях всяка четвърта година е била високосна, а към месец февруари се е добавял един ден. В българския зодиак този ден се пада в седмицата под знака на Ореха. Считали са, че хората, родени на 29 февруари, имат специални дарби и умеят да гадаят.
- Имате ли обяснение защо за старите българи новата година е започвала в деня на зимното слънцестоене Еднажден?
- Обяснението е логично – денят на зимното слънцестоене е начало на всеки годишен цикъл. Това е датата, която бележи ново начало за природата – след 21 декември денят започва да нараства. Наричали са го Еднажден – ден първи. Ден, от който започва ново броене. Затова за тях е било важно кой ще пристъпи прага на дома им в този ден. Възприемали са този човек като орисник на започващата година.
- В предговора към „Зодиакът на старите българи“, който ни бе предоставен от „Сиела“, пишете, че българският народ ще изчезне след по-малко от 61 години, през 2084 г. А дали според вас е възможно и тук да става нещо като при маите през 2012 г., когато просто календарът им завърши и започна нов? Дали и тук няма да започне нов цикъл 52 по 52 години?
- Не зная. Така е записано в ръкописа. За съжаление виждам как народът ни се стопява от година на година и е напълно възможно предсказанието за изчезването на българите през 2084 година да се сбъдне.
- Къде във Вселената са поставяли своето място старите българи?
- Старите българи са били мъдри хора и са осъзнавали, че са част от голямата вселенска хармония. Приемали са я с разбирането, че трябва да живеят в мир със земята, която ги храни. Затова са почитали земните дарове и са пазели всяко растение и животно. Считали са, че във всяко живо същество се крие дух. Тези духове могат да бъдат добри към човека, ако той се грижи за тях. Но могат и да го накажат сурово, ако не проявява почит към природата.
- Свикнали сме с различни видове зодиаци – традиционен западен, китайски, ведически, славянски и т.н., как бихте характеризирали този на българите?
- Съвсем различен е, защото не е свързан с движението на небесните тела, а с природата.
- Кое най-силно ви впечатли от този зодиак?
- Смирението. Нашите предци са притежавали мъдростта да осъзнаят, че са просто малка частица от Великата природа. Осъзнавали са, че всеки човек е временен и тленен. Не са живеели ден за ден, а са мислели какво ще оставят след себе си. Отнасяли са се към земята си с много любов и уважение.
- Доколко хороскопът на българите може добре да охарактеризира родените под влиянието на съответните 52 зодии? Може би по-добре от другите хороскопи или пък не?
- Смятам, че е по-точен, защото разделя човешките съдби по седмици. Тоест не дели хората на 12 големи групи със сходни качества, както правят традиционните зодиакални системи, а на 52 плюс 1. Така че характеристиките на родените под тези съдби са доста по-прецизни.
- Дали този зодиак е повод за българска гордост?
- За мен всяко ново знание, което придобивам, е повод за гордост. Смятам, че човек трябва да бъде любопитен към света и да разширява познанията си.
- Вие самата доколко вярвате на хороскопи?
- Астрологията е наука, която не дава точни отговори, но може да даде много интересни посоки на мислене. Срещала съм се с астролози, правили са ми натална карта, говорили сме какво означава влиянието на различните планети в зависимост от датата на раждане. Според традиционната астрология аз съм зодия Телец, а според българския календар съм родена под съдбата Нефрит, в годината на Бухала. Бях изумена, когато видях, че описанието в ръкописа изцяло отговаря на мен самата. Сякаш беше писано от някой, който ме е наблюдавал. Приех това като откровение.
- Да очакваме ли апокалипсис и кога поне за нас българите?
- Никога не съм мислила за апокалипсиса. Гледам на всеки свой ден на тази земя като на подарък от съдбата. Всяка сутрин, когато се събудя, благодаря, че съм жива.
- Живеете в Австралия, от чужбина по-лесно ли се забелязва българското, поводите за гордост в него?
- Българското се усеща най-силно в България, когато вдишаш хладния въздух на Балкана, когато чуеш ромона на потоците и доловиш уханието на дива мащерка. Когато седиш край огнището на някоя стара къща и слушаш легенди за самодиви. В Австралия усещам само мъчителна носталгия и копнеж по родината си.
- Известна сте с романите „Жива“ и „Посветена“, сякаш „Зодиакът на старите българи“ е нов етап в творчеството ви, но и негово продължение?
- Всичко, което пиша, е всъщност една история, която няма начало и край. Това е историята на българската душа. На онази могъща сила, която ни е съхранила през вековете. Чувствам силна вътрешна потребност да я разкажа.
- Смятате ли, че този български зодиак би бил интересен за чужденци?
- Не зная. Но на нас, българите, със сигурност ще ни помогне да разберем по-добре себе си.
- Какво бихте казали на всички, които ще прочетат вашата книга за хороскопа, а и останалите ви творби?
- Бих им казала, че са щастливи, задето са родени на такова благословено място, каквото е България. Пожелавам им да обичат и да ценят родната земя, защото тя крие още много тайни, които предстои да бъдат открити.
Из увода към „Зодиакът на старите българи“ на Ина Ясипова
България е изумителна страна. Не заради природата си – на много места по света природата е красива. Не заради историята си – има страни с по-древна история от нашата.
България плени сърцето ми със своя дух, с традициите си, със запазените стародавни обреди и ритуали, с песните и приказките, с народната вяра.
В детството си не обръщах внимание на тези неща. Приемах ги за нещо естествено. Но когато се върнах от Австралия, срещнах хора, които ме научиха да се вглеждам в знаците, които са ни оставили предците ни. Да потърся корените си и да намеря онези богатства, които не могат да се измерят с пари. Богатствата на българския дух.
Тръгнах да пътувам по забравените пътеки на родината, по опустелите селца, превзети от тръни и шубраци, и навсякъде откривах частици от моята България. Такава, каквато никога не съм я познавала.
Съдбовна за мен се оказа срещата с Учителя М. Т. – един голям българин, който гаснеше сам в една изоставена родопска махала. Светла му памет! Оказа се, че той е пазител на знанията на старите българи за миналото, настоящето и бъдещето.
Свикнали сме да мислим, че България е била основана през 681 година. Така ни учат в училище. Но истината е, че тогава нашата държава просто е била призната от Византия по силата на един договор, който византийският император Константин IV Погонат сключва с българите, предвождани от кан Аспарух.
Художествена възстановка на битката между цар Иван Александър и император Андроник III Палеолог, определяна като последната бляскава победа на българската войска над Византия.
Всъщност историята на нашия народ започва от 620 година преди Христа. Българите са дошли някъде от изток, вероятно от Кавказките планини.
Учителят ме посвети в тяхното летоброене. Българите са били добри астрономи и имали удивително точен календар. Този календар разделя годината на 52 седмици + 1 ден – денят на зимното слънцестоене Еднажден. Този ден слага началото на всяка година в българския календар. Това всъщност е началото на всеки цикъл, в който природата се възражда отново.
Всяка от тези 52 седмици носи знака на животно, дърво, камък или цвете. Хората, родени през тези седмици, носят съдбата, предопределена от съответното животно, дърво, камък или цвете.
Българският век бил от 52 години. Всяка от тези години също е под знака на животно, дърво, камък или цвете. (В края на книгата съм приложила списък под кой знак са годините от 1929 до 2032). Старите българи вярвали, че на всеки един 52-годишен цикъл съдбата на народа ни се променя. И че нашият народ ще изживее 52 цикъла по 52 години. След което ще изчезне.
Първата година от българското летоброене е била 620 година преди Христа. 52 цикъла по 52 години правят 2704 години. Това означава, че през 2084 година нашият народ ще изчезне.
Българското летоброене удивително съвпада с важни за нашия народ исторически събития. Началото на всеки български 52-годишен век е съпътствано от големи промени. Държавата ни е основана през 681 година – първата година от двайсет и шестия български век. Априлското въстание, което полага основите на освобождението ни от турско робство, избухва през последната година от 49-ия български век – 1876 година. В последната година на 48-ия български век пък Петър Берон написва своя „Рибен буквар“, който отваря очите на жадните за познание българчета. Сега живеем във века на Рубина, който ще свърши през 2032 година. След него ще започне последният български век – векът на Перуниката, който ще приключи през 2084 година.
Две са били свещените числа на старите българи – 7 и 52. Цялата им система на изчисляване на света и гадаене била основана върху тези две числа.
Преди да си отиде от този свят, Учителят ми завеща знанието за българските съдби. Науката, по която нашите предци са гадаели какво им предстои.
Георги П. Димитров
